№ 100

[населено място], 31.01.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.01.11 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 1275/10 г.,

намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. С. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр. д. №1724/08 г. и по допускане на обжалването.

С обжалваното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Министерство на правосъдието по чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриманация / ЗЗОД/ - за установяване на нарушение по чл. 2, т. 1 и 2 от закона, изразяващо се в по - неблагоприятно третиране и поставяне на ищеца в по – неблагоприятни условия, за осъждане на ответника да преустанови нарушението и в бъдеще да се въздържа от други нарушения от същия вид и за заплащане на сумата от 11 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за периода 24.10.01 г. до 26.10.06 г. Прието е, че не се установява ищецът по дискриминационен признак измежду посочените в чл. 4 от закона да е третиран по –неблагоприятно от други лица в сходни случаи – изтърпяващи в затвора в[населено място] наказание „доживотен затвор без замяна” по реда и условията на ЗИН и ППЗИН – в зона с повишена сигурност.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. От изложението може да се извлекат материалноправните...