О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5626

Гр. София, 03.12.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 5238 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 4985 от 26.09.2023 г., подадена от Агенция „Пътна инфраструктура” – София чрез юрисконсулт Р. П. срещу въззивно Решение № 160 от 17.08.2023 г. по в. гр. д.№ 57/2023 г. на Апелативен съд – В. Т. с което е потвърдено Решение № 351 от 24.10.2022 г. по гр. д.№ 188/2022 г. на Окръжен съд - Русе, с което Агенция „Пътна инфраструктура” е осъдена да заплати на Б. И. Б. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 30 000 лева – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП от 13.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 331,60 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2021 г. до окончателното плащане.

Ответникът по жалбата Б. И. Б. е депозирал отговор чрез адвокат С. М. и адвокат М. Б. от АК – Р.. Поддържа, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендира присъждането на възнаграждение по чл. 38 ЗЗД за предоставената безплатна правна помощ.

Не е постъпило становище от третото лице – помагач „ИСА 2000“ ЕООД.

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела. Размерът на цената на иска по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди възлиза на сумата 331,60 лв., която не надхвърля минималния праг за допустимост на касационното обжалване. По тази причина касационната жалба в частта й, с която се атакува произнасянето по този иск, се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част касационната жалба е процесуално допустима.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че с Договор за възлагане на обществена поръчка за строителство на обект – за обособена позиция № 2 – „Лот 32 Път П-23 Русе – Кубрат от км. 0+030 до км. 21+550, с общо дължина 21,520 км., област Русе“ АПИ е възложила на „ИСА 2000“ ЕООД да извърши строително-монтажни работи съгласно инвестиционния проект и техническото предложение към договора за обществена поръчка. В качеството й на възложител на СМР АПИ отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена на „ИСА 2000“ ЕООД. В случая такива е понесъл ищецът, който на 13.04.2021 г. около 21,30 ч., управлявайки мотоциклет на пътя от с. Ново село за с. Тетово, претърпял ПТП на км. 21+000, в близост до разклона до с. Хотанца, попадайки на участък от пътя в ремонт – с изцяло изрязано асфалтово покритие и изкопана каменна подложка, с широчина 2,50 м., дължина около 15 метра и дълбочина над 20 сантиметра, без каквато и да е сигнализация, обозначение или обезопасяване на този пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа, която се управлява от АПИ - възложител на извършвания ремонт от изпълнителя „ИСА 2000“ ЕООД.

Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, че същата, като държавна структура е спазила всички законови разпоредби, така че да се осигури безпрепятствено движение по републиканския път при спазване на въведената временна организация и безопасност на движение на леките автомобили, с цел опазване живота, здравето и сигурността на всички участници в движението, визирайки Заповед № РД-11-129 от 06.10.2020 г. на директора на ОПУ-Русе и Протокол за приемане временна организация и безопасност на движението (ВОБД) от 08.10.2020 г. Разгледал е направеното в отговора на исковата молба възражение, че изпълнителят на работата – „ИСА 2000” ЕООД, е поставил необходимата сигнализация и по този начин е обезопасил ремонтирания участък от пътя, където е станало процесното ПТП. Съдът не е кредитирал ангажираните в тази насока показания на свидетеля П. П., ръководител на извършваните СМР в процесния участък, като дадени от заинтересовано от изхода на делото лице и противоречащи на показанията на останалите разпитани по делото свидетели П. К. А., И. М. И. и Т. Б. Б.-Б.. И тримата последни свидетели категорично са заявили, че в процесния пътен участък, по времето когато е станало ПТП, не е имало никаква сигнализация. Свидетелят П. К. А. е младши автоконтрольор към „Пътна полиция” и е посетил местопроизшествието в рамките на служебните си задължения – били изпратени, заедно с колегата си, от дежурния. След като констатирали липсата на сигнализация, поставили служебни обозначителни конуси и сигнализирали на работници да се постави сигнализация. Свидетелят И. М. И. е съсед на пострадалия и очевидец на произшествието - минал оттам с колата си, когато се прибирал от работа. Твърди, че на сутринта минал също оттам, но нямало такава дупка, като липсвала поставена сигнализация. Свидетелката Т. Б. Б. – Б. също твърди, че когато преминали сутринта в процесния участък се работело, бил остърган асфалта, но нямало такава дупка и липсвало каквато и да е сигнализация. От кредитираните свидетелски показания въззивният съд е установил, че на процесния пътен участък не е имало никаква сигнализация, като задължението за поставянето й е на изпълнителя „ИСА 2000” ЕООД. Непоставянето на пътна сигнализация е довело до процесното ПТП и получените от ищеца увреждания, съгласно заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, като е доказано наличието на причинна връзка между виновното противоправно деяние и вредите.

Прието е, че претърпените от ищеца вреди подлежат на обезщетение, като съгласно ППВС № 4 от 23.12.1968 г., размерът на обезщетението се определя по справедливост, след извършена преценка от съда на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото: характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания, възрастта на ищеца и др. В случая, съгласно заключението на СМЕ, на ищеца са причинени: Бурсит на олекранона на дясна лакътна става; Охлузвания на китките; Навяхване ставните връзки на лява глезенна става с оток. Две седмици след инцидента по отношение на оплакванията от страна на дясна лакетна става е извършена вътреставна и в областта на инсерцията апликация на противоартрозен коктейл. През м. 08.2021 г. по отношение на страданието на дясна лакетна става му е проведено стационарно лечение, включващо оперативна интервенция и медикаментозно лечение. През м. 10.2021 г. му е проведено повторно стационарно лечение, включващо нова оперативна интервенция на дясна лакетна става и медикаментозно лечение. Вещото лице посочва, че към момента не е настъпило пълно функционално възстановяване на дясна лакътна става, като е налице дефицит в крайните степени на движението й.

Въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 30 000 лева, поради което искът е уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2021 г. до окончателното й изплащане.

Възражението за съпричиняване от страна на пострадалия ищец поради движението му с несъобразена скорост и непостъпването му в болница, направено от ответника с отговора на исковата молба и с въззивната жалба, е намерено за неоснователно. В заключението си по допуснатата САТЕ вещото лице е посочило, че в делото няма данни непосредствено преди произшествието мотоциклетът да се е движел с по-висока скорост от изследваната – 40-50 км/час, а и няма логика да се е движел с по-висока скорост, предвид обстоятелството, че пътят е бил в ремонт – ищецът е минал сутринта заедно със семейството си и е констатирал, че се работи, като се остъргва асфалтовото покритие; движел се е в тъмната част на деня и е карал по-бавно пред автомобила със семейството си, защото жена му е била неопитен шофьор.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите:

1. Следва ли съдът да приеме за доказан механизмът на ПТП единствено на база показания на лица, заинтересовани от изхода на делото, намиращи се в роднински, колегиални и приятелски взаимоотношения;

2. При осъществена сигнализация на участъка от пътя, който се е намирал в ремонт, следва ли водачът да носи пълна отговорност за настъпилото ПТП, при положение, че не е спазил скоростта на движение, въведена с временната организация на движение.

Не е налице основание за допускане на обжалването.

Въпрос № 1 от изложението е израз на оплакването на касатора, че не била отчетена заинтересоваността на съпругата на ищеца и на неговия съсед от изхода от спора при преценка на показанията им. Изложеното не кореспондира на данните по делото и на мотивите на въззивното решение. Въззивният съд е обсъдил, поотделно и в съвкупност, събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантни по делото факти относно механизма на настъпване на инцидента и увреждането. Извършил е преценка на показанията на свидетелите Т. Б. Б. – Б. и И. М. И. с оглед на всички други данни по делото, като е имал предвид възможната тяхна заинтересованост, отчел е липсата на противоречия с останалите доказателства, кредитирал ги е като кореспондиращи със заключението на автотехническата експертиза и с показанията на свидетеля П. А., младши автоконтрольор към „Пътна полиция”, посетил местопроизшествието в рамките на служебните си задължения. Доводите за допуснати нарушения при обсъждане на доказателствата и за необоснованост на фактическите изводи, представляват касационни основания за неправилност по смисъла на чл. 281 ГПК. Преценката им изисква проверка на правилността на въззивното решение, а извършването на такава на етапа по чл. 288 ГПК е недопустимо.

Въпрос № 2 от изложението не отговаря на изискванията към общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият не кореспондира с установените по делото факти, поради което разглеждането му не би повлияло на изхода на делото. Въпросът е некоректно поставен, доколкото по делото не е установена нито сигнализация на участъка от пътя, на който е реализирано ПТП, нито неспазване на скоростта на движение от страна на ищеца.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Доводи за посочените пороци са заявени в касационната жалба бланкетно, като служебната проверка не констатира да са налице данни, поставящи под съмнение валидността и допустимостта на атакуваното решение. То не е и очевидно неправилно, доколкото от прочита му не следва констатация за тази квалифицирана форма на неправилност.

С оглед настоящото произнасяне касаторът дължи разноски във връзка със защитата на ответника по касация в производството пред ВКС. Съгласно ДПЗС № 012209, сключен с адвокат С. М., Б. И. Б. е защитаван при условията на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД пълномощникът му адвокат С. М. има право да получи възнаграждение, съответно на защитения материален интерес в размер на сумата 1 730 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” срещу частта от въззивно Решение № 160 от 17.08.2023 г. по в. гр. д.№ 57/2023 г. на Апелативен съд – В. Т. с която съдът се е произнесъл по иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 331,60 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.№ 5238/2023 г. по описа на ВКС, Второ г. о. в същата част.

В тази част определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба, подадена в 1-седмичен срок от връчването на препис от акта на касатора.НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 160 от 17.08.2023 г. по в. гр. д.№ 57/2023 г. на Апелативен съд – В. Т. в останалата част.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” – София ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. С. М. от АК – Р. сумата 1 730 (хиляда седемстотин и тридесет) лева – адвокатско възнаграждение за защитата на Б. И. Б. в производството пред ВКС.

В тази част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: