Производството е по чл. 251 ГПК.

Подадена е от М. Д. М. молба за тълкуване на влязлото в сила решение по настоящето дело, постановено на 04.01.2019г., в частта му, с която е уважен предявеният от молителя - ищец в процеса иск по чл. 108 ЗС против А. С. П., като е признато за установено, че М. Д. М. е собственик на за 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: ж. п. ареал, улица, ПИ ***, ПИ ***, който съставлява реална част с площ 1089 кв. м. от УПИ *-за озеленяване и УПИ-ЖП ареал от кв. 20б по действащия регулационен план на м.„Н. О. и съседни жилищни територии-част север”, заключена между цифри 1-2-3-4-5-13-14-1 по скицата на л. 154 от делото на СРС, съставляваща неразделна част от решението и е осъден А. С. П. да предаде на М. Д. М. владението върху описания имот.

Според молителя решението е неясно в частта за предаване на владението, а именно дали то обхваща целия имот или 1/2 ид. ч. от него. Въз основа на решението първоначално му е издаден изпълнителен лист за предаване на владението върху поземления имот изцяло, но впоследствие е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като е постановено предаване на владението върху 1/2 ид. ч. от имота. Твърди се от молителя, че искът е предявен от него като наследник на Д. М. М. с наследствен дял 1/2 от възстановения имот и че с молба от 18.11.2014г. е прецизирано искане за осъждане на ответника А. П. да предаде владението на ищеца като съсобственик върху 1089 кв. м. от реституирания по ЗСПЗЗ имот, при което е очевидно, че собственик на останалата 1/2 ид. ч. от имота е другия наследник на Д. М. - М. М.. Към молбата е приложено удостоверение от ЧСИ И. М.-К., според което въвод във владение не е извършен.

Ответникът А. С. П. в писмения си отговор намира молбата за тълкуване за неоснователна. Иска насрочване на делото в открито съдебно заседание. Към отговора са приложени: 1/молба от М. Д. М. /брат на ищеца/ до Район „Надежда-Връбница”, отдел „Местни данъци и такси”, в което се твърди, че брат му М. М. е признат за собственик на 1/2 ид. ч. от два поземлени имота, но в подадените от него данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ неправилно М. М. е вписан като собственик на останалата 1/2 ид. ч. от имотите с идентификатори *** и ****; 2/ отговор на молбата от Столична община, според който данъчните партиди на М. М. за посочените имоти са закрити.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че подадената молба е допустима, тъй като изпълнението на постановеното решение не е приключило. Не се налага насрочване на делото за разглеждане в открито заседание, каквато възможност визира чл. 251, ал. 4 ГПК, тъй като искането на ищеца и становището на ответника са ясно изразени в писмените им молби, при което няма съмнение относно предмета на тълкуване.

Разгледана по същество, молбата за тълкуване е основателна.

Ищецът М. М. е предявил иск за собственост, основан на наследство и реституция по ЗСПЗЗ, относно 1/2 ид. ч. от нива от 4, 394 дка, находяща се в строителните граници на В., местността „Ш./ С.”, съставляваща пл.№ * от к. л. № 219 от кадастралния план, изработен през 1956г. Твърди, че имотът е бивша собственост на баща му Д. М.; собствеността е възстановена в стари реални граници с решение от 23.12.2010г. на ОСЗ-гр. Н. И, като преди това по административен ред на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е определена незастроената част от претендирания за реституция имот № 1, к. л.219, а именно частта от имота, попадаща в няколко УПИ в кв. 20б, /сред които УПИ *-за озеленяване и УПИ-ЖП ареал/, като частта е означена по букви АБВГДЕЖА и е оцветена в зелен цвят на скицата към заключението на вещото лице П.. В уточнение на исковата молба от 18.11.2014г. са конкретизирани имотите, предмет на ревандикационните искове спрямо различните ответници, като по отношение на ответника А. С. П. е заявено искане за предаване на владението на ищеца като съсобственик и наследник на Д. М. М. върху 1089 кв. м. от ПИ с идентификатор ***, от които 569 кв. м. попадат в УПИ *-за озеленяване и 521 кв. м. попадат в УПИ-ЖП ареал.

В решението на Върховния касационен съд от 04.01.2019г. при разглеждане на иска срещу ответника А. С. П. изрично е посочено, че искът е за 1/2 ид. ч. от поземления имот и именно за тази притежавана от ищеца идеална част е постановен както установителния, така и осъдителния диспозитив на иска по чл. 108 ЗС. Съответно, само за 1/2 ид. ч. са разгледани и исковете срещу другите ответници за останалите имоти, предмет на делото. Доколкото в осъдителния диспозитив подлежащият на предаване имот е описан чрез препращане към индивидуализацията в установителния диспозитив, то може да се приеме, че е налице известна неяснота дали ответникът дължи предаване на 1/2 ид. ч. от имота или на целия имот. Възприетият подход на изразяване показва несъмнено, че е налице съвпадение между обхвата на установителната и на осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС и ответникът А. П. дължи предаване на владението върху 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***. В решението липсват съображения, че ищецът като собственик на 1/2 ид. ч. от имота има право да иска от ответника предаване на владението изцяло. А само в такъв случай осъдителната част на претенцията по чл. 108 ЗС би подлежала на уважаване за целия имот.

На основание изложеното следва да се даде тълкуване, че ответникът А. П. е осъден да предаде на ищеца владението върху 1/2 ид. ч. от имота.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

РЕШИ:

ДОПУСКА ТЪЛКУВАНЕ на решение № 140/2018г. от 04.01.2019г. постановено по гр. д. № 192/2018г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, в частта му за уважаване на предявения от М. Д. М. против А. С. П. иск по чл. 108 ЗС в следния смисъл:

А. С. П. е осъден да предаде на М. Д. М. владението върху 1/2 /една втора/ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: ж. п. ареал, улица, ПИ ***, ПИ ***, който съставлява реална част с площ 1089 кв. м. от УПИ *-за озеленяване и УПИ-ЖП ареал от кв. 20б по действащия регулационен план на м.„Н. О. и съседни жилищни територии-част север”, заключена между цифри 1-2-3-4-5-13-14-1 по скицата на л. 154 от делото на Софийски районен съд, съставляваща неразделна част от решението

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: