О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5869

София 16.12.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ : М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1572 по описа за 2024г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. В. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Я. против въззивно решение № 6027 от 23.11.2023г. по в. гр. д. № 6753 по описа за 2022г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20031588 от 21.04.2022г. по гр. д.№ 36017/2015г. на Районен съд София като са отхвърлени исковете му против Държавен фонд „Земеделие“ за заплащане на основание чл.79 ЗЗД на сумата от 14 668лв., представляваща плащане на втори етап по договор № 01/112/02038 от 12.10.2009г., за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по програма за развитие на селските райони за периода 2007г.- 2013г. ПРСР, подкрепяна от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ и е уважен насрещния иск, като е осъден М. В. Д. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД, сумата от 24 446лв., дадена на отпаднало основание поради разваляне на същия договор № 01/112/02038 от 12.10.2009г., ведно със законната лихва считано от 7.04.2014г., както и сумата от 1 394.85лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.09.2013г. до 4.04.2014г. и са присъдени разноски.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е приел следното: Между страните е сключен договор № 01/112/02038 от 12.10.2009г./със срок до 12.10.2013г./, по силата на който Държавен фонд „Земеделие“се е задължил да предостави на ищеца, който е регистриран земеделски производител, безвъзмездна финансова помощ от 39 114лв. срещу изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по Проект № 1/112.02038, включени в Приложение № 1 към договора, актуализирано с Анекс І/17.08.2012г. Съгласно този бизнес план – ищецът е следвало да закупи и отглежда млечни крави, като една от посочените цели – е през третата година от договора /12.10.2012г./ ищецът да има 8 бр. млечни крави, 2бр. телета и малачета до 1 година, 1бр. говеда /биволи/ над 1 година за разплод и бременни юници и 1бр. бици. Съгласно т.4.4 от договора, Фондът не изплаща суми, когато ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, или ги е изпълнил неточно, и/или изискуемите документи за доказване на извършени такива не са представени /т.4.4 б.“а“/, или икономическия размер на стопанството не се е увеличил най-малко с три икономически единици към периода на проверката за изпълнение на бизнес плана /т.4.4 б.“б“/. Съгласно т.6 б.“г“, договорът се прекратява, чрез едностранно писмено предизвестие от Фонда при виновно неизпълнение на задълженията от страна на ползвателя, със срок на предизвестие от 7 дни. При стартиране на процедурата, М. В. Д. е декларирал, в подаденото от него заявление от 28.08.2008г., че продукцията, която ще формира над 50% от приходите към годината на второто финално плащане ще е от отглеждане на картофи и млечни крави. Безспорно е, че Фондът е заплатил първия транш от 24 446лв. М. В. Д. е декларирал и че ще закупи хладилна вана за мляко и ще изгради торосъбирателна площадка до края на третата година, т. е. до 12.10.2012г. На 12.11.2012г., той е подал заявление до Фонда с искане за второ плащане от 14 668лв., като е декларирал наличие на 10 бр. млечни крави в регистрирания от него животновъден обект – кравеферма в землището на [населено място], Я.. Безспорно е, че той не е представил удостоверение за одобрена квота за производство на мляко и че е налице несъответствие между декларираните налични животни в неговия обект, в третата година и изискуемите се съгласно бизнес плана и началните документи. Фондът му е дал 10 дневен срок за отстраняване на посочените нередовности. С писмо от 21.10.2013г. ищецът е уведомил Фонда, че няма регистрация за индивидуална млечна квота, защото не продава мляко. Полученото използва само за бозаене на телета и лични нужди. Въз основа на служебна бележка с изх.№ 1012 от 21.02.2013г. на БАБХ, Областна дирекция по безопасност на храните, Фондът е установил, че животновъдният обект на ищеца /с рег.№ 27890129/ не е категоризиран като млечна ферма. Видно от служебна бележка от 11.02.2013г. на БАБХ, към 1.09.2012г., в животновъдният обект са били налични 12бр. говеда, от които 8бр. крави, 1бр. теле над 1 година /мъжко/, 1бр. теле над 1 година /женско/ и 2бр. малачета до 1 година, които не са маркирани. При тези данни, Фондът е отказал изплащане на втория транш, поради неизпълнение на задължението, установено в т.7, ал.6 от Наредба № 9 от 3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по програма за развитие на селските райони за периода 2007г.- 2013г. ПРСР, изискваща в случай че младият фермер е производител на краве мляко, при определяне на икономическия размер на земеделското стопанство по чл.6, т.2, той да представи удостоверение за индивидуална млечна квота. Поради неизпълнение на условията, Фондът е прекратил сключения договор и е предявил насрещен иск за връщане на полученото. Въззивният съд е приел, че е налице съществено неизпълнение от страна на ищеца по сключения между страните договор. Това е така, защото една от основни цели заради която е предоставена безвъзмездната финансова помощ е – към датата на второто плащане - ищецът да добива мляко от направена от него инвестиция за закупуване на млечни крави и техника за млекодобив /хладилна вана/, като ги използва по предназначение – за производство на мляко, което да бъде реализирано на пазара чрез доставки и директни продажби. Това изискване не е спазено, защото ищецът не е кандидатствал за индивидуална млечна квота и не е получил такава /независимо, че е бил регистриран в регистъра на животновъдните обекти на ОДБХ/. Отделно, въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищеца за обективна невъзможност за снабдяване с индивидуална млечна квота поради липса на категоризация и факта, че е използвал наличното мляко за лични нужди и изхранване на телена. Позовал се е на заключението на приетата по делото съдебно-ветеринарна експертиза, съгласно която – към момента на подаване на заявката за второ плащане М. Д. не е отглеждал телета под една година, които да бозаят. Освен това той е отглеждал такава порода млечни крави, от които най-ниският възможен добив за периода /според научни данни/ е 3 000кг. В тази връзка е отказал да кредитира и показанията на свидетелите Ю. К. и А. К., в частта им, че добиваното мляко е използвано за бозаене. Установеното виновно неизпълнение на основната дейност по договора, сключен от страните – да произвежда мляко от направена инвестиция за закупуване на млечни крави – е послужила като основание за съда да уважи предявения насрещен иск по чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД.

При тези мотиви на въззивния съд, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Следва ли при тълкуване на сключения между страните договор, да се търси действителната воля на страните, като наред с това се изследва и целта на договора и конкретно – как предмета на договора, включващ постигането на определени параметри като задължение за бенефициента, влияе върху крайната му цел?, 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводи на страните?, 3. Възраженията на кредитора за неточно изпълнение в количествено отношение, обхващат ли се от установената в чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД хипотеза и могат ли да бъдат противопоставени на изпълнителя като защитно средство при предявен иск по чл.79 ЗЗД?, 4. Представлява ли договорът за финансова помощ, предмет на спора, договор за периодично изпълнение? Отделно касаторът се позовава и на специалното основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК.

Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав счита, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване поради следното:

Въпроси с № 1, № 3 и № 4 не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения с т.1 от ТР № 1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, защото не са от значение за изхода на спора и не са свързани с решаващите мотиви на въззвния съд. Първият поставен въпрос е свързан с тълкуване на договорите, а подобна дейност по тълкуване не е извършвана от въззивния съд. Неговите решаващи мотиви са свързани с извод за допуснато виновно неизпълнение от страна на бенефициента по същия. Той не е считал постигнатите уговорки за неясни, непълни или неточни, пораждащи съмнение в изразената воля, за да се налага тълкуване. Същите мотиви – за ирелевантност на поставения от касатора въпрос към решаващите доводи на съда, важат и за поставеният въпрос № 4 /дали процесният договор за финансова помощ е договор за периодично изпълнение/. Освен, че въпросът е конкретен и изисква конкретно обсъждане на обстоятелствата и ангажираните доказателства по делото, още и не е бил предмет на разглеждане до настоящия момент.

Относно въпрос № 3 следва да се посочи, че същият е неотносим. В случая, насрещният иск по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД е уважен, след като е прието за установено, че сключеният между страните договор е бил развален поради неизпълнение от страна на М. Д.. Именно липсата на основание за плащане е довело до осъждане на лицето за връщане на получената на отпаднало основание сума. /Макар и предявени в едно производство, исковете по чл.79 ЗЗД и чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД които са различни по основание и предмет, са разгледани поотделно/.

Вторият поставен от касатора въпрос е разрешен от въззивиния съд в съответствие с установената съдебна практика, съгласно която като съд по същество, същият следва да обсъди всички релевантни доказателства, преценявайки относимите обстоятелства и съобразно тях да изведе своите фактически и правни доводи. Видно от гореизложените мотиви, в случая това е направено, като въззивният съд е обсъдил и възраженията на страните, които е посочил при извеждане на цялостния си анализ.

Не е налице и последното заявеното от касатора специално основание за допустимост. Съгласно установената съдебна практика /например решение по гр. д.№ /2020г. на І г. о. на ВКС/ - терминът „очевидна“ от посоченото основание „очевидна неправилност“ характеризира степента на проявление на съответния порок – изисква се той да е квалифициран, т. е. особено тежък порок. Не се изследва дали порокът на съдебния акт е явен за всички, а се изисква – „неправилността да е проявена по начин, че може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика“, а в конкретния случай, подобни изводи не могат да бъдат изведени.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6027 от 23.11.2023г. по в. гр. д. № 6753 по описа за 2022г. на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :