О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 257

ГР. София, 11. 03. 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.03.2015 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №7236/14 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Технически университет София /ТУ/ срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр. д.№5529/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение, в спор по чл. 357 КТ, е отменено наложеното на ищцата И. Т. – Г. със заповед на ректора на ТУ – ответник по иска, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК само формално, без да обосновава основното и допълнително основания във всяка от посочените хипотези – ТР №1/19.02.10 г.. Твърди, че „въззивното решение подлежи на касационно обжалване, поради обстоятелството, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, свързани с основанията за налагане на дисциплинарно наказание от работодателя, основанията за упражняване искането за ползване на платен отпуск от работника без негово съгласие, по взаимоотношения и отговорности по КТ при пряко служебно подчинение, в противоречие със законовите норми”. Изложени са съображенията на касатора за незаконосъобразност на изводите на ГС по съществото на спора. Касаторът изтъква, че „ посочването на противоречие с практиката на ВКС не е свързано със смисъла на т. 1 на чл. 280 от ГПК. Това оплакване визира непроизнасянето на въззивния...