О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 361

[населено място], 05.07.2018г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№694/18г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Д. против решение №220/13.11.2017г.,постановено по гр. д.№444/17г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №411/07.04.17г. по гр. д.№346/16г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу П. С. К. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД – за заплащане на сумата 26 000 лв. - част от вземане в общ размер 91 861, 92 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на заявена, но неполучена от него субсидия по мярка 214 за кампания 2012г.,в резултат на виновни неправомерни действия на ответника, изразяващи се в заявяване за субсидиране от ДФ“Земеделие“ на имоти без да е налице основание за това.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради неправилно прилагане на материални законови разпоредби и необоснованост.

Ответникът по жалбата П. К. е заявил становище за липса на обосновани от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивния акт, а по същество – за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания и доводи за неговата неправилност.

Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от името на легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да обоснове крайния си извод за неоснователност на...