1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5568
гр.София,
02.12.2024 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и четвърта в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
З. Р.
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 948 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 31.10.2023г. по гр. д.№1468/2023г. на АС София, с което е отхвърлен иск на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Жалбоподателя – Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора. Моли да се допусне касационно обжалване на.
Ответниците - Г. А. И. и Л. И. И., чрез процесуалния си представител, в писмено становище излагат съображения да не бъде допускано касационното производство и за неоснователност на касационната жалба.
Присъединено за общо разглаждане към настоящето дело е и ч. гр. д. №947/2024г. на ВКС на основание чл.213 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:
Въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените искове от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу Г. А. И. и Л. И. И. на следното имущество:
от Г. А. И.,:
-1/2 ид. ч. от апартамент № 9, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № (№) по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с прилежащи идеални части от терена и мазе 5.
- гараж, с идентификатор № (№) по кадастрална карта и кадастрален регистър на [населено място], придобит нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 054/30.12.2011 г., том ІІІ, рег. № 7618, дело № 425/2011 г., вписан в СВ Петрич с вх. рег.№1863/30.12.2011 г., окт №27, т.VІІ, дело №1112/2011 г.
-сумата в размер на 3 065,03 лв., представляваща вноски от проверяваното лице и средства получени от трети лица
-сумата в размер общо на 10 469,15 евро или 20 475,88 лв.,представляваща вноски от проверяваното лице и трети лица,
- сумата в размер на 100 евро с левова равностойност 195,58 лв., представляваща невъзстановен остатък от направена парична вноска по разплащателна сметка
- сумата195,58 лева превод от трето лице
от Л. И. И.,:
-сумата в размер на 254,26 лв., представляваща превод от трето лице
-сумата в размер общо на 550 лв., представляваща вноски на каса по разплащателна сметка
-сумата общо в размер на 4 156,14 лв., представляваща вноски на каса по спестовен влог
-сумата в размер на 195,58 лв., представляваща превод от трети лица по спестовен влог
- сумата в размер общо на 12,42 лв., представляваща получени лихви начислена върху сума по спестовен влог
-сумата в размер на 575 евро с левова равностойност 1 124,60 лв.,представляваща част от превод по разплащателна сметка
-сумата в размер на 28 500 лв., представляваща стойността на 1/2 ид. ч. от отчужден недвижим имот-процесния апартамент.
от Г. А. И. и Л. И. И.:
-мотоциклет марка: „Хонда“, модел: „РЦ 24“, с рег. [рег. номер на МПС] , с рама № R., двигател № R.;
-лек автомобил марка: „Пежо“, модел „605“, с рег. [рег. номер на МПС] , с рама № V., двигател № (№).
Съдът е приел, че е сезиран с искова молба на Комисията, в която е поддържано, че ответникът Г. А. И. е осъден за виновен в извършване на престъпление по чл.244, ал.1 вр. чл.243, ал.1 от НК за това, че на 08.04.2014 г. направил опит да пренесе през границата на страната 39 банкноти копюр от 200 евро, за които знаел, че са неистински парични знаци. Ответницата Л. И. И. е включена в обхвата на проверката на основание § 1, т.9 от ДР на ЗОПДНПИ. Посочено е, че през проверявания период, определен от закона (чл.27, ал.3 от ЗОПДНПИ) 15.08.2004г. -15.08.2014г., е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците : имуществото е в размер 110825,67 лева, нетният доход е в размер - 221466,96 лева (отрицателна стойност), несъответствието е в размер 332292,63 лева. През периода на проверката ответниците са придобили имущество в общ размер 90275,08 лева, което подлежи на отнемане – 1/2 идеална част от недвижим имот в [населено място], мотоциклет Хонда“, лек автомобил „Пежо“ суми, внесени по банкови сметки, принадлежащи на ответниците и на „Лори строй груп 2011“ ЕООД с едноличен собственик Л. И..
Съдът е приел, че производството е започнало при действието на ЗОПДНПИ (отм.), но по силата на § 5, ал.2 от ЗОНПИ се довършва по реда на последния.
Прието е за установено, че ответникът Г. А. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.244, ал.1 вр. Чл. 243, ал.1 от НК, което е от кръга на посочените в чл.108, ал.1 от ЗОНПИ, както и че през проверявания период 2004-2014 г. е бил в брак с ответницата Л. И. И., но същият е бил прекратен.
Установено е, че през проверявания период ответниците са придобили недвижими имоти: парцел в [населено място] на стойност 8300 лева към датата на придобиването 07.04.2006 г.; апартамент и гараж в [населено място] на обща стойност 5000 лева към датата на придобиването 30.12.2011 г. , мотоциклет „Хонда“ на стойност 1505 лева към датата на придобиването 04.01.2011 г. и лек автомобил „Пежо“ на стойност 5350 лева към датата на придобиването 22.05.2013 г. , като след края на проверявания период Л. И. се е разпоредила със своята 1/2 идеална част от правото на собственост върху апартамента.
Прието е, че към края на проверявания период наличните средства по банкови сметки на ответниците възлизат на 8,85 лева (разплащателна сметка № 20297299) и 30,16 евро (спестовен влог № 14789458) с равностойност 58,99 лева, а всички други съществували банкови сметки са закрити преди края на проверявания период или по тях няма наличности.
Прието е, че общото придобитото имущество възлиза на стойност 71472,84 лева, като в тази сума се включва пазарната стойност на двата недвижими имота, лекия автомобил и мотоциклета към датите на придобиването и наличностите по банкови сметки в края на проверявания период – общо 67,84 лева, но не се включват сумите на парични потоци, преминали през банковите сметки, но неналични в края на периода.
Прието е за установено, през проверявания период ответниците са живели и работили в Италия, а в България идвали за по един месец в годината, като и двамата са имали разрешение за пребиваване и работа на пълен работен ден от 2004 г. Изложени са съображения за това, че ответниците са живеели са без заплащане на наем във фермата, в която са работили, като първоначално са били селскостопански работници с дневно възнаграждение 44-46 евро. Установено е, че за периода 2007-2009 за Л. И. и за периода 2007-2010 г. за Г. И. са представени писмени доказателства за работа само по 2-5 дни в година, като на Г. И. през 2011 г. Са изпатени суми в размер 12868,45 евро, както и 3732,59 евро през 2012 г. след приспадане на данъци. Констатирано е, че през 2011 -2013 г. Г. И. е получил банкови преводи в размер 18500 евро. Установено е, че за периода 2007-2012 г. ответникът е внесъл по банковата си сметка в брой 28109,65 евро и общо натрупаните суми по сметката са в размер 46888,36 евро, от която следва да се извади преводът, направен от „Лори строй“ ООД, която сума следва да се отнесе към доходите на Л. И..
Прието е, че сумите, получени и внесени от Л. И. и търговското дружество „Лори строй“ ООД, са в общ размер 19580,99 евро или общо за двамата ответници сумата, постъпила по банковите сметки, е 61569,35 евро. При тези данни и като съобрази показанията на свидетелите относно трудовата заетост на ответниците, съдът е приел, че посочените суми по банкови сметки са получени от ответниците като възнаграждение за труд, част от което е било плащано на ръка и внасяно в брой от ответниците по банковите им сметки; друга част от възнагражденията са превеждани по банков път, видно от справките за движение по сметките. Прието е, че равностойността в лева на сумата, която съдът приема за доходи от трудова дейност на ответниците през проверявания период, е 120419,18 лева (61569,35 евро), като е отченет и факта, че за последните три месеца от проверявания период Л. И. е получила пенсия в общ размер 1945,04 лева, която също следва да се добави към доходите. Съдът е добавил към доходите и сумата 7236,57 лева, посочена в исковата молба като начално салдо по банкови сметки (при анализа за целия проверяван период) и така общата сума на доходите възлиза на 129600,79 лева.
Съдът е приел, че разходите на ответниците за процесния период са в размер 165344,60 лева, прода което нетният доход е отрицателна величина в размер минус 35743,81 лева.
При така приетите за установни обстоятелства съдът е счел, че несъответствието в придобиване на имущество възлиза на -107216,65 лева и е под изискуемата от закона граница, надхвърлянето на която обосновава извод обосновано предположение, че придобитото имущество е незаконно придобито. Прието е, че в случая несъответствието не е значително по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ и липсата на доказателства, обосноваващи основателно предположение, че имуществото, придобито от ответниците, е незаконно придобито, сочи на неоснователност на искането на Комисията за отнемането му в полза на държавата.
Като допълнителен довод съдът е посочил, че липсва обосновано предположение по смисъла на чл.107, ал.2 ЗОНПИ за придобиване на доходи от престъпна дейност от страна на ответниците. Прието е, че Г. И. е признат за виновен в извършване на съставомерен опит за на престъпление по чл. 244, ал.1 вр. чл.243, ал.1 от НК, от което не е получил облага, поради което не е установено в придобиването на посоченото имущество на обща стойност 71472,84 лева да участват средства от престъпна дейност. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и предявеният иск да се отхвърли.
В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поставя за разглеждане въпросите: при преценка на свидетелските показания, съдът следва ли да преценява същите с оглед налични доказателства по делото, при какви условия следва да се приложи чл. 172 ГПК, следва ли да бъдат кредитирани свидетелските показания с доверие, когато те пресъздават споделена или чута информация, която не е потвърдена с писмени доказателства, достоверни ли са такива показания, предвид фактът, че свидетелите не са били в периода и на мястото, където ответниците твърдят, че са работили и живели, не знаят какво е било и заплащано ли е възнаграждение, при разходване на постъпили и внесени парични средства по банкови сметки, същите следва ли да бъдат отразени при определяне на нетния доход на лицата направили извънредни разходи, с оглед факта, че лицата са се облагодетелствали с тези средства чрез плащания на ПОС, тегления от АТМ и на каса, следва ли да се приеме, че липсата на престъпна облага е пречка да се развие съдебно производство по отнемане на незаконно придобито имущество, предвид това, че е приета норма в специалния закон, визираща, че не съставлява законна пречка съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата и при условията на чл. 108, ал.2 ал.3 и ал.4 от ЗОНПИ. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание. В решението си по ТД № 4/2021 г. ОСГК – т. 1 ВКС прие, че не представляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В съотвествие с тези разяснения въззивният съд правилно е приел, какво следва да се включва с съдържанието на понятията имущество, доход. По отношение на въпроса как се преценява значително несъответствие с оглед пар. 5, ал. 2 ПЗР на ЗПКОНПИ настоящият състав намира, че отговорът също се съдържа в посоченото по-горе тълкувателно решение на ОСГК на ВКС. В мотивите към т. 1 от тълкувателния акт е разяснено, че предмет на отнемане е незаконно имущество /това, за което не е установен законен източник на доходи/, което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на значителното несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Посочено е, че стойността на т. нар. значително несъответствие е специално законово понятие и едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В същия смисъл е и даденото разрешение в решение № 147/16.09.2019 година, постановено по гр. д. № 1998/2018 година и решение № 191/15.02.2021 година, постановено по гр. д. № 4769/2019 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в които се приема, че основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ (отм.), съответно в 1, т. 3 от ДРЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Посочва се, че съгласно § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ значително несъответствие е онзи размер между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000. 00 лева за целия проверяван период. В конкретния случай съдът е приел, че не е налице значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ, поради което не са налице предвидените в закона предпоставки за отнемане на имуществото.
Съдът не се е отклонил и от трайната практика на ВКС относно това, как следва да се преценяват свидетелските показания при спазване разпоредбата на чл.172 ГПК. В същата последователно е застъпвано разбирането, че показанията на свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите доказателства по делото. Съдът може да възприеме тези показания за достоверни само след задълбочен анализ на всички доказателства, явяващи се в подкрепа или в опровержението им, излагайки мотиви защо дава вяра на показанията на свидетеля, въпреки възможната му заинтересованост. В случая съдът е направил своите изводи за неоснователност на предявения иск именно като е преценил достоверността на свидетелските показания, вземайки предвид събраните по делото писмени доказателства и заключенията на съдебно-счетоводните експертизи - основна и допълнителни.
Що се касае до въпроса: следва ли да се приеме, че липсата на престъпна облага е пречка да се развие съдебно производство по отнемане на незаконно придобито имущество, предвид това, че е приета норма в специалния закон, визираща, че не съставлява законна пречка съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата и при условията на чл. 108, ал.2 ал.3 и ал.4 от ЗОНПИ, то същият не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като не е обусловил решаващата воля на съда за неоснователност на предявения иск поради липсата на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ. „Значителното несъответствие“ е елемент от правопораждащия фактическия състав на правото да се отнеме незаконно придобито имущество (чл.21 ЗОПДНПИ (отм.), който факт има за нормативна последица основателно предположение (индиция) за наличието на незаконно придобито имущество.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА
С определение от 10.01.2024г. по гр. д. №1468/2023г. Софийски апелативен съд, след като е отхвърлил предявения иск с решението си и не е присъдил държавна такса, е осъдил КОНПИ да заплати по сметка на Окръжен съд Благоевград такава в размер на 3611 лева на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ.
КОНПИ с частна касационна жалба от 31.01.2024г. е обжалвала така постановеното определение и производството по нея е присъединено за разглеждане заедно с настоящето производството по касационната жалба срещу решението.
Комисията поддържа, че не дължи заплащане на държавна такса с оглед разпоредбата на чл.84, ал.1 ГПК, тъй като процесното вземане е от публично-правен характер по смисъла на чл.162, ал.2, т.5 ДОПК.
Частната жалба е неоснователна.
Горното се налага с оглед изричната разпоредба на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, според която при отхвърляне на исковете на Комисията в нейна тежест с решението се присъжда дължимата държавна такса по делото, тъй като същата за производството, образувано по исковата молба на Комисията не се внася предварително (т. е. при подаването й, съгласно чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ). Когато намери искът за отнемане за неоснователен съдът с решението си има задължението да събере държавната такса в полза на бюджета на съдебната власт, тъй като е налице изключение от общото правило, че държавната такса се внася предварително (виж определение № 2366/02.08.2023 г. по гр. д. № 4777/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о. и цитираните в него други актове на ВКС по същия въпрос).
В случая не намира приложение разпоредбата на чл.84 ГПК , уреждаща хипотезите за освобождаване от държавна такса, тъй като не се касае до спор относно публично държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.5 ДОПК или спор за права върху вещи публична државна или общинска собственост. Производството е за отнемане на незаконно придобито имущество, което до постановяване на решението представлява частна собственост на проверяваното лице, а и не се претендира дължимостта на публично вземане на държавата от страна на проверяваното лице или незаконно упражнявани от него права върху вещи публична държавна или общинска собственост. Ето защо са неоснователни доводите на КОНПИ, че искът е за права върху вещи публична държавна или общинска собственост или за публично вземане, от кръга на посочените в разпоредбата на чл.162, ал.2, т.5 ДОПК / която предвижда, че стават публични държавни и общински вземания, такива които са за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата/. Това е така, защото както се посочи по-горе целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице негово собствено имущество, като се ограничат възможностите му за незаконно обогатяване, но такова обогатяване обаче ще е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото и в края на проверявания период е налице необосновано превишение и само в такава хипотеза последното ще подлежи на отнемане и ще премине в собственост на държавата и то след влизане в сила на решението, с което същото се отнема. Едва тогава, с оглед разпоредбата на чл.168, ал.1 ЗОНПИ имущество, за което бъде взето решение от Междуведомствен съвет за управление на отнетото имущество / чл.165, ал.1 ЗОНПИ/, ще се продаде от НАП по реда на ДОПК и паричната му равностойност ще придобие характер на публично държавно или общинско вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.5 ДОПК, какъвото вземане не е предмет на исковото производството по ЗОНПИ.
Ето защо с оглед изхода на спора и пред настоящата инстанция определената държавна такса с въззивното определение е дължима и същото следва да бъде потвърдено.
При тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.10.2023г. по гр. д.№1468/2023г. на АС София.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.01.2024г. по гр. д.№1468/2023г. Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: