Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, а се разглежда по реда до влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/ 2017 г. – аргумент от § 74 от преходните и заключителни разпоредби на това изменение на ГПК.

Етажната собственост на сграда С – Р. хаус от Апартаментен комплекс Т. Комплекс в [населено място] обжалва определение № 2074/ 11.04.2017 г. по ч. гр. д. № 165/ 2017 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е отменено определение № 165/ 09.01.2017 г. по гр. д. № 621/ 2016 г. на Районен съд – Разлог за това, че делото попада в компетентността (подведомствеността) на българския съд и вместо него е постановено друго за прекратяване на производството по гражданското дело, образувано пред РС – Разлог.

Ответникът Г. Д. Ш., гражданин на Великобритания, възразява, че е неоснователна.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната касационна жалба е с недопустим предмет. Съображенията са следните:

Гр. д. № 621/ 2016 г. пред РС – Разлог е било образувано след възражение по чл. 16 от Регламент (ЕО) № 1896/ 2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура по европейска заповед за плащане срещу издадена по гр. д. № 49/ 2016 г. на ОС - Благоевград европейска заповед за плащане в полза на етажната собственост срещу Г. Д. Ш., гражданин на Великобритания. Съгласно чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1896/ 2006 подаденото в срока по чл. 16, параграф 2 възражение от длъжника приключва специалното производство по европейската заповед за плащане. Тя престава да има ефект и не поражда правни последици, а представените по издаването й документи се изпращат на компетентния съд, който по реда на исковото производство разглежда гражданско-правния спор за осъждане на ответника да плати сумата, посочена във Формуляр А (така и чл. 626 ГПК).

Производството, развило се след възражението, е разглеждано по реда на ГПК, който определя възможността за обжалване на съдебните актове, постановени в него. Обстоятелството, че със своето определение ОС – Б. е отменил определението на РС-Разлог, с което компетентността (подведомствеността) на делото на българския съд е била обоснована и въззивният съд е отрекъл тази компетентност, постановявайки акта за прекратяване на исковото производство, поставя определението на въззивния съд в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК (т. 9, б. „в“ ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС). Предвиденото в чл. 274, ал. 4 ГПК обаче изключва касационното обжалване на решението по гражданското дело, а с това – и допустимостта на частната касационна жалба. Делото е гражданско, тъй като спорът е по вземания за полезни разноски, за които участието на Г. Д. Ш. е определено с решения от 10.12.2014 г. и от 25.11.2015 г. на общото събрание на етажната собственост, а отнесеният до съда правен спор касае хипотеза на водене на чужда работа без пълномощно - гесторът (всички етажни собственици) е действал не само в полза на чуждия (на Г. Д. Ш.), но и в полза на своя интерес. Всяко от вземанията обаче е с цена под 5 000 лв., доколкото тяхната парична оценка възлиза на сумите:

· 1 621.28 евро – сборът от двете главници, определени с решенията на ОС на етажната собственост и

· 115.53 евро – сборът от законните лихви в заявените периоди на забавата върху всяка от двете главници.

Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Настоящият състав е длъжен да остави без разглеждане недопустимата частна касационна жалба.

Не налага различен извод обстоятелството, че с определение № 2074/ 11.04.2017 г. по ч. гр. д. № 165/ 2017 г. Окръжен съд – Благоевград е посочил то да подлежи на обжалване. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това са изрично предвидени в императивни разпоредби на ГПК. Установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение между страните, нито от съда, а единственото изключение е в чл. 62, ал. 3 ГПК. Погрешното посочване, че съдебният акт подлежи на обжалване, не създава такава възможност, ако законът я изключва.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на етажната собственост на сграда С – Р. Х. от Апартаментен комплекс Т. Комплекс, [населено място] срещу определение № 2074/ 11.04.2017 г. по ч. гр. д. № 165/ 2017 г. на Окръжен съд – Разлог.

Определението може да се обжалва от касатора с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.