О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5999

гр. София, 19.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. ч. гр. д. № 4785/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В., срещу определение на АС - В. Т. с което е прието, че не е допустимо да се обжалва по чл. 274 от ГПК определение на съда за провеждане на съдебно заседание извън сградата на съда (чл. 135 ГПК). Иска се отмяна на определението на ВТАС.

За да се произнесе по искането, ВКС взе предвид следното:

Г. В. е предявил иск срещу затворническата администрация в [населено място] за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени от дискриминация. Плевенският районен съд в едно от откритите заседания е насрочил делото за провеждане на следващо открито заседание в сградата на Затвора в [населено място]. Именно това определение на съда е било обжалвано с частна жалба. В частната жалба са изложени съображения, че съдът недопустимо е променил подсъдността на делото. След обжалването, ПлРС сам е отменил определението си за провеждане на заседание в сградата на Затвора в [населено място].

По повод на частната жалба ПлОС е приел, че определението на ПлРС не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо, освен това съдът вече сам си го бил отменил, поради което частната жалба била без предмет.

Великотърновски апелативен съд е потвърдил определението на ПлОС със същите мотиви.

В касационната жалба са изложени твърдения, че районния съд недопустимо бил променил подсъдността, а определенията относно отвод за подсъдност подлежали на обжалване. В изложението към жалбата не е поставен правен въпрос, а се цитира практика на ВКС относно правото на избор на увреденото лице да избере местната подсъдност.

Въз основа на гореизложеното, ВКС счита че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е формулирал правен въпрос, поради което липсва една от предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК. Освен това въззивният съд в съответствие със закона е приел, че определенията на съда по чл. 135 ГПК не са определения по подсъдност и не попадат в приложното поле на чл. 274 ГПК. Правилно е прието и че съдът може сам да си отмени определението по чл. 135 ГПК поради грешка или пропуск. А доколкото в случая съдът сам си е отменил определението по чл. 135 ГПК, то правилно е прието, че частната жалба е останала и без предмет.

Разноските за настоящото производство не се присъждат с настоящия акт, а се присъждат с окончателния акт по делото съгласно чл. 81 ГПК.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 350/ 19.06.24г., постановено по ч. гр. д. 255/24г. на ВТАС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: