О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5601

София, 03.12.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 3914/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. В. срещу определение № 454 от 17.07.2024 г. по гр. д. № 325/2024 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 427 от 27.02.2024г. по гр. д. № 332/2023 г. на Плевенски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Плевенски административен съд.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е неправилен поради нарушение на процесуалния закон. Счита, че предявеният от него иск е с правна квалификация чл. 45 ЗЗД и следователно компетентен да го разгледа е гражданският съд, а не административният съд. Моли атакуваното определение да бъде отменено като неправилно, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд – Плевенски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него от друг състав, при спазване на принципа за случайно разпределение в ЗСВ.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поставя следния въпрос, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: „Носи ли физическо лице на служба в затвор и деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД, ако с действията си е причинило неимуществени (морални) вреди на затворник, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в контекста на принципа за справедливост?“. Навежда и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в необоснованост на атакувания съдебен акт и в неразкрита от въззивния съд обективна...