Производството е по пар. 2, ал. 3 ПР на ГПК, вр. с чл. 234, ал. 3 и чл. 218а ГПК отм.. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Х. В. Х. / като наследник на Н. Р. Х., починала на 15.01.2007г. след отмяна на решение от 19.06.2008г. по гр. д. №842/2007г. на ВКС/ срещу решение от 13.02.2006г. по гр. д. № 1546 / 2005г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение, извършено с нот. акт №10/2002г. на нотариус при Районен съд Варна. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.Ответникът Й. С. Й. /като наследник на Н. Р. Х., починала на 15.01.2007г/ и ответницата Ю. С. Й., не вземат становище по молбата.Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:Жалбата е неоснователна.С обжалваното решение възивният съд, като е оставил в сила решение от 18.07. по гр. д. №2089/2004г. на Варненски РС, е отхвърлил иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение, извършено с нот. акт №10/2002г. на нотариус при Районен съд Варна, по силата на което Н. Х. е дарила на внучката си Ю. Й. на нейна починала дъщеря, апартамент в гр. В..За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че дарителката не е имала нужда от издръжка, която надарената не й е давала. Този извод на съда е правилен и съответствува на събраните по делото доказателства. становено е от същите, че дарителката– ищца по делото, е продължила да живее в подарения апартамент и с получаваната пенсия от 120 лева е покривала нуждите си видно от изслушанато по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза. При тези данни въззивният съдът правилно е приел, че дарителката не се е нуждаела от средства, които надарената й е отказала и то след като е бил поканена да й заплаща такива с исковата молба от 19.05.2004г.Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о, намира че обжалваното решение е правилно, тъй като е постановено при правилно приложение на материалния закон и същото следва да се остави в сила. Предявеният иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б.”в” от ЗЗД е неоснователен и правилно е отхвърлен от въззивния съд. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя – наследник на ищцата, за това че дарителката е имала нужда от издръжка, която надарената не й е давала. Последната е получила имотна облага от дарителката, но само при възникване на материално затруднение на същата, тя е би била тази, която следва да я подпомогне, а доказателства за такава нужда не са събрани по делото.Предвид изложените съображения, съдъ РЕШИ: О С Т А В Я В С И Л А решение от 13.02.2006г. по гр. д. № 1546 / 2005г. на Варненски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: