№ 148 София, 28.03.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:М. С

Членове:С. К

Р. Я

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 203/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция преди публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.

Образувано е по касационна жалба на „Слънчев бряг” АД [населено място] срещу въззивното решение № 50/29.08.2018 г. по в. гр. д. № 143/2018 г. на Бургаския апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 74/19.03.2018 г. по гр. д. № 588/2017 г. на Бургаския окръжен съд, е признато за установено по предявения от О. [ място] иск, че „Слънчев бряг” АД [населено място] не е собственик на имот с идентификатор. .............. по КККР на [населено място] с площ от 2 482 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, при посочени граници, и е отменен констативен нотариален акт №. .., том. .., рег. №. .., дело №. ..../25.11.2014 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

От ответника по касация - ищец по делото, е подаден писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

Данните по делото сочат и това е прието за...