№ 420

София 25.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. Ч: И. П. М РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1018 по описа за 2021г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Енерго-П. П”АД гр. Варна, представлявано от членовете на УС С., Я.Д. и Д.Д., чрез процесуалният представител адвокат М. против въззивно решение № 51 от 8.01.2021г. по в. гр. д. № 2592 по описа за 2020г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 3540 от 28.07.2020г. по гр. д. № 13392/2019г. на Районен съд Варна като е прието за установено в отношенията между страните, че С. С. К. не дължи на „Енерго - П. П”АД сумата от 14 514.01лв., претендирана като цена на консумирана електрическа енергия за периода от 1.05.2018г. до 30.04.2019г., по партида с абонатен № [ЕГН] и клиентски номер [ЕГН] за обект с адрес: [населено място], общ.А., за който е издадена фактура № [ЕГН] от 19.07.2019г., на основание чл. 124 ал. 1 ГПК и са присъдени разноски.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени следните въпроси, на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК: 1. Длъжен ли е въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, по който се твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр. д.№ 505/2017г. на ІІ т. о., 2. Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение за делото, които първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготвя нов доклад? Въпросът се поставя във връзка с мотивите на въззивния съд за приемане за неустановено наличие на виновно поведение на ответната страна без да е въведено това обстоятелство в предмета на доказване и без да са давани указания за събиране на доказателства за това. Позовава се на противоречие на въззивния акт с решения по гр. д.№ 56/2010г. на ІІ т. о., гр. д.№ 1245/2009г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 304/10г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 7040/2014г. на ІІІ г. о. и ТР по т. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. 3. Обвързан ли е съдът от материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ или има свободата да цени същия по свое вътрешно убеждение? Въпросът се поставя във връзка с представен по делото Констативен протокол № 1313 от 10.07.2019г. на БИМ [населено място], установяващ преминаването на посоченото количество електрическа енергия през СТИ. 4. Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия, при установено реално количество на доставена и незаплатена енергия, при извършени проверки? Позовава на решения по гр. д.№ 4160/2016г. на ІІІ г. о. и гр. д. № 50417/16г. на І г. о., съгласно които при установяване на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената енергия и отсъствие на специални правила, приложение намират общите правила на ЗЗД. Отделно се позовава и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност. 5. Следва ли крайният потребител и/или търговецът да доказва виновно поведение на абоната при претенция за заплащане на реално доставено количество енергия на основание договор за доставка на електрическа енергия? Последните въпроси се поставят на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от С. К., чрез процесулания представител адвокат Т., с който изразява становище за недопустимост. Като счита, че делото е търговско, се позовава на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Отделно намира и че не е налице нито едно от посочените специални основания за допустимост. Твърди и неоснователност на жалбата поради липса на предвиден ред за корегиране на сметката. Тъй като обективната отговорност е изключение, счита че не може да се налага без изрична регламентация. Договорната отговорност не може да се реализира, защото не е установено виновно поведение /не е установено “неправомерно въздействие“, изискуемо според Общите условия/. Счита, че не дължи процесната сума, защото дружеството-доставчик не е изпълнило задължението си да осигури на клиента възможност за контрол на показанията на средството за техническо измерване /СТИ/. Твърди, че протокола на БИМ не съдържа данни за стойността на сумарния регистър, както и че е недоказано наличието, съответно количеството на реално потребената енергия. Позовава се и на защитата на потребителя, съгласно Директива 93/13/ЕИО, транспонирана със ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ). Изразява становището си, че ако се сподели тезата, изразена в цитираната съдебна практика, ще се обезсмисли необходимостта от цялата изрична правна уредба, касаеща приложението на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА). Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., съобразно представен списък, реалното извършване на които удостоверява с приложен договор за правна защита и съдействие от 5.03.2021г., в който сумата е отразена като заплатена в брой.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

Въззивният съд е счел предявеният иск за неоснователен и недоказан, защото не са налице основания за извършване на преизчисления. Приел е, че не е налице нито една от предвидените в ПИКЕЕ хипотези. Не са ангажирани доказателства потребителят да е заявил желание за отчитане по тарифа 1.8.4. Наличието на количество енергия в невизуализиран регистър на електоремера не установява, че същото е доставено на абоната. Не е установен точния момент на доставката. Не е установено и виновно поведение на конкретно лице, което би могло да бъде основание за допълнително начисляване на ел. енергия.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира следното:

Неоснователно е възражението във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Предмет на договора, във връзка с който е спорът между страните е за доставка на електроенергия. Съгласно чл. 318, ал. 2 ТЗ не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице. Енергията е вещ /съгласно чл. 110, ал. 2 ЗС/, ответникът е физическо лице, което има качеството на потребител, съгласно §13, т. 1 ДР на ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) и не се спори, че доставената енергия е за лично потребление. Делото е разглеждано като гражданско и като такова е образувано във ВКС, в съответствие с установената практика – напр. определения по гр. д.№ 1259/2011г. на ІV г. о., гр. д.№ 1443/2013г. на ІV г. о., гр. д.№ 1459/2011г. на ІV г. о., гр. д.№ 2127/2018г. на ІV г. о., гр. д.№ 1978/2020г. на ІІІ г. о. ч. гр. д.№ 1746/2020г. на ІV г. о., ч. гр. д.№ 2265/2020г. на ІV г. о.

Настоящият съдебен състав – с оглед собствената си и вече установена практика - счита, че касационно обжалване следва да се допусне по четвъртия поставен от касатора въпрос, доколкото същият е свързан с решаващите мотиви /т. е. отговаря на изискванията за общо основание за допустимост/ и е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие с вече приетото в горецитираните съдебни решения, съобразно принципното положение, произтичащо от общите правила на ЗЗД, че когато е налице реално потребление на електрическа енергия, се дължи нейното заплащане /включително и в случаите, когато е доставено определено количество енергия, но поради грешка или други причини е отчетена енергия в по-малък размер и е заплатена по-малка цена/.

Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 51 от 8.01.2021г. по в. гр. д. № 2592по описа за 2020г. на Окръжен съд Варна.

УКАЗВА на „Енерго-П. П“ АД, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: гр. Варна, бул.“Вл.Варненчик“ № 258, представлявано от членовете на УС С., Д. и К., че следва в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 291лв. /двеста деветдесет и един лева/, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.