О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5986
гр.София, 19.12.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев
Ерик Василев
като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 1236/ 2024 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
По делото е постановено определение № 5128/ 11.11.2024 г., в сила от датата на постановяването му, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 475 от 13.12.2023 г. по гр. д.№ 609/ 2023 г., с което са отхвърлени предявените от Г. Т. В. против „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.Русе, искове за заплащане на 353 010 лева - обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение дължимо, съгласно т.7 от Допълнително споразумение сключено на 31.08.2012 г. към трудов договор № 141/ 29.07.1996 г., със законната лихва от датата на исковата молба /02.03.2023 г./ и на 3 922,33 лева – мораторна лихва за периода 21.01.2023 г. – 01.03.2023 г., като Г. Т. В. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД 7 500 лв /седем хиляди и петстотин лева/ адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Процесуалният представител на ищцата е поискал изменение на така постановеното определение в частта за разноските. Поддържа, че размерът на платеното адвокатско възнаграждение от ответника е прекомерен. Спорът не се отличавал с фактическа или правна сложност, а адвокатът на ответника единствено подал отговор на касационната жалба. Моли адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника да се определи в размер 1 000 лв.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД оспорва искането. Според него в производството по допускане на касационно обжалване ищцата е формулирала 16 правни въпроса от различни правни отрасли, което не било обичайно и което наложило вземане на отношение по всеки от тях поотделно. Хонорар от 7 500 лв бил адекватен на извършената от адвоката на ответника работа. Самата ищца платила на процесуалния си представител 9 000 лв възнаграждение за въззивното производство, а обемът работа по отговора срещу касационната жалба бил същия.
Съдът намира молбата за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна.
Делото е образувано по предявени осъдителни искове за заплащане на 353 010 лева - обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение и 3 922,33 лева – мораторна лихва. Размерът на цената на иска за главницата сам по себе си обосновава нужда от защита с висок интензитет, съответно заплащането на сравнително по-високо възнаграждение на адвокат, който да я осъществи в рамките на съдебно исково производство пред всяка от инстанциите, до които спорът е отнесен. Неоснователен е доводът на ищцата, че делото не се отличава с правна сложност. Показателно за правната сложност на делото е обстоятелството, че в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК процесуалният й представител е формулирал 16 въпроса, по които е считал, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, т. е. самият адвокат на ищцата е третирал производството като такова с висока правна сложност. Колкото делото е сложно за процесуалния представител на едната от страните, толкова е сложно и за представителя на другата страна. Показателно е и обстоятелството, че ищцата е платила на своя процесуален представител 22 712,74 лв адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и 9 000 лв адвокатско възнаграждение за въззивното производство. В сравнение с тези суми адвокатско възнаграждение от 7 500 лв за касационното производство, което окончателно слага край на правния спор, не може да се счита за прекомерно.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Г. Т. В. вх.№ 19940/ 19.11.2024 г. за изменение на определение на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение, № 5128/ 11.11.2024 г. по гр. д.№ 1236/ 2024 г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: