О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60410

София, 24.11.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 1604/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Т. К“, дружество регистрирано по законите на Литва, срещу определение № 370 от 10.06.2021 г. по ч. т.д. № 518/2021 г. на Апелативен съд София.

Ответникът по частната жалба – Сдружение „Аз музея“, гр. В. Т е на становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е потвърдил определение от 22.03.2021 г. по т. д. № 2124/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е върната исковата молба по предявения от „Т. К“ против Сдружение „ Аз музея“ установителен иск по чл. 12, ал. 5 ЗМГО и чл. 124, ал. 4 ГПК. За да постанови този резултат, съставът е направил сравнителен анализ на относимите правни норми в действащия и отменения ЗМГО /в ред. 1999 г./. Посочил е, че действащото законодателство предвижда две хипотези на защита на правата на действителния притежател на марка – тази по чл. 12, ал. 4 ЗМГО, възпроизвеждащ нормата на чл. 12, ал. 6 ЗМГО отм., и тази по чл. 12, ал. 5 ЗМГО, разширяваща приложното поле на чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО отм.. Съпоставяйки нормите на чл. 12, ал. 4 и ал. 5 ЗМГО, съставът е мотивирал, че разграничението в хипотезите...