Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№264923/10.02.2021г., подадена от Й. И. М. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Л. И. В. от АК-П., срещу решение №260567, постановено на 17.12.2020г. от Пловдивския окръжен съд, ГО, 14 съдебен състав по в. гр. д.№2537/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР иск от Й. И. М. срещу Р. Л. Б. за признаване за установено, че е собственик на площ от 60 кв. м., неправилно заснета в границите на ПИ №........... по КК на [населено място], общ.А. вместо към ПИ №........... по КК на [населено място], общ.А., към датата на одобрено със заповед №18-3363/26.04.2018г. на началник на С.-П. изменение на КККР на [населено място], общ.А., представляваща триъгълник по цялата дължина на общата имотна граница между двата имота, на около три метра навътре в имот №..........., при граници: ПИ. ...........,. ........... и [улица].286 ( [улица], съгласно скица-проект №15-261773/26.04.2018г. към заповед №18-3363/26.04.2018г. на началника на С.-П. за изменение на КККР на [населено място], общ.А., на основание неприложена регулация по регулационен план на [населено място] от 1961г. и на основание осъществено давностно владение от 1961г. до предявяване на исковата претенция (24.09.2019г.).

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №3/15.07.1993г. като е приел, че: „не може да има грешка в кадастралната основа на имота на жалбоподателя, тъй като с приложението на З., а именно към оня момент, в който е действал З., е извършено отчуждаване на процесната част от имота на жалбоподателя и придаването му към имота на въззиваемата“; „З. не разрешаваше придобиване на части от имот по давност, като изключения не се предвиждаха“; „спорната част от имота е придадена към имота на въззиваемата и по силата на закона спорният имот е преминал към имота на Р. Б.“.

Според касатора в ТР №3/15.07.1993г. е прието, че:

-отреждането на придаваемо място не е равносилно на отчуждаването му и може да е налице грешка в КП, въпреки отчуждаването на дворното място;

-придаването на спорния имот към друг парцел все още не означава трансформиране на регулационната граница в имотна.

Поддържа, че регулацията получава значение на безусловно придобивно основание едва от деня, в който е приложена, тъй като дотогава при евентуалното изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите и отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал имот на друго лице, т. е. действието е подчинено на условие от прекратителен характер. Посочва, че съобразно ТР №3/15.07.1993г. ДРП се счита приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници, а понятието „приложен план“ по чл. 32, ал. 1, т. 5 З. е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след заемането на придадените части.

За неправилен счита извода на въззивния съд, че З. не допуска изключения в забраната за придобиване на реална част от парцел по давност, като се позовава на преходното правило на чл. 181, ал. 1 З., по силата на което се запазва действието на завършената до влизане в сила на З. придобивна давност по отношение на реално определените части от дворищнорегулационни парцели, ако частите, предмет на владението, и останалите части от парцела отговарят на изискванията на §39-43 ППЗПИНМ или на чл. 53-55 ППЗТСУ. Поддържа, че въззивният съд е влязъл в противоречие с императивната норма на чл. 181 З. и практиката по неговото прилагане, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поддържа също така, че съдът е длъжен да основе решението си на всички събрани по делото доказателства, докато въззивният съд е обсъдил само част от свидетелските показания (които намира за незаинтересувани), изобщо не коментира приетите по делото СТЕ, а депозираните писмени доказателства изцяло остават извън мотивите на съдебното решение. Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (ППВС №1/13.07.1953г.; ТР №1/2001г. на ОСГК; решение №24/28.01.2010г. по гр. д.№4744/2008г. на I г. о. на ВКС; решение №589/29.06.2010г. по гр. д.№1359/2009г. на I г. о. на ВКС) по въпроса може ли ПОС да основе решението си на избрани от него доказателства без да обсъди останалия доказателствен материал, без да извърши съпоставка на всички данни от различните доказателствени средства. Във връзка с така поставения въпрос излага и съображения, че не е достатъчно само да се посочи, че се дава вяра на свидетелите на ответника поради незаинтересованост, а следва данните от техните показания да се анализират на фона на останалите материали по делото – документи, СТЕ и показания на другите свидетели, които са преценени като заинтересувани.

Поддържа, че съдът е следвало да разгледа показанията на св.Г. и да ги съпостави с останалите данни по делото, а не да ги игронира изцяло.

За неправилен счита и извода на съда, че свидетелят Г. К. Д. е заинтересуван, като сочи, че свидетелят няма роднинска връзка със страните по смисъла на чл. 166 ГПК, защото с майката на ищеца са трети братовчеди, докато доведената от ответницата св.Д. Б. С. е дъщеря на Б. М., т. е. на един от продавачите на Р. Б., който факт е пропуснат от съда.

Поставя и въпроса трябва ли съдът да се произнесе по всички доводи на страните и да формулира становище и правен извод по отношение на всеки от тях, като поддържа, че въззивният съд не е обсъдил доводите му и с това е допуснал противоречие с указанията в ППВС №1/13.07.1953г. и ТР №1/2001г. на ОСГК, както и посочените вече №24/28.01.2010г. по гр. д.№4744/2008г. на I г. о. на ВКС и решение №589/29.06.2010г. по гр. д.№1359/2009г. на I г. о. на ВКС. Посочва, че въззивният съд не е обсъдил довода, че съвкупният анализ на показанията на всички свидетели без тези на св.А., който единствен сочи, че зидът е построен от Р., и на приетите СТЕ, сочи, че страните са нямали спор за местоположението на зида до исковата молба; че не е коментирано как така ответникът е завладял мястото отвъд зида, а пък не го е разрушил или преместил, не е съборил двете постройки на ищеца и последният ги ползва до днес; не е обсъден доводът за разликата в площта на спорното място (62 кв. м.) и придаваемото такова според н. а.№.../11.04.1978г. (47 кв. м.); липсват мотиви относно правото на собственост на праводателите на ответника, кой е завладял мястото – Б. И. М. (както твърди дъщеря му св.С.) или С. В. К., който е посочен в титулите за собственост; не са обсъдени възраженията му, че липсват доказателства за установяване идентичността на имота по исковата молба с този по представения от ответника н. а. по регулация; не са обсъдени доводите, че нотариалният акт по чл. 110 З. (отм.) и чл. 279, ал. 2 ППЗТСУ отм. има само констативен характер и самият нотариален акт не поражда право на собственост, а когато се оспори е необходимо пълно главно доказване на релевантните факти; не е обсъден доводът, че съгласно чл. 53, ал. 4 ППЗТСУ в населените места от VIII функционален тип като [населено място], регулационните линии на парцелите задължително се прокарват по имотните граници без да се спазват установените изисквания за лице и повърхност, като се съобразяват съществуващите сгради, трайни огради и теренни форми.

Поддържа също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, като неправилността произтича от несъответствието на фактическите изводи със събраните по делото доказателства, както и от несъответствие с приложимите правни норми на З. към възникналите между страните правоотношения.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Р. Л. Б., чрез процесуалния си представител адв.В. А. Р. от АК-П., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и неправомерно присъдените и заплатени от нея разноски на ищеца по отмяна на определението за прекратяване на делото по ч. гр. д.№2613/2018г. на ПОС.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Й. И. М. е предявил по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР иск за установяване по отношение на Р. Л. Б. правото му на собственост върху 60 кв. м. от ПИ. .........., неправилно заснети в границите на ПИ. .............., собственост на ответника, представляващи триъгълник по цялата дължина на общата имотна граница, на около 3 метра навътре в имота на ответника, означен с т. 1, 2,3 на приложената към исковата молба скица, с твърдението, че притежава правото на собственост върху имот, представляващ понастоящем ПИ. ........... по КК на [населено място], общ.А. по силата на договор за дарение, сключен на 26.10.2017г. (н. а.№..., том. .., рег.№........., дело №........../2017г.), а ответницата притежава правото на собственост върху имот, представляващ понастоящем ПИ. .......... по КК на [населено място], по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 09.08.2011г. (н. а.№...., том. ..., рег.№...., дело №........./201г.). Твърди, че действителната граница между двата имота минава по масивна ограда, изградена още през 1951-52 година, не е местена от построяването на оградата, като съществува и сега на място, като регулацията от 1961г. не е приложена нито чрез заплащане на придаваемото място на неговите праводатели, нито чрез завладяването му от праводателите на ответника. Поддържа, че регулацията към момента на влизане на ЗУТ в сила не е била приложена, като спорната площ е включена в ПИ. ............. с изменение на кадастралната карта, извършено през 2108г. по заявление на ответника. При условията на евентуалност поддържа, че е придобил по давност правото на собственост върху процесната реална част чрез осъществявано непрекъснато и необезпокоявано владение от неговите праводатели от 1951г. и продължено от него до предявяването на иска (24.09.2019г.).

Ответницата оспорва иска с твърдението, че собствения имот е идентичен с УПИ. ........... в кв..... по плана на [населено място], като по силата на влезлия в сила и действащ регулационен план на селото от 1961г. 47 кв. м. от имот №........ и 42 кв. м. от имот №.......... са придадени към имот №.......... и за приложението на регулационния план е съставен н. а. за собственост по регулация №..., том. .., дело №.../1978г. Поддържа, че придадените към УПИ. ........... части са платени и завзети преди повече от 40 години и са владяни от нейните праводатели, а след това и от нея, а каменната ограда, за която говори ищецът, е била стара пещ, означена с латински знак Х на регулационния план, била рухнала и възстановена от нея като каменна ограда, попадаща изцяло в нейния имот.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че Й. И. М. е придобил на основание договор за дарение, сключен през 2017г., правото на собственост върху ПИ с идентификатор №.......... по КК на [населено място], с площ от 508 кв. м., с номер по предходен план. .. от кв....., част от УПИ. ......... и върху посочената в нотариалния акт сграда с идентификатор №........... със застроена площ от 8 кв. м. с предназначение селскостопанска сграда, която според издадено от [община] удостоверение представлява търпим строеж по смисъла на §127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, издадено въз основа на нотариално заверена декларация, че сградата е построена през 2000г.

Прието е, че Р. Л. Б. е придобила собствеността въз основа на договор за покупко-продажба, сключен през 2011г., върху имот с идентификатор............. по КК на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-6/31.01.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 790 кв. м., с номер по предходен план[ЕИК], кв...., парцел. .........., ведно с построените в него сгради.

Взето е предвид, че на 11.04.1978г. в полза на С. В. К., праводател на ответника, е съставен н. а.№..., том. .., дело №......./1978г., с който същият е признат за собственик на придадени по силата на дворищна регулация празни дворни места към собствения му парцел. .......... в кв.......... по регулационния план на [населено място], вкл. 47 кв. м., съставляващи част от имот пл.№..........., като при съставянето на нотариалния акт е установено спазването на З. и ППЗТСУ, вкл. заплащането на придаваемите места съгласно приложен протокол.

За безспорно установено е прието, че Р. Б. е подала молба за изменение на КК на [населено място] през 2017г. с твърдението, че границата между двата имота – ПИ. ............ и ПИ. ............ е неправилно заснета и въз основа на тази молба със заповед № 18-3363/26.04.2018г. на началника на С.-П. е одобрено изменение на КК чрез включване на спорната част от 60 кв. м. в границите на ПИ. ............

Взето е предвид, че съгласно приетото заключение на вещото лице Г. регулационният план на селото е одобрен със заповед №381/08.06.1961г. и е действащ по отношение на регулацията, като за имот №230 е отреден УПИ VI-230 в кв. 26, към който е придадено място от 62 кв. м. от имот №231. По този план по северната граница на имот. ... е заснет ограден зид, широк около 60 см. и сграда 2МЖ. Според заключението имотната граница между двата имота по КК, одобрена със заповед № РД-18-6/31.05.2005г. (ПИ №............ и ПИ №............) съвпада с каменен ограден зид, като със заповед №18-3363/26.04.2018г. са образувани нови имоти: ПИ №............. с площ от 853 кв. м., собственост на Р. Б. и ПИ №............. с площ от 446 кв. м., собственост на Й. М. и при това изменение на КК придаваемото място по регулация от 62 кв. м. е приобщено към имота на Р. Б. (ПИ №..............).

Взето е предвид, че при огледа вещото лице е установило, че на място съществува каменен зид с бетонова шапка, както и сграда 2МЖ в имот №.........., но новата имотна граница между ПИ. ........... и ПИ. ............. не е по съществуващата на място ограда.

Взето е предвид също така, че според заключението на в. л.Н. лицето на парцел. .......... в кв.......... по плана от 1961г. към улицата от запад е 17.90 метра по регулационен план, като лицето на придаваемата част е 5.03 метра и не съвпада с фасадата на имот №...........

С оглед съществуващия между страните спор дали регулацията от 1961г. е била приложена и дали спорната реална част е била реално заета от праводателите на ответника, по делото са изслушани свидетелски показания.

Първоинстанционният съд е посочил, че по същество показанията на двете групи свидетели си противоречат по отношение на това дали мястото е било заето, като свидетелите на ответника твърдят, че имотът е бил заграден при закупуването му от телена ограда, поставена по регулационната граница между имотите, като каменната ограда изцяло е попадала в имота на ответника, а свидетелите на ищеца твърдят, че материализираната граница между двата имота е била винаги каменната ограда във вида, в който съществува към датата на огледа на вещото лице.

Първоинстанционният съд е дал вяра на свидетелите на ответника, като е посочил, че техните показания са ясни и логични, безпротиворечиви, плод на преки впечатления – единият е живял в имота, а другият е разчиствал непосредствено след закупуването му, незаинтересовани са от изхода на делото, показанията им се подкрепят взаимно, както и от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства – заявление от 2011г. на М. А., молба от ответника от 2017г. до кмета на [община], писма от [община], които свидетелстват за съществуващи спорове по отношение границата на имота, писмени доказателства за заплащане на придадените по регулация места, издаване на разрешение за строеж. Прието е, че доведените от ищеца свидетели са заинтересовани – на свидетеля Г. поради наличието спрямо нея на съдебни производства по заведени жалби от ответника, а на свидетеля Д. – поради наличие на роднинска връзка, като противоречат на събраните по делото писмени доказателства, доколкото твърдят, че между страните не е имало спорове по отношение на границите на имота и собствеността; както и по отношение наличната денивелация между имотите, която е видна и на представените снимки към заключението на в. л.Г.; категорично твърдят, че липсва заплащане на цената на придаваемите места и липса на промяна на границата на имотите по регулация, за които са събрани безспорни писмени доказателства в обратна насока. Поради това първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетелите С. и А., които са заявили, че имотът на ответника е бил заграден с телена ограда така както е бил закупен; че оградата при продажбата на имота е била почти разрушена, тъй като същият не е бил обитаем дълго време преди закупуването му; че спорното място е било ползвано от св.С., която е живяла в имота, закупен от ответника, дълго време, като това място било засадено с малини и събирали плодовете им, а преди това било оградено от бащата на св.С. с бодлива тел след получаване на разрешение от Съвета и заплащане на придаваемите места, като между двата съседни имота има разлика в нивото и тяхното място било по-високото. Взето е предвид, че според св.А. имотът при закупуването му от ответника е бил ограден от съседния с провиснала мрежа, като той помагал при изграждането на нови огради, при което каменната ограда влизала изцяло в оградения имот на ответника; спорове тогава не е имало, а съседите (праводатели на ищеца) според свидетеля искали разрешение да поставят дърва в спорната част. Според свидетеля А. до мрежата е имало циментов фундамент с ажурна ограда, като по-късно е изграден каменен зид от човек от селото по молба на собственик на съседния имот.

По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че имотът на ответника при закупуването му от нея е бил ограден с бодлива тел и мрежа по граници съгласно действащия регулационен план от 1961г. и след това е била построена каменна ограда по съществуващия стар зид, изцяло попадаща в имота на ответника. С оглед на това е прието, че регулацията е била приложена и собствеността върху придаваемите части е преминала към имота, придобит от ответника съгласно приложения нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобити по регулация, като изводите на нотариуса относно прилагането на регулацията не са оборени, а заемането на придаваемите части след заплащането им е доказано.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е възприета от въззивния съд, който е посочил, че показанията на св.Г. и Д. не следва да се кредитират, тъй като св.Г. не е била в добри отношения и е имала съдебни производства с Р. Б., а св.Д. е в роднински връзки с Й. М., докато св.С. и А. установяват каква е била фактическата обстановка преди отчуждаването и след него на придаваемата част от имота.

Според въззивният съд при така установената фактическа обстановка не може да се приеме за допусната грешка в кадастралната основа на имота на Й. М., тъй като с приложението на З., а именно към оня момент, в който е действал З., е извършено отчуждаването на процесната част от имота на Й. М. и придаването му към имота на Р. Б.. Изложени са съображения, че затова не може да се приеме и че Й. М. е придобил имота по давност, тъй като З. не разрешавал придобиване на части от имот по давност, като изключения не се предвиждали.

По тези съображения е прието, че не е допусната твърдяната грешка и искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е неоснователен и недоказан, тъй като въпросната част е придадена на годно правно основание към имота на Р. Б. и е преминала по силата на закона към този имот.

Действително както се поддържа в изложението, въззивният съд не е изложил съображения по наведените с въззивната жалба доводи и възражения – за неправилност на извода на първоинстанционния съд, касаещ достоверността на показанията на свидетелите; за пороци в придобивното основание, на което праводателите на ответника са придобили правото на собственост върху имота; за обстоятелството, че спорното място е 62 кв. м., а придаваемото такова според н. а.№.../11.04.1978г. е 47 кв. м., като данни за заемане на тази площ не са събрани; че липсват мотиви относно правото на собственост на праводателите на ответника съгласно представените нотариални актове – кой е завладял мястото – Б. И. М. (както твърди дъщеря му св.С.) или С. В. К., който е посочен в титула за собственост; че н. а.№..........., том. .., дело №........../1971г. по обстоятелствена проверка е оборен от свидетелските показания и останалите данни и не следва да се цени по същество; че от събраните доказателства по делото не може да се направи категоричен извод, че съставеният н. а.№.......... от 11.04.1978г. се отнася именно за процесното място.

Необсъждането на тези възражения при установената по делото фактическа обстановка обаче не би могло да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно тълкуването, дадено от ОСГК на ВКС в ТР №11/21.03.2013г. по тълк. д.№11/2012г., при оспорване на признато с констативен нотариален акт право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В настоящия случай касаторът, който оспорва констатациите на нотариуса, не е представил доказателства, които да ги опровергават. Още повече обстоятелството, че съставеният на 11.04.1978г. нотариален акт се отнася именно за процесното място, се установява от заключенията на изслушаните по делото СТЕ.

Аналогичен следва да бъде и изводът за възражението, касаещо оспорването на правата на праводателите на ответника, доколкото същите се основават на съставен по реда на чл. 587 ГПК нотариален акт, издаден в полза на всички наследници по закон на С. В. К. (К.) и няма данни помежду им да съществува спор за тези права. След съставянето на този нотариален акт всички наследници на С. В. К. (К.), вкл. наследниците на Н. И. С., са се разпоредили с правото на собственост върху притежавания от техния наследодател недвижим имот в полза на Р. Б.. Дори сключената на 24.03.1982г. съдебна спогодба да е нищожна поради неучастието на Н. И. С., извършеното през 2011г. разпореждане с имота има за последица придобиване на правото на собственост върху имота от приобретателя Р. Б..

Доводите, касаещи начина на обсъждане на свидетелските показания следва да се приемат за ирелевантни, доколкото заплащането на обезщетението за придадените части от съседния имот е достатъчно условие регулацията да се приеме за приложена (чл. 114 З. и чл. 134 З.). В този смисъл са и разясненията, дадени в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС, както и трайно установената практика на ВКС, според която за да се приеме, че регулацията е приложена към момента на влизане в сила на ЗУТ е необходимо и достатъчно дължимите суми като обезщетение за придадените части да са били платени. Заемането на придадените части не е предпоставка за прилагане на плана, ако дължимото обезщетение е било заплатено. В този смисъл в ТР №3/1993г. е прието, че разпоредбата на чл. 33, ал. 2 З. предвижда опростена алтернатива за отпадане обратното действие на отмяната на предходната дворищна регулация, от която по принцип като законосъобразна ще се изходи при изработване на новия дворищнорегулационен план - или ако към датата на откриване на производството по изменение на дворищната регулация придадените имоти са били заети по законоустановения ред (чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 З. или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл. 134, ал. 3 З.) или чрез заплащане на паричното обезщетение за придаваемите се части. При изпълнение на тези алтернативно предвидени изисквания парцелните граници по предходната регулация се приемат за имотни граници, съобразно които ще се изработи новият план, т. е. ограничено е при тези предпоставки отпадането с обратна сила на последиците от отчуждителното действие на отменения план.

Заплащането на паричното обезщетение за придаваемите части и завземането на придаваемите части са алтернативно, а не кумулативно предвидени изисквания за прилагането на регулационния план, на което обжалваното решение съответства.

Поставеният въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, също не обосновава наличие на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като доказателствата, които не са обсъдени, не установяват релевантни за спора факти и обстоятелства. Обстоятелството, че обезщетението за придаваемите части е заплатено, е взето предвид от въззивния съд.

Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване и по поставените въпроси, касаещи възможността реална част от урегулиран имот да бъде придобита по давност при действието на З., респ. при действието на ЗУТ.

Сочената от касатора разпоредба на чл. 181 З. в случая не намира приложение, тъй като не са налице предвидените предпоставки, а именно не е доказано частите, предмет на владението, и останалите части от парцела да могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели. Особено като се има предвид, че спорната реална част, предмет на владението, е с площ от 60 кв. м.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №260567, постановено на 17.12.2020г. от Пловдивския окръжен съд, 14 съдебен състав, гражданско отделение по в. гр. д.№2537/2020г.

ОСЪЖДА Й. И. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Р. Л. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], Пловдивска област, [улица] направените от нея разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 600 лв. (шестстотин лева) за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: