Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационни жалби от адв.К. Б. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Л. Д. З. и [фирма], и двамата от [населено място], област Я., и от К., чрез процесуалния му представител Д. М. – Д., против въззивно решение №79/19.7.2010 г. по гр. д.№124/2010 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Касационните жалби са подадени от страните срещу въззивните решения в частите, които не ги удовлетворяват.

В изложението на касационния жалбоподател – ищец К. по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че същественият материалноправен въпрос от значение за спора е дали подлежат на отнемане в полза на държавата дружествени дялове, придобити със средства, за които съдът не е установил законен източник. Като основание за допускане се сочат разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. т.2 и 3 ГПК.

Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната част.

От ответниците по исковата молба Л. Д. З. и [фирма] е постъпил отговор на касационната жалба на ищеца.

В изложението на касационните жалбоподатели – ответници по исковата молба, по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че съществен материалноправен въпрос е за стойността на процесното имущество, с оглед квалификацията й като значителна стойност по смисъла на чл. 3, ал. 1,, във връзка с §.1 от ДР на ЗОПДИППД и съпоставката й с дохода на ответниците при преценката дали придобиването има законен източник – чл. 4, ал. 1 от закона. Сочи се, че свързаният с това, обуславящ въпрос как се формира тази стойност – дали придобивната стойност на документите за собственост на ответниците или от реалната пазарна цена, установена с експертно заключение, се разрешава противоречиво от съдилищата, но все още няма практика на ВКС по този въпрос. Във връзка с това се поставя и въпроса следва ли стойността на имуществото да бъде съотнесено към минималните работни заплати, без в закона да е въведен подобен критерий и към кой момент следва да бъде преценявана стойността на имуществото. Като материалноправен въпрос се поставя дали допустимо предмет на отнемане на бъде единствено жилище на ответника с оглед разпоредбата на чл. 23, ал. 7 ЗОПДИППД, при положение че това имущество се изключва от обхвата на обезпечителните мерки.Освен това се поставят въпросите – как се определя периода, в който се изследва имущественото състояние на лицето и подлежи ли на отнемане по реда на ЗОПДИППД имущество, придобито преди периода, през който е извършвана престъпна дейност. Като съществен въпрос е сочи “Какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и необходима ли е пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, и какви са условията за оборване на презумпцията по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД по отношение на конкретното имущество. Поставя се и въпросът за това дали е допустимо мотивираното искане, ако е внесено в резултат на незаконосъобразно проведено и приключено производство от страна на К.. Като въпрос от значение за точното прилагане на закона се сочи за приетите статистически разходи за издръжка, което е недопустимо при съпоставка на реални приходи и разходи. Като съществен въпрос се сочи и този за основанието за отнемане на имуществото по ЗОПДИППД, както и особено разширените права на К. и противоречието с чл. 6 и чл. 7 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната част.

От ищеца К. е постъпил отговор на касационната жалба на Л. Д. З. и [фирма].

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа изложенията за допускане на касационното обжалване и отговорите на всяка от страните намира, че е касационните жалби са допустими, тъй като са подадени в законния срок.

Обжалваното решение на Бургаския апелативен съд поставя съществени въпроси за изхода от спора, формулирани в изложенията на страните, поради което са налице основания за допускането му до касационно обжалване.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №79/19.7.2010 г. по гр. д.№124/2010 г. на Бургаския апелативен съд.

Делото да се докладва на председателя на ІV г. о. за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: