№ 236 гр. София, 29.03.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 4646/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на РБ срещу решение №2192 от 15.08.2018г., постановено по в. гр. д. № 6479/2017г. на САС, с което е осъдена да плати на Д. Г. Б. сумата от 20000лв. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОЗОВ поради незаконно обвинение. Изложени са доводи за необоснованост на решението, тъй като били направени погрешни изводи за обема и интензитета на неимуществените вреди, а размерът на обезщетението не съответствал на принципа за справедливост. Поискано е допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС.

Не е подаден отговор от ищеца по делото.

За да се допусне касационно обжалване е необходимо по поставените въпроси в изложението, въззивният съд да е дал отговори в противоречие с практиката на ВКС(чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. р.№1-2010-ОСГТК).

В изложението си Прокуратурата на РБ е поставила въпрос за това как се определя размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и е изразила становище, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.

По този въпрос въззивният съд е приел следното: обезщетението се определя съгласно всички конкретно установени в производството обстоятелства за вида на преживените болки и страдания, както и периода в който са продължили и тяхната интензивност. След това е разграничил две групи обстоятелствата, като в едната от тях...