О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50194

София, 07.04.2023 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Хгр. дело № 2877 по описа за 2022г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от К. Н. К. и А. Д. К., чрез адвокат Т. Т., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Пловдив №499/19.04.2022г. по в. г.д.№3/2022г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, като неправилно, немотивирано и очевидно неправилно.

Насрещната страна Т. В. У. с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез адвокат М. Г., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси са неясни и некоректни, а въззивното решение не страда от пороците обосноваващи очевидната му неправилност. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от К. Н. К. и А. Д. К. срещу Т. В. У. искове за заплащане на сумата от 5 604 лв. – неоснователно получена от ответника, както и на сума в общ размер от 324 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разходи по договор за правна защита и съдействие от 2020 г. /300 лв./ и такса за връчване на покана от ЧСИ С., рег. №.. на КЧСИ, р-н на действие – Пловдивски окръжен съд /24 лв./

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са безспорни обстоятелствата, че страните са собственици на имоти в сграда, находяща се в [населено място], [улица], както и че К. и А. К. са предали на ответника сума в общ размер от 5 604лв., както следва: 2 322лв. на 20.04.2018 г.; 2 322лв. на 11.05.2018 г. и 960лв. на 13.08.2018 г. Приел за установено, че със споразумение от 25.08.2014 г. било създадено сдружение на собствениците в процесната сграда, в режим на етажна собственост, по реда на чл. 25 ЗУЕС. Съгласие за учредяване на сдружението било дадено от ищцата А. К., присъствала на събранието и подписала споразумението. Целта на сдружението била усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или Общинския бюджет за ремонт и обновяване на сградата, както и други дейности свързани с управлението на етажната собственост, включително и усвояване на средства от други източници. Сдружението било създадено безсрочно, а съгласно чл. 3.3 от същото за негов представляващ бил избран ответникът Т. У., като член на УС. Предвидено било още, че представителството на сдружението следва да бъде осъществявано за целия срок на проекта, както и 5 години след приключването му. Сдружението било вписано в регистъра по чл. 44, ал. 1 ЗУЕС по местонахождението на сградата в режим на етажна собственост и в регистъра БУЛСТАТ, с председател Т. У..

Въззивният съд приел за установено още, че Сдружението на собствениците на етажната собственост в процесната сграда провело две общи събрания, както следва: на 17.04.2018г., на което била разгледана офертата на „Т. С груп“ ЕООД с № 82/17.04.2018 г. и взето решение за извършване на ремонт съгласно същата, на обща стойност 22 686, 92 лв.; и на 06.08.2018 г., на което била разгледана офертата на „Т. С груп“ ЕООД от 25.07.2018 г. и взето решение да се извършат допълнителни СМР съгласно същата, свързани с общите части на сградата – тераса към [улица], на стойност от 10 491, 64 лв.

Съдът констатирал, че въз основа на тези решения между сдружението на етажните собственици, като възложител и „Т. С груп“ ЕООД, като изпълнител, били сключени два договора: 1. от 19.04.2018 г. за извършване на СМР, по одобрената оферта от общото събрание, на стойност 22 689, 92лв. и 2. от 10.08.2018 г., за извършване на „ремонтни дейности на открита тераса покрив – фасада юг“, на стойност 10 491, 64 лв. с ДДС. Приел още, че от представените пред първостепенния съд разпечатки от НАП на подадените по електронен път дневници за продажби на „Т. С груп“ ЕООД, за периода от м. 04.2018 г. до м. 12.2018 г., се установява, че дружеството е получило парични суми от ищците по делото с основание „СМР по договор“. Същите били включени в съставените дневници, както следва: на 23.05.2018г. сума в общ размер от 4 386, 94лв. от К. К. и на 17.07.2018г. сумата от 702, 94лв. от А. К..

Въз основа на изложеното съдът направил извод, че по делото не е установен факта, че ответникът Т. У. е получил процесните суми в лично качество. Приел, че към момента на получаването им, същият е бил представляващ Сдружение на собствениците на етажната собственост в процесната сграда, създадено по реда на чл. 25 ЗУЕС и именно в това си качество е получил заплатените от ищците суми. Основанието за плащането били сключените договори за СМР между сдружението и не участващото в производството дружество „Т. С груп“ ЕООД. С оглед на това, въззивният съд направил извод, че ответникът не би могъл да отговаря за връщането на платеното в лично качество, поради което намерил предявените искове за неоснователни. Със същите аргументи съдът намерил за неоснователни и предявените искове по чл. 45 ЗЗД. Посочил, че по делото не е установено противоправно деяние на ответника Т. У., тъй като изисканите с отправената му нотариална покана документи имат връзка с договорите за СМР. По изложените съображения въззивният съд отхвърлил предявените искове като неоснователни.

Касаторите обосновават допускане на касационно обжалване по правни въпроси, за които твърдят, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Претендират допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Първият поставен въпрос е: В чия полза следва да се издаде фактура от изпълнителя „Т. С. Г“ ЕООД, по два броя Договори за Строително-монтажни работи от 19.04.2018г. и от 10.08.2018г. изготвени съгласно предложение-оферта изх.№082/17.04.2018г. и предложение-оферта от 25.07.2018г., за които ответникът твърди, че е получил процесните суми?

Този въпрос не е обуславящ правните изводи на съда в обжалваното решение. Съдът не е разглеждал и не се е произнасял по въпроса за начина на фактуриране на извършените плащания по процесните договори за строително монтажни работи, нито е обосновал извода си за неоснователност на исковете въз основа на издадени от третото неучастващо в производството лице /изпълнител по договорите за СМР/ фактури. Съдът е разгледал и се е произнесъл по наведените в производството възражения за наличието или липсата на основание за плащане на процесните суми и е формирал изводите си въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства. Въпросът не осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

В изложението на касационните основания са поставени и въпросите: „В какво си качество е получил процесната сума ответника съгласно събраните доказателства: ЛИЧНО или като управител на Етажната собственост или на Сдружението на етажните собственици. Двете качества на ответника са взаимно изключващи и определят пасивната процесуална легитимация, правната квалификация на иска, както и пътя на защита на права“ и „Следва ли да се приема, че от дневниците за продажби за период м. 04.2018г. – м. 12.2018г. на изпълнителя „Т. С. Г“ ЕООД, плащането, в което присъства К. Н. К., да се приеме, че е плащане по сочените по два броя договори на Строително-монтажни работи от 19.04.2018г. и 10.08.2018г. и в оферта изх.№082/17.04.2018г. и предложение-оферта от 25.07.2018г. СМР на изпълнителя „Т. С. Г“ ЕООД?“.

По тези въпроси касационната инстанция може да се произнесе при разглеждане на касационната жалба по същество, тъй като по естеството си представляват касационни оплаквания, които не са основание за допускане на обжалването. Така формулираните въпроси не отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно да са от значение на изхода на спора и за формиране на решаващата воля на съда, а не по правилността на обжалвания съдебен акт /в този смисъл са и мотивите към ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. От друга страна, в изложението, както и в касационната жалба, не са посочени никакви твърдения обосноваващи противоречие на решението на въззивния съд с формираната практика на ВКС, нито за значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Бланкетното посочване на предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК хипотези, не е достатъчно да обоснове извод за допускане на касационното обжалване.

Не е налице основание за допускане на обжалването и на последното сочено от касатора основание – чл. 280, ал. 2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението. При постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 от ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

На основание чл. 78 от ГПК и направеното искане касаторите К. Н. К. и А. Д. К. следва да бъдат осъдени да заплатят на Т. В. У. направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №499/19.04.2022г. постановено от Пловдивски окръжен съд по в. г.д.№3/2022г.

ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН [ЕГН] и А. Д. К., ЕГН [ЕГН] да заплатят на Т. В. У., ЕГН [ЕГН] сумата от 1 000лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред настоящата инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: