О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 439гр. София, 04.07.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 2544 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. П. И. като синдик на [фирма], представляван от адв. Е. С., срещу решение № 172 от 19.06.2017г. по в. т.д. № 176/2017г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение № 49 от 30.01.2017г. по т. д. № 127/2016г. на Окръжен съд Пловдив в частта, в която са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] и Н. Г. Ч. искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 и вр. ал. 4 ТЗ за обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на извършените от дружеството в полза на Н. Г. Ч. плащания в общ размер на 101 212, 27 лева, тъй като са извършени със знанието й относно настъпила неплатежоспособност на [фирма], и за осъждане на Н. Ч. да върне сумите в масата на несъстоятелността, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2016г. до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е незаконосъоразно. Поддържа, че за да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че се касае за плащания, направени от [фирма] в полза на Н. Ч. като [фирма], съгласно уговорен между страните падеж, т. е. не е налице хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ. Счита този извод за необоснован, тъй като се основава на оспореното от...