Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 1 от 15.01.2021г. по въззивно гражданско дело № 309/2020г. Бургаският апелативен съд е отменил частично решението на Бургаския окръжен съд № 125 от 26.06.2020г. по гражданско дело № 1659/2017г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявеният от П. Г. Б. против Т. С. Ф. иск с правно основание чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия, с които пречи на упражняване на правото на собственост на ищеца, като премахне незаконно изградените обекти върху открита тераса над апартаменти с идентификатори по КККР на [населено място] №.. ...и.. ...в блок.. ., намиращ се в УПИ.. ..кв.....по плана на [населено място] и възстанови покрива на сградата в състоянието му преди извършване на незаконното строителство, съгласно предназначението му по проект; осъдил е Т. С. Ф. да заплати на П. Г. Б. сумата от 1347лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на необходимите ремонтни дейности за апартамент с идентификатор и.. ..и сумата 935 лв. за апартамент с идентификатор.. ..; осъдил е Т. С. Ф. да заплати на П. Г. Б. сумата 1400 лв. обезщетение за унищоженото в двете жилища движимо имущество /по 700 лв. за всеки апартамент/; осъдил е Т. С. Ф. да заплати на П. Г. Б. сумата 3300 лв. /по 1650лв. за всяко жилище, представляваща вреди от невъзможността П. Б. да ползва жилищата си за периода от 01.04.2014г. до 01.11.2017г., ведно със законната лихва от 01.11.2017г. В останалата част, в която са отхвърлени паричните искове първоинстанционното решение е потвърдено

Възивното решение е обжалвано от ищеца П. Г. Б. изцяло в частта, в която предявените от него обективно съединени искове са отхвърлени.

Касационната жалба е подадена в срок от заинтересована страна, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е процесуално допустима по негаторния иск и иска с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на вреди от невъзможността на ползването на апартаментите лично, както и за отдаването им под наем в размер на 10100лв. за всеки.

В частта срещу въззивното решение по останалите парични искове, които са с цена под 5000лв. за всеки от апартаментите, обжалването е недопустимо на основание чл. 280 ал. 3 ГПК и касационната жалба следва да се остави без разглеждане.

Ответницата Т. С. Ф. чрез процесуалния представител адв. Б.Т. е подала писмен отговор по реда на чл. 283 ГПК, в който изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Изложени са подробни съображения по всеки от въпросите, поставени в изложението за допускане на касационното обжалване с което се мотивира липсата на основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

За да отхвърли иска с правно основание чл. 109 ЗС апелативният съд е приел, че в двата апартамента, собственост на ищеца, има влага, следи от теч и мухъл, захабени тавани, подкожушени и нарушени мазилки, паднал окачен таван в ап. 20 и др. Тези вреди са причинени в по-голямата си част от разпокриване на плочата и премахване на хидроизолацията при извършеното от ответницата незаконно строителство. Същевременно новата настилка от гранитогрес е изпълнена качествено, няма пукнатини по фугите и няма данни за ново навлажняване на апартаментите на ищеца отгоре. Появата на мокри петна е резултат от проникване на вода през зида на терасата на ап. 19, която е без подов сифон за оттичане на дъждовната вода като според вещите лица изградените от ответницата помещения пазят имота на ищеца от климатичните условия. Въз основа на тези факти въззивният съд е приел, че неоснователните действия на ответницата не ограничават и не смущават упражняването на правото на собственост на ищеца.

Искът за заплащане на обезщетение поради невъзможността ищецът да ползва лично жилищата си е уважен за сумата 3300лв. по равно за двата апартамента и е отхвърлен до разликата от 10100лв. По този иск съдът е изложил съображения, че апартаментите са със сезонно ползване и е присъдил обезщетение само за летните три месеца с отчитане на приетото съпричиняване. Прието е, че претенцията за пропуснати ползи поради невъзможността на ищеца да отдава апартаментите под наем, не е доказана.

По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

Първите два въпроса: При изрично посочено във въззивната жалба процесуално нарушение, следва ли въззивният съд задължително да разгледа този въпрос и да се произнесе по него и следва ли въззивният съд задължително да събере доказателства събрани в обезпечителното производство? не обуславят приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК, защото въззивният съд е отстранил допуснатото процесуално нарушение от първата инстанция - изискал е гр. д. № 339/2017г. на РС Несебър за обезпечаване на доказателства по чл. 207 ГПК и го е приложил към настоящото дело.

Правният въпрос: дали промяната на обща част по естеството си е такова неоснователно въздействие по смисъла на т. 3 от ТР 4/2017г. по т. д. 4/2015г. на ВКС, ОСГК, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем не е обуславящ за делото, защото съдът не се е произнасял по него, а не е имал задължение да се произнесе. Както е прието в цитираното тълкувателно решение, посветено на въпросите на негаторния иск, във всички случаи ищецът трябва да докаже, че неоснователните действия на ответника смущават правото му на собственост /пречат му да го упражнява спокойно и в пълен обем/. От това тълкуване следва, че ищецът трябва да обоснове в исковата молба в какво се състои преченето за упражняване на правото му на собственост и съдът при спазване на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да се произнесе по наведените твърдения, без да обсъжда въпросът дали строежът създава и други пречки, извън посочените в исковата молба. По тези твърдения следва да се изгради и защитната позиция на ответника. Невъведените основания за преченето не се преклудират. В случая ищецът изрично е посочил в исковата молба, че преченето се състои в проникване на вода от пукнатините на плочата в резултат от нарушената конструкция на сградата, вследствие на което апартаментите на ищеца са подложени на непрекъснато наводняване като за предодвратяване на това състояние е необходимо премахване на извършеното от ответницата строителство. Срещу тези твърдения се е защитавала ответницата и във връзка с тях страните са правили процесуални искания и са събирани множество доказателства, включително и няколко съдебни експертизи за изясняване на причината за течовете в апартамента на ищеца.

Правният въпрос дали създаденото състояние на засегнатите имоти – напълно негодни за ползване по предназначение в резултат на незаконния строеж, съставляват пречки и неудобства за ползването на собствения имот по смисъла на чл. 109 ЗС, не е разрешен в противоречие с цитираното от касатора решение № 182 по гр. д.№ 4928/2017г. на ВКС, І г. о. Съдът е приел, че такава пречка е била налице и поради това е уважил исковете за обезщетение за имуществени вреди, но е приел, че не съществуването на самия строеж, а начинът на изграждането му /разпокриване на плочата в един по-продължителен период от време и премахване на хидроизолацията/ е довело до еднократно наводнение на жилищата на ищеца, което вече е преустановено, а продължаващите течове не са от покривната плоча.

Не са обуславящи за делото правните въпроси дали е процесуално допустимо възивният съд да се произнася по основания, невъведени от съответната страна, водещи до съпричиняване и какви са предпоставките на чл. 51 ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението от непозволено увреждане при извършено незаконно строителство върху покрив-тераса, представляваща обща част на сградата по чл. 38 ЗС. Съдът не е приел съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗС от ищеца, както поддържа касаторът. Мотивите на въззивния съд са, че вредите не са причинени единствено от извършеното от ответницата строителство и тя не следва да отговаря за причинените вреди изцяло, след като те се не дължат единствено на нейното поведение, а и на некачествено строителство в жилището на самия ищец. В този смисъл е бил направен изричен довод от ответницата в отговора на исковата молба. Тя е възразила, че причинените вреди се дължат и на бездействието на ищеца по отношение на неговата собственост и неподдържането на жилищата.

Правните въпроси за критериите за заплащане на неимуществени вреди са относими към иска, за който касационното обжалване е недопустимо на основание чл. 280 ал. 3 ГПК поради това, че цената на този иск е под 5000лв.

Правният въпрос дали съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото, в частност всички заключения на вещите лица, е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, посочена от касатора, защото съдът е обсъдил подробно всички заключения, включително и обясненията на вещите лица в съдебните заседания. Касаторът не посочва кои точно изводи на съда, относими към исковете, за които касационната жалба е допустима, не са били съобразени от въззивния съд, поради което така както е формулиран в теоретичен аспект, поставеният въпрос не покрива изискването за правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК съгласно разясненията в ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК.

Не са налице основания за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение. Това основание предполага само от мотивите да бъде установим особено тежък порок на решението поради грубо нарушение на закона и принципите на гражданския процес или явна необоснованост на решението. В случая такива пороци не могат да се изведат от в мотивите на въззивното решение. Касаторът обосновава искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 2 предл. трето с необсъждане на всички доказателства по делото и несъобразяване на съдебната практика, но тези пороци не обосновават очевидна неправилност на решението, защото проверката за основателността им изисква прочит на доказателствата, каквато проверка не се дължи в производството по чл. 288 ГПК, защото в него не се разглежда спора по същество, а се извършва селектиране на касационните жалби във връзка с достъпа до касация по критериите, посочени в чл. 280 ал. 1 ГПК.

По изложените съображения в частта по иска по чл. 109 ЗС и исковете по чл. 45 ЗЗД с цена 10100лв. за вредите във всеки апартамент изразяващи се в невъзможността за ползването им и отдаването им под наем, касационната жалба на П. Г. Б. не следва да се допуска за разглеждане по същество.

В останалата част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

При този изход на делото на ответницата следва да се присъдят платените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1930лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 1 от 15.01.2021г., постановено по въззивно гражданско дело № 309/2020г. в частта по иска с правно основание чл. 109 ЗС и по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД за вреди от невъзможността П. Г. Б. да ползва жилищата си и да ги отдава под наем.

Оставя без разглеждане касационната жалба на П. Г. Б. срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 1 от 15.01.2021г., постановено по въззивно гражданско дело № 309/2020г. за сумата от 1347лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на необходимите ремонтни дейности за апартамент с идентификатор и.. ..и сумата 935 лв. за апартамент с идентификатор.. .; както и за заплащане на сумата 1400 лв. обезщетение за унищоженото в двете жилища движимо имущество /по 700 лв. за всеки апартамент/.

Осъжда П. Г. Б. да заплати на Т. С. Ф. сумата 1930лв. /хиляда деветстотин и тридесет лева/ раноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: