О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5698

гр. София, 06.12.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Д. К.

като изслуша докладваното от съдия Д. К. гр. дело № 1159 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 1305 от 02.02.2024 г., подадена от името на В. Д. Г. чрез назначения процесуален представител адв. А. Б. от АК - Р. против решение № 337 от 06.10.2023 г. по в. гр. д № 105/2023 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение 1454 от 21.11.2022 г. по гр. дело № 3065/2022г. по описа на Районен съд – Русе за осъждане на В. Г. да заплати на К. С. сумата 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и съдебни разноски.

В касационната жалба се сочат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, както и за съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и, ал. 2 ГПК. Иска се допускане до касация по въпросите: 1. Необходимо ли е даване на указания за отстраняване на нередовности на процесуални действия, извършени при липса на представителна власт?; 2. Длъжен ли е съдът при наличието на противоречиви свидетелски показания да извърши преценка на тяхната достоверност и да мотивира кои от тях кредитира и защо, като при преценката си за това обсъди в съвкупност всички останали представени пo делото допустими и относими към правния cпop доказателства?; 3. Какво с доказателственото значение на свидетелски показания, дадени от страна на заинтересован свидетел пo смисъла на чл. 172 ГПK и може ли вредите да се доказват с показания на този свидетел?; 4. Как въззивният съд изпълнява задължението си да cе произнесе пo оплакването във въззивната жалба за допуснато от първата инстанция нарушение на чл. 172 ГПK?; 5. Длъжен ли е съдът да извърши преценка от фактическа страна на всички cпoрни обстоятелства съобразно ангажираните пo делото доказателства и да обсъди всички направени дoвoди и възражения?

Ответникът по касация оспорва допускането до касационно обжалване като счита, че формулираните в изложението въпроси не обосновават съответните селективни критерии, а решението на Русенския окръжен съд е правилно, обосновано и мотивирано.

Касационната жалба е допустима. Постъпила е в предвидения от закона срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против въззивно решение, което подлежи на обжалване. В представено след срока за обжалване допълнение към касационната жалба са развити доводи по оплакванията, които по аргумент от чл.64, ал.1 ГПК не следва да се вземат предвид от съда.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от непълнолетната К. С. чрез упълномощен от нея лично и със съгласието на баща й процесуален представител адв.Е. Т. иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди в размер на 6000 лева. За да потвърди решението на районния съд, с което ответникът, е осъден да заплати на ищцата, действаща със съгласието на законния си представител обезщетение за вредите, които й е причинил, въззивният съд съобразил влязлата в сила присъда на Районен съд - Разград, с която ответникът е признат за виновен в извършването на 13.06.2017 г. на блудство по отношение на десетгодишната К. С.. Съдът обсъдил гласните доказателства и съдебно-психиатричната експертиза и намерил за доказани вредите, претърпени от ищцата. Съобразени са и показанията на майката на ответника, дадени пред въззивната инстанция и е прието, че те не опровергават извода за преживени от ищцата психически страдания в причинна връзка с действията на ответника.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускането й до касационен контрол.

Първият формулиран от касатора процесуалноправен въпрос не съответства на данните по делото. Исковата молба на К. С. не е била нередовна. Поставеният правен въпрос във връзка с представителната власт на адвоката, упълномощен от ищцата, не може да обуслови нуждата от допускане на касационно обжалване. Пълномощниците на страните в гражданския процес се легитимират чрез представяне на пълномощно, съдържащо реквизитите по чл. 33 ГПК. По делото има представено адвокатско пълномощно за процесуално представителство на К. С. от адв.Е. Т., упълномощен от нея лично и със съгласието на баща й като законен представител. Когато между упълномощен и упълномощител нямат спор относно наличието на упълномощителна сделка или относно предмета и обема на представителната власт, трета страна не може да оспорва наличието на представителна власт като черпи права за себе си.

Следващите три въпроса са разрешени в съответствие с практиката на ВКС, поради което по тях не е налице специалната предпоставка за допускане на решението до касационен контрол. Въззивният съд е обсъдил противоречието в показанията на свидетелите и е изложил мотиви кои от тях кредитира и защо. Няма спор в съдебната практика, че вредите могат да се доказват чрез показания на свидетели от кръга на посочените в чл.172 ГПК, които са най-близките хора на увреденото лице и най-точно могат да изложат впечатления от неговите преживявания. В случая показанията на майката са обсъдени в съвкупност със заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Петият въпрос е поставен абстрактно без да е обоснован с твърдения за конкретни обстоятелства, доводи и възражения, необсъдени от въззивния съд. Така поставен, въпросът не може да обоснове достъп до касационен контрол, защото не може да бъде проверено дали е обусловил изводите на въззивния съд.

В обобщение, липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

По изложените мотиви Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 337 от 06.10.2023 г., постановено по в. гр. д № 105/2023 г. на Окръжен съд – Русе.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.