Производство по чл. 288 ГПК.

С решение № 292 от 26.11.2010 г. по гр. д. № 362/2010 г. на Старозагорски окръжен съд е потвърдено решение № 51 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 148/2010 г. на районен съд [населено място], с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 139 СК, предявен от Т. И. К. против К. С. А., двамата от [населено място] за заплащане на ежемесечна издръжка от съпруга в размер на половината му доход. В решението е прието за установено, че страните са съпрузи в продължение на около 40 години. Ищцата е трудоспособна; не страда от заболявания, препятстващи я да реализира социално осигурен доход и притежава в съпружеска имуществена общност дворно място, ведно с построените в него сгради в [населено място]. В периода 12.07.2007 г. – 21.01.2009 г. ищцата е била регистрирана като безработна в бюро по труда [населено място], но е отказала предложената и работа, както и участие в квалификационни курсове. Сметките за режийни разноски за жилището, в т. ч. електроснабдяване, вода, парно отопление и кабелна телевизия се заплащат от ответника. В домът са осигурени и необходимите хранителни продукти, набавяни от съпругът и синът на страните, обитаващ същия имот. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за заплащане на ежемесечна издръжка от съпруга е неоснователен – ищцата не е нетрудоспособна; не е установена и нужда от издръжка, тъй като необходимите разходи за задоволяване на материалните и потребности са осигурени, а липсата на личен доход не е резултат на обективно съществуващи пречки.

Касационна жалба против решението на Старозагорски окръжен съд оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Т. И. К.. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото въпрос (след уточнението му в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) следва ли съдът да обсъди доказателствата в тяхната цялост, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Изложени са доводи, че решението е постановено и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

Ответникът по касационната жалба К. С. А. я оспорва като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са неоснователни. По повдигнатия в изложението към касационната жалба въпрос по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК (чл. 188 ГПК отм. е налице установена съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. В съответствие с установената практика, съдът е обсъдил относимите към спорното право доказателства, в т. ч. относно трудоспособността на ищцата, необходимостта и от издръжка, материалните и възможности, т. е. обсъдени са всички доказателства, установяващи доколко са осъществени фактите от хипотезата на чл. 139 СК.

Доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд не следва да бъде обсъждан – в изложението към касационната жалба не е изведен материално правен или процесуалноправен въпрос, нито съдебна практика, имаща отношение към въпросите, обусловили изхода на делото.

Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 292 от 26.11.2010 г. по гр. д. № 362/2010 г. на Старозагорски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: