Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по молба на Т. П. Я. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязло в сила решение № 691 от 11.07.2022 г. по в. гр. д.№ 679 от 2022 г. на Бургаския окръжен съд, III въззивен граждански състав, поради противоречието му с влезли в сила решение № I-34 от 22.04.2019 г. по в. гр. д.№ 245 от 2019 г. на Бургаския окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав и решение № 381 от 19.10.2021 г. по в. гр. д.№ 931 от 2021 г. на Бургаския окръжен съд, III въззивен граждански състав.

В писмено становище ответникът Етажна собственост в гр.Бургас, ж. к.Славейков бл. 5, вх. 3, чрез управителя „Акритос ТТ“ ООД, оспорва молбата за отмяна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира за направените разноски за делото пред ВКС.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на ГК колегия приема за установено от фактическа страна следното:

С първото влязло в сила решение № I-34 от 22.04.2019 г. по в. гр. д.№ 245 от 2019 г. на Бургаския окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав е потвърдено решение на първоинстанционния съд /решение № 12 от 02.01.2019 г. по гр. д.№ 4705 от 2018 г. на Бургаския районен съд/ эа отмяна на решение на Общото събрание на Етажната собственост с адрес гр. Бургас, ж. к.Славейков бл. 5, вх. 3, прието на 29.05.2018 г., със следното съдържание: „Въвеждане на такса за използване на общи части. Всеки, ползващ общо помещение от входа и непредоставящ право на ползването й на другите собственици на етажа и ограничаващ достъпа до тях, следва да заплаща месечна такса. Тази такса ще се събира в общата каса за фонд „Ремонт и обновяване на входа“. Сумите са определени на предното събрание от собствениците. За стаите на етажите и между етажите таксата да е в размер на 2 лева. За стаите на етажите с преградена част от коридора да е в размер на 3 лева.“ Мотивите на въззивния съд за отмяна на това решение на ОС на ЕС са, че събранието, на което е взето решението, е проведено при неяснен кворум /предвид липсата на яснота относно това кой етажен собственик колко ид. ч. от общите части на сградата притежава/. Според съда, липсата на посочване на представените на събранието идеални части препяства изобщо съдебната проверка за законосъобразност на взетото решение. Поради това съдът е приел, че не е спазена процедурата за провеждане на ОС и затова решението на ОС на ЕС от 29.05.2018 г. следва да бъде отменено. В решението си изрично е посочил, че предвид неспазването на императивна правна норма относно процедурата за провеждане на ОС, не следва да се обсъждат останалите съображения относно материалната законосъобразност на решението на ОС на ЕС.

С второто влязло в сила решение № 381 от 19.10.2021 г. по в. гр. д.№ 931 от 2021 г. на Бургаския окръжен съд, III въззивен граждански състав е потвърдено решение на първоинстанционния съд /решение № 260617 от 20.04.2021 г. по гр. д.№ 5682 от 2019 г. на Бургаския районен съд/ за отмяна на решенията на Общото събрание на Етажната собственост с адрес гр.Бургас, ж. к.Славейков бл. 5, вх. 3, взети на 30.05.2019 г. В мотивите на решението си въззивният съд е приел, че от формална страна е налице изпълнена процедура по ЗУЕС по свикване и провеждане на ОС на ЕС. Решенията по т. 1.4, т. 1.6 и т. 1.7 от протокола от 30.05.2019 г. /решения по предложения при бъдеща евентуална отмяна на взети решения по т. 1.1 и т. 1.2, за определяне на срокове за изпълнение и прихващане на такси, платени въз основа на отменено решение на ОС на ЕС/ касаят въпроси, които не са включени в обявения дневен ред на събранието, като по делото нямало данни за необходимостта вземането на тези решения да съставлява неотложен случай. Затова поради нарушение на правилата на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС тези решения са приети за незаконосъобразни. Решението по т. 2 от протокола включва приемане на предложение на етажен собственик за въвеждане на забрана за изхранване на котки пред входа в притежавата част на етажната собственост и за предвиждане на санкция за нарушение на тази забрана в размер на 50 лв., както и начин за начисляването й към текущата сметка на нарушенията към етажната собственост. Това решение също е прието за незаконосъобразно, тъй като въпросът не е бил включен нито в поканата за свикване на събранието, нито в предварително обявения дневен ред на това събрание. По отношение на останалите решения по т. 1 от дневния ред на събранието, проведено на 30.05.2019 г., с които са взети решения по подточки 1.1, 1.2, 1.3 и 1.5, въззивният съд е приел, че те касаят включени в дневния ред на събранието точки. Тъй като обаче с тях е предвидено реално обособени части от общите части на етажната собственост да бъдат присъединени за ползване към отделни самостоятелни обекти на отделни етажни собственици и вместо да служат за общо ползване от всички етажни собственици, предназначението на тези общи части да бъде променено така, че всяко реално посочено помещение от общите части да служи за лично ползване само на отделни етажни собственици, съгласно чл. 17, ал. 2, т. 1, предл. последно ЗУЕС тези решения е следвало да бъдат взети с пълно единодушие от всички етажни собственици. Тъй като в случая тези решения не са били взети с пълно единодушие, съдът е счел същите за незаконосъбразни и също ги е отменил.

С третото влязло в сила решение № 691 от 11.07.2022 г. по в. гр. д.№ 679 от 2022 г. на Бургаския окръжен съд, III въззивен граждански състав, след като е отменил първоинстанционното решение /решение № 406 от 08.03.2022 г. по гр. д.№ 4333 от 2021 г. на Бургаския окръжен съд/, въззивният съд е отхвърлил молбата на Т. П. Я. за отмяна като незаконосъобразно на протоколно решение по т. 6, прието на Общо събрание на ЕС с адрес гр.Бургас, ж. к.Славейков бл. 5, вх. 3, проведено на 11.05.2021 г. Видно от протокола от това общо събрание, т. 6 от дневния ред е била обявена дословно като точка за обсъждане и вземане на решение за потвърждаване или отхвърляне на решения в този смисъл на гореописаните точки от дневния ред /избор на протоколчик, изготвяне на списък относно актуализация на координатите на всички присъстващи на общото събрание, вземане решение за изменение и допълнение на Правилника за вътрешния ред в етажната собственост, вземане решение относно разпределение на реалното ползване на общите части /коридорите от стълбищните клетки между етажите/ на входа съгласно ЗС и разпределение на общите части /коридорите от стълбищните клетки между етажите/ на входа съгласно разпоредбите на ЗУЕС, ЗС и ЗУТ/, взети на предходни общи събрания. По тази точка ОС на ЕС е взело следното решение: за потвърждаване на решения в този смисъл на гореописаните точки от дневния ред, взети на предходни общи събрания, както и всички взети решения на предходни събрания да останат в сила. За да отхвърли молбата за отмяна на това решение на ОС на ЕС, въззивният съд е приел, че няма нарушения нито по отношение на извършените упълномощавания за проведеното на 11.05.2021 г. ОС на ЕС, нито по отношение на необходимия кворум за вземане на решенията на това ОС. По отношение на решението по т. 6 съдът е приел, че то е лишено от предмет, което обаче касаело целесъобразността, а не законосъобразността на това решение, която целесъобразност не подлежи на съдебен контрол.

Предвид така установеното молбата за отмяна на влязлото в сила решение по в. гр. д.№ 679 от 2022 г. на Бургаския окръжен съд, III въззивен граждански състав е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е наличието на друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно приетото в т. 5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила решения, като основание за отмяна на неправилно решение по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делото, но и когато между същите страни са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск /по обуславящата претенция/ и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. Тоест, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1 т. 4 ГПК, делата следва да се намират в такова съотношение, че предметът на диспозитива на решението по едното дело /по обуславящата претенция/ трябва да е имплицитно включен в предмета на диспозитива на решението по другото дело /по обусловената претенция/.

В разглеждания случай, няма нито обективен идентитет между делата, нито съотношение на преюдициалност между предмета на диспозитивите на решенията по трите дела: Действително, страните по трите дела са еднакви /Т. Я. и Етажната собственост/, но предметът на делата е различен: предмет на първото дело е законосъобразността на решение на ОС на ЕС, взето на събрание, проведено на 29.05.2018 г.; предмет на второто дело е законосъобразността на решения на ОС на ЕС, взети на събрание, проведено на 30.05.2019 г., а предмет на третото дело е законосъобразността на решение на ОС на ЕС, взето на събрание, проведено на 11.05.2021 г. Дори и решенията на тези три общи събрания на ЕС да са по едни и същи въпроси, това не води до обективен идентитет между предмета на трите дела. Всяко от решенията, взети на различни общи събрания на ЕС, дори и да са по едни и същи въпроси, представлява ново, различно решение, чиято законосъобразност се преценява самостоятелно съобразно това дали конкретното общо събрание е проведено съобразно изискванията на ЗУЕС: при обявения дневен ред, при спазване на необходимия по закон кворум за провеждането му и за вземане на решенията и т. н. Поради това и противоречивото решаване от съда на въпроса за законосъобразността на решенията на тези три различни общи събрания не представлява постановяване на противоречиви решения по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Поради изложеното молбата на Т. Я. за отмяна се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по молбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 250 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б, състав на второ отделение на Гражданска колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. П. Я. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязло в сила решение № 691 от 11.07.2022 г. по в. гр. д.№ 679 от 2022 г. на Бургаския окръжен съд, III въззивен граждански състав, поради противоречието му с влезли в сила решение № I-34 от 22.04.2019 г. по в. гр. д.№ 245 от 2019 г. на Бургаския окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав и решение № 381 от 19.10.2021 г. по в. гр. д.№ 931 от 2021 г. на Бургаския окръжен съд, III въззивен граждански състав.

ОСЪЖДА Т. П. Я. от [населено място], к-с „С.“, [жилищен адрес] вх. 3 да заплати на Етажна собственост в гр.Бургас, ж. к.Славейков бл. 5, вх. 3, чрез управителя „Акритос ТТ“ ООД, на основание чл. 78 ГПК сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща разноски по настоящото дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.