О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3335
Гр. София, 10.12.2024 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, 2 т. о. в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Г. И. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 1841 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, чрез процесуалния му представител – адв. А. М., срещу решение № 142/17.05.2024г. по в. т.д. № 83/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 63 от 14.11.2023г. по т. д. № 10/23г. по описа на Окръжен съд – Шумен, за осъждане на касатора да заплати на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество, регистрирано в Германия, сумата от 65 026,45лв., включваща главница в размер на 60 209,68 лв., представляваща месечна вноска с падеж до 10.02.2020г., съставляваща част от дължимо възнаграждение общо в размер на 6 069 135,73лв. по сключен между „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ С. Е. договор за изпълнение и рехабилитация на водопроводи от 08.01.2013г., и сумата от 4 816,77лв., представляваща неустойка за забава, ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждането на исковата молба – 13.02.2023г. до окончателното й заплащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Твърди, че потвърждавайки първоинстанционното решение, въззивният съд неправилно е приел, че ищецът е активно легитимиран да получи цялото възнаграждение по договора и че е налице активна кредиторова солидарност между него и съдружника му в Консорциума – „Строителна механизация“ АД / в несъстоятелност/. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл, без изобщо да обсъди възраженията му относно прекратяването на дружеството на основание чл. 252, ал.1, т. 3 ТЗ и последващото от това прекратяване на консорциума по реда на чл. 363, б.“в“ ЗЗД. Сочи, че съдът не е обсъдил различията между прекратяване и заличаване, и последиците им, както и аргументите му относно последиците от обявяването в несъстоятелност и загубата от страна на ищеца на качеството му „водещ съдружник“. Поддържа, че с прекратяване на дружеството поради обявяването му в несъстоятелност, се прекратява и договорът за консорциум и от този момент се прекратява автоматично и упълномощаването на водещия съдружник за дружествените дела. Счита, че не е уговорена активна кредиторова солидарност, поради което ищецът няма нито материалноправна, нито процесуалноправна легитимация да претендира цялото вземане. Поддържа, че е неправилно решението и в частта за неустойката. По изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и отхвърляне на исковите претенции.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, както и по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност, като поставя следните въпроси:
1. „Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона / чл. 252, ал.1, т.3 ТЗ за акционерните дружества, чл. 93, т.3 ТЗ за събирателните дружества, чл. 154, ал.1, т. 4 ТЗ за дружествата с ограничена отговорност/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект?“;
2. „С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговското дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум /гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 /двама/, са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. “в“ ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на единия от съдружниците, консорциумът / гражданското дружество се прекратява по силата на закона?“;
3. „Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството – съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума /гражданското дружество ex lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума / гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?“;
4. „Към кой момент следва да се приеме за прекратен ex lege консорциум /гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 /двама/, единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?“;
5. „Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител консорциум /гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата – съдружници в консорциума /гражданското дружество?“;
6. „Доколко вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум /гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума /дружеството, или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобни вземания са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?“;
7. „Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет – неделимо задължение /в случая възнаграждението по договора/, противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?“;
8. „Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяване на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?“
9. „Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?“
Касаторът поддържа, че за въпроси от 1 до 4 включително, както и по въпрос 8, е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, а по въпроси 5,6 и 7, освен хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, сочи и основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, разрешаване в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 76/16.07.2019г. по т. д. № 849/2019г., 1 т. о. на ВКС, решение № 50112/06.01.2023г. по т. д.№2499/2019г. на 2 т. о., и др. По въпрос №9 поддържа противоречие с посочената практика на ВКС, обективирана в решение № 38/08.06.2016г. по т. д.№799/2015г. на 2т. о., решение №8/19.01.2018г. по т. д.№2435/2016г., 2 т. о. на ВКС, както и постановките на ТР № 1/09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСТГК, и мн. др.
Ответникът по касационната жалба - „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество, регистрирано в Германия, оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 05.08.2024г., подаден чрез процесуалния му пълномощник – адв. Е. Д.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:
Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК и е процесуална допустима.
За да постанови обжалваното въззивно решение, АС – Варна е приел, че на 11.09.2012г. между ищеца „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с тогавашно фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ) и „Строителна механизация“ АД, е учреден консорциум при условията на чл. 275- чл. 276 ТЗ и чл. 357 и сл. ЗЗД с наименование ДЗЗД „СМ С. Е. , с цел участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител на обект: рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място] по договор с гарантиран резултат. На 08.01.2013г. между консорциума и ответника на основание чл. 41 от ЗОП (отм.) е сключен договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място], с който на консорциума, е възложено да изпълни срещу възнаграждение монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и канализационни тръби от водоснабдителната система на [населено място]. Въззивният съд е приел, че не се оспорва, че „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД като възложител е задължен със заплащането на част от дължимото възнаграждение по договора в размер на 60 209, 68 лв., представляваща месечна вноска № 62, дължима до 10.02.2020г.
АС – Варна е отчел, че с решение № 80 от 26.07.2018г. по търг. дело № 67/17г. по описа на Окръжен съд – Шумен, „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ), сумата 973 976.21лв., от която сумата от 120 000лв., като част от главницата, платима на основание чл.11 от Договор за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място] по договор с гарантиран резултат, представляваща равни месечни вноски определени от договора и приложение № 4 към него за период от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., сумата от 57 801.24лв., представляваща неустойка за закъснение по чл. 38 от договора, сумата от 73 658.77лв., дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. на основание чл. 92 ал.1 изр.2 от ЗЗД. Посочил е, че това решение е потвърдено с решение № 138 от 05.06.2019г. по в. търг. дело № 166/19г. по описа на Апелативен съд – Варна, а Върховният касационен съд, Второ търговско отделение, с решение № 50112 от 06.01.2023г. по к. т.д. № 2499/19г. е отменил решението на апелативния съд само в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част за мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка, и е отхвърлил този иск, но в останалата му част решение №138 от 05.06.2019г. по в. търг. дело № 166/19г. на АС - Варна е оставено в сила. С оглед горното, въззивният съд е приел, че всички правопораждащи факти на спорното материално право са установени с влязлото в сила решение, като е посочил, че решението се ползва със сила на присъдено нещо при предявяване на иск за разликата до пълния размер на паричното вземане съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/16г. от 22.04.2019г. по тълк. дело № 2/16г. на ОСГТК на ВКС. АС – Варна е отчел, че в решаващите си мотиви ВКС е приел, че ищецът е активно легитимиран да претендира плащане, тъй като поради липсата на правосубектност на изпълнителя ДЗЗД „СМ С. Е. , всеки от съдружниците в дружеството разполага с активна легитимация да претендира изпълнение по договора, като активната кредиторова солидарност на съдружниците е възникнала по силата на договора за възлагане на обществена поръчка.
АС – Варна е установил, че съдружникът „Строителна механизация“ АД е обявен в несъстоятелност с решение № 139 от 07.12.2021г. по търг. дело № 20215500901255 по описа на ОС – С. З. постановено на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, вр. чл.710 от ТЗ. Отчел е, че този факт е настъпил преди даване ход на устните състезания пред ВКС, който е разгледал спора по същество – 07.09.2022г. и счел, че тези възражения са преклудирани. Наред с горното е приел, че възраженията, основани на прекратяване на дружеството по ЗЗД, са изцяло ирелевантни за активната легитимация на ищеца. Посочил е, че евентуалното прекратяване на гражданското дружество има значение само във вътрешните отношения между съдружниците, но не води до отпадане на поетото с договора задължение на възложителя към двамата кредитори при условията на активна кредиторова солидарност. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:
При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.
По отношение соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр.3 от ГПК - очевидна неправилност на въззивното съдебно решение, настоящият съдебен състав намира, че основанието очевидна неправилност не е равносилно на основанието неправилност на въззивното съдебно решение, съгласно предвидените основания – чл. 281, т. 3 от ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован и съответният порок да може да бъде установен пряко от същия, без да се налага обсъждане на мотивите му. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, но не може да бъде установена само въз основа на акта, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд при допускане на касационно обжалване. Касаторът обосновава твърденията си за очевидна неправилност с липса на мотиви, но настоящият съдебен състав не констатира такава, напротив въззивният съд е изложил подробни и логични мотиви, като е посочил, че зачита силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение за част от същото вземане, че счита възраженията за преклудирани, съответно и за неоснователни, тъй като прекратяването на гражданското дружество е относимо само във вътрешните отношения, но не и за активната кредиторова солидарност по договора за възлагане. Предвид горното не се установява обжалвания съдебен акт да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика, т. е. да е очевидно неправилен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, следва правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т. е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Първият поставен от касатора въпрос дали търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ и да е заличен правния субект, не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Отговорът на този въпрос не би рефлектирал върху изхода на делото, тъй като въззивният съд е приел, на първо място, че откриването на производството по несъстоятелност е факт, преклудиран със сила на пресъдено нещо по предходното дело, както и че това възражение е изцяло ирелевантно за активната легитимация на ищеца. Активната кредиторова солидарност е възникнала и е по договора за изпълнение с възложителя, а прекратяването на гражданското дружество, респективно на един от участниците в него, е от значение само във вътрешните им отношения. Следователно въпросът не е обуславящ и поради това не съставлява общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК.
Вторият поставен въпрос, дали обявяването в несъстоятелност е сходно по правни последици с поставяне на физическо лице под запрещение, т. е. следва ли по аналогия да бъде приложена разпоредбата на чл.363, б.“в“ ЗЗД и да се приеме, че консорциумът се прекратява по силата на закона, също не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не е обуславящ за спора. С оглед горепосочените мотиви, не може да се приеме, че изходът би бил различен, тъй като независимо от това дали е прекратено или не гражданското дружество, въззивният съд е приел, че активната легитимация на ищеца е възникнала по силата на самия договор за възлагане на обществената поръчка и горното е ирелевантно, а би било относимо само във вътрешните отношения между съдружниците в неперсонифицираното гражданско дружество. С оглед горното и този въпрос не би повлиял на изхода на делото, поради което не изпълнява критерия да е значим правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Горните мотиви са относими и към следващите два въпроса, които са свързани с първите два, а именно от кой момент следва да се приеме, че е прекратено гражданското дружество / консорциумът/ и дали с това отпада активната кредиторова солидарност. И двата въпроса не са обуславящи по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд, както и съдът по делото, приключило с влязло в сила решение за друга част от процесното вземане по същия договор, т. е. при формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск, е приел, че активната кредиторова солидарност е възникнала и е налице с оглед общото поемане на задължението на възложителя към изпълнителя / участниците в неперсонифицираното гражданско дружество/, и прекратяването на един от тях, респ. на консорциума, е без значение. Следователно и тези въпроси не отговорят на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, а за пълнота следва да се отбележи, че по тях касаторът не обосновава и допълнителния селективен критерий, на който се позовава - по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като твърденията му за противоречива съдебна практика са свързани с двата посочени от него акта – определение на ОС – Враца по ч. гр. д.№325/2022г. и решение на ВАС по адм. дело №14404/2015г., които не съставляват такава предвид различния характер на производството по тях.
Поставените като номер пети, шести и седми въпроси, а именно следва ли да се приеме, че уговорката за изплащане на възнаграждение по договор за изработка на изпълнител – гражданско дружество, съставлява уговорена активна кредиторова солидарност, приложими ли са за такова вземане правилата на чл. 129 ЗЗД и извеждането на активна кредиторова солидарност за това вземане, противоречи ли на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, са взаимосвързани и следва да бъдат обсъдени общо. Въззивният съд е приел, че въпросът относно уговорената активна кредиторова солидарност по процесния договор е разрешен с влязлото в сила решение по предходния спор / търг. дело № 67/17г. по описа на Окръжен съд – Шумен/, позовавайки се на мотивите на Тълкувателно решение № 3/16г. от 22.04.2019г. по тълк. дело № 2/16г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които решението се ползва със сила на присъдено нещо при предявяване на иск за разликата до пълния размер на паричното вземане, предвид горното е приел, че по този въпрос е налице сила на пресъдено нещо и доводите са преклудирани. Следователно така поставени въпросите не кореспондират с мотивите на въззивния съд, което изключва наличието на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. Независимо от горното следва да се посочи, че изводът дали е уговорена или не активна кредиторова солидарност по конкретен договор, предполага тълкуване на неговите клаузи и възприемане на конкретни изводи въз основа на същите, т. е. въпросът е по правилността на решението, което също изключва да отговоря на условията по чл. 280, ал. 1 ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че касаторът по тази група въпроси не е надлежно обосновал и сочените допълнителни селективни критерии, тъй като решението по т. д.№849/2019г. на 1т. о. на ВКС, на което се позовава за извеждане на твърдение за противоречие с практиката, е постановено в производство по чл. 47 ЗМТА, а именно иск за отмяна на арбитражно решение и не разрешава същия въпрос, а и не се установява противоречива и нуждаеща се от изменение съдебна практика, тъй като по въпроса относно наличието на активна кредиторова солидарност е налице обилна такава, обективирана в решение по т. д.№1738/2021г., 2 т. о., в решение по к. т.д. № 2499/19г. на 2 т. о. и мн. др. актове на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав.
Осмият поставен въпрос - дали следва да се приеме, че от момента на прекратяване на търговеца поради обявяването му в несъстоятелност и прекратяване на дейността на дружеството и правомощията на органите му, автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от дружеството упълномощителни сделки, не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е приел, че активната легитимация на ищеца следва от упълномощаване или от качеството му водещ съдружник в консорциума, за да е релевантен отговорът на този въпрос. Апелативният съд е приел, че активната кредиторова солидарност и активната материалноправна легитимация на ищеца следват от общо поетото задължение по договора за обществена поръчка и това е разрешено със сила на пресъдено нещо по предходен спор за друга част от уговореното като платимо на вноски възнаграждение по договора. Следователно въпросът не е относим към решаващите мотиви на въззивния съд и не съставлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.
Последният поставен въпрос от касатора относно задълженията на въззивния съд е процесуалноправен и обуславящ за всяко производство, поради което съставлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е налице допълнителният селективен критерий по чл. чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Въззивният съд не е процедирал в нарушение на константната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и много други актове, включително и посочени от касатора, в които се приема, че въззивната инстанция в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна, е длъжна да изложи собствени фактически и правни изводи по спора, като обсъди събраните доказателства и релевираните възражения и доводи на страните. Както се посочва в решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., и др., непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, като въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, излагайки фактически и правни изводи по съществото на спора, и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е действал в противоречие с горецитираната практика, а е изложил подробни мотиви, обсъждайки относимите към спора доводи на страните, поради което този въпрос не може да обуслови допускането на въззивното решение до касация. Апелативният съд е разгледал доводите по въззивната жалба и отговора, а това, че в резултат на извършеното е възприел изводи, противни на твърденията на жалбоподателя, не води до извод, че е действал противно на практиката на ВКС. Решаващите изводи на въззивния съд за изхода на спора не биха се повлияли от по-подробно обсъждане на твърденията на страните, а волята му за уважаване на исковите претенции е изложена достатъчно разбираемо и ясно, с оглед на което не се установява поддържаното допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Предвид изхода на спора на касатора не се следват разноски. Ответникът с допълнителна молба е представил фактура № 6593/27.07.2024г. за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба в размер на 5 852,12 лв., както и потвърждение за входящ SEPA превод от 05.08.2024г. Предвид горното извършването на разноски за адвокатско възнаграждение е установено и на ответника по касация следва да бъдат присъдени такива.
Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 142/17.05.2024г., постановено по в. т.д. № 83/2024г. на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], пл. „Воин“ № 1, да заплати на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество, регистрирано в Търговския регистър раздел Б на районен съд Щендал под № HRB 30960 със седалище Хале (Заале), Германия, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 5 852.12лв. /пет хиляди осемстотин петдесет и два лева и дванадесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.