О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 55

гр. София, 03.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1864 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 629 от ГПК.

С молба, депозирана на 04.12.2018г. касационният жалбоподател „Ю. Б“ АД е поискал да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по приложението на разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, намира следното:

Искането на касационния жалбоподател касае разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО, като са поставени следните въпроси:

1. Доколкото клауза като тази на чл. 6 ал. 2, изречение първо от договора за кредит в основното производство, че валутният кредит се връща във валутата, в която кредитът е бил усвоен, съставлява част от основното съдържание на договора, а изречение второ не е част от основното съдържание на договора за кредит, но е свързано със съпътстващи кредита действия на потребителя да си осигури нужната за връщане на кредита валута и само урежда една от възможностите кредитополучателят да си осигури сумата в уговорената валута по месечната вноска за връщане на кредита, трябва ли такава оспорена клауза да се тълкува като създаваща в ущърб на потребителя на значителна неравноправност между правата и задълженията, произтичащи от договора, по смисъла на чл. 3 от Директивата?

2. Трябва ли при договор за банков заем, съгласно който заемът се отпуска и усвоява в...