О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1242

Г., 16.12.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.12.2010 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: М. И.

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1155/10 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ЕТ „Х. К. – Т. Т.”, починал и заместен от наследниците К. Т. и И. Т., без данни да е поето търговското предприятие, срещу въззивното решение на Апелативен съд – София /АС/ по гр. д. №1890/09 г. и по допускане на обжалването.

С въззивното решение е уважен до размер на 29 073 лв. предявеният от К. П. срещу първоначалния касатор иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД – сумата е присъдена като неустойка за забава по чл. 15 от сключения между страните предварителен договор от 23.02.04 г., ведно със законната лихва.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК – касаторът се позовава на т. 2 и 3. Твърди, че материалноправният въпрос за размера на неустойката и намаляването й поради прекомерност се решава противоречиво от съдилищата, според приложената практика; процесуалният въпрос за доказателственото значение на относимите и незаинтересовани св. показания при установяване на воля на страните, различна от изразената в писмения им договор, пък според касатора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В случая въззивният съд...