О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1238

София, 16.12.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември, две хиляди и десета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА

Членове: АНИ САРАЛИЕВА

ЕМИЛ ТОМОВ

изслуша докладваното от съдията Емил Томов

гр. дело №1067/2010 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. А. чрез пълномощник адв. К. А. срещу решение №2031 от 10.12.2009г по гр. дело № 2823/2009г. на П. окръжен съд, с което по въззивната жалба на настоящия касатор е оставено в сила решение от 27.07.2009г по гр. д. № 3683/2007г на П. районен съд, по уважен установителен иск на основание чл. 97 ал. 3 от ГПК отм. за неистинността на официален свидетелстващ документ – изходящо от частен съдебен изпълнител и оформено по реда на ГПК съобщение за изпълнително действие публична продан, по отношение на отбелязванията и констатациите във връзка с невръчването му. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва, че в обжалваната част въззивният съд е допуснал процес по този установителен иск, без да е налице правен интерес от него, в противоречие с практиката на Върховен касационен съд. Въпросът е дали е достатъчно самото съществувате на документа, който се твърди да е неистински или е необходимо да е налице правен спор, по който се ползва неговата удостоверителна функция. Поставен е и въпрос кое свидетелство е с официален характер при оформянето на съобщение в изпълнителното производство и от значение ли е това, че спорът относно редовността на действията, към които съобщението има отношение, е приключил...