№ 60823

София 24.11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. Ч: И. П. М РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 3995 по описа за 2021г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „МТБ - Хидратехника“ ООД [населено място], представлявано от управителите Т.А. и Д.А., чрез процесуалния представител адвокат Б.-В. против въззивно решение № 14 от 24.06.2021г. по в. гр. д. № 234 по описа за 2021г. на Апелативен съд Пловдив, с което е отменено решение № 260156 от 4.02.2021г. по гр. д.№ 111/2020г. на ОС Пловдив и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявения против „Олимпа“ ЕООД [населено място], иск за обявяване за нищожен поради противоречие с добрите нрави на договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу погасяване на дълг, сключен с н. а. № 121, т. 3, рег.№ 493,. № 486/2019г. за прехвърляне на собственост върху ПИ с идентификатор №.. . по КККР на [населено място],[жк], м.“С. п.“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, категория на земята трета, ведно с всички подобрения и приращения и са присъдени разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е преценил предявения иск за неоснователен със следните мотиви: Към 2019г. съдружници и управители, които представляват дружеството „МТБ - Хидратехника“ ООД, заедно и поотделно, са били Д. А., М. Т. и Т. Т.. На 24.04.2019г. дружеството, представлявано от Т. Т., като изпълнител е сключило с турското дружество „ТГ Я. М. С ве Т. Л. Ш“, като възложител, договор по силата на който се е задължил да изработи на свой риск, до 15.07.2019г., 25 бр. хидравлични чукове, на стойност 1 650 000лв., с ДДС. Договорена е при неизпълнение неустойка в размер на 1% на всеки просрочен ден. Прието е за безспорно, че за така сключения договор Т. Т. не е уведомил другите съдружници и че дружеството нито е имало капацитет, нито се е занимавало с подобна производствена дейност /занимавало се е с търговия, ремонт и поддръжка/. Поръчката не е изпълнена и от 16.07.2019г. започнала да се начислява договорната неустойка. На 29.08.2019г. двете дружества сключват споразумение, с което констатират неизпълнението и се съгласяват размерът на дължимата неустойка да се редуцира до 700 000лв. „МТБ - Хидратехника“ ООД се съгласява да я заплати в срок от седем дни. Изпълнение няма и на 13.09.2019г. „ТГ Я. М. С. ве Т. Л Ш.“ прави искане и му е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 1896/2019г. на РС Асеновград, по реда на чл. 417 ГПК, а на 16.09.2019г. е издаден и изпълнителен лист за главницата от 700 000лв. Образувано е изп. д. № 20199090400349 на ЧСИ, като поканата за доброволно изпълнение е връчена на дружеството, отново чрез Т. Т., на 21.09.2019г. Общият размер на задължението е 741 541.40лв. Въззивният съд приел, че за останалите съдружници няма данни да са уведомени за случилото се до края на м. 10.2019г., когато са получили съобщението за наложен запор върху сметките на „МТБ - Хидратехника“ ООД. Вследствие на запора, по изпълнителното дело е постъпила сума в общ размер на 482 894.92лв., от които 21 462.84лв. са разпределени са погасяване на такси и разноски по изпълнението, 293 374.50лв. са изплатени на ответното дружество, а 168 057.58лв. са върнати на ищеца. Изпълнителното производство е прекратено по искане на взискателя. На 6.11.2019г. с нотариално заверен договор за цесия „ТГ Я. М. С. ве Т. Л Ш.“ прехвърля вземането си срещу „МТБ - Хидратехника“ ООД на физическото лице Т. Т., а на 8.11.2019г. той го прехвърля на представляваното от него дружество „Олимпа“ ЕООД. На 6.11.2019г. тримата съдружници и управители на „МТБ - Хидратехника“ ООД Д. А., М. Т. и Т. Т.,от една страна и от друга„ТГ Я. М. С ве Т. Л. Ш“, подписват нотариално заверено споразумение, с което констатират, че вземането е прехвърлено, че уведомлението за цесия е редовно връчено. Съдружниците в „МТБ - Хидратехника“ ООД постигат съгласие вместо общо дължимия дълг ищецът да прехвърли на Т. Т. правото на собственост върху собствения на дружеството имот с идентификатор №.. ., а той да му прехвърли притежаваните от него дружествени 342 дяла. В изпълнение на това споразумение, 342 дяла на обща номинална стойност 444 600лв., са прехвърлени от Т. Т. на дружеството, с договор за дарение на дружествени дялове от 8.11.2019г. и на същата дата, с процесния н. а. № 121, т. 3, рег.№ 493, д.№ 486/2019г. дружеството прехвърля на неговото дружество „Олимпа“ ЕООД собствеността върху ПИ с идентификатор №.. . по КККР на [населено място],[жк], м.“С. п.“,с площ от 23.191 дка. /На 17.01.2020г. „Олимпа“ ЕООД прехвърля имота на трето лице/. Пазарната му стойност, изчислена от приетата по делото експертиза е 707 600лв., а стойността на подобренията – 132 100лв.

Съобразявай всичко изложено, въззивният съд е приел, че след като останалите двама съдружници Д. А. и М. Т. са приели задълженията по договора за изработка и са се съгласили с установения дълг, а всички страни по делото са подписали на 6.11.2019г. споразумение, последвано от общо събрание на дружеството на 8.11.2019г., с което окончателно са уредили отношенията си, без да има каквито и да е индикации за въздействие върху свободната им воля, няма как да се счете – след комплексна преценка на всички обстоятелства, че е допуснато нарушение на основополагащи принципи, даващо основание да се счете, че сделката противоречи на добрите нрави. Налице е съзнателно и доброволно изразяване на воля за постигане на общи цели. Няма и нееквивалентност на престациите, защото страните са били наясно с цената по сделката и са я приели. Освен това, ищецът е разполагал с процесуалните възможности по чл. 424, чл. 423 ГПК за оспорване на вземането, за да възпрепятства съдебното признаване на неговото съществуване, от които той не се е възползвал. Крайният извод на въззивния съд е, че са налице пороци в създаването и развитието на облигационното отношение, но те не могат да доведат до определяне на сделката като нищожна поради противоречие с добрите нрави.

В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК като поставя следните въпроси: 1. Лимитирани ли са хипотезите на нищожност на една сделка поради накърняване на добрите нрави до несъпоставими и нелимитирани неустоечни клаузи и липса на еквивалентност в престациите или може да са налице и други хипотези? Твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр. д.№ 1511/2018г. на ІV г. о. и гр. д.№ 4497/2017г. на ІІІ г. о., които независимо че не са постановени по същия въпрос, крайният извод на съда за нищожност е изведен след съобразяване с „целта, мотивите и начина на извършване на сделката“. Изводът е изведе след констатация за „недобросъвестно водене на преговори“ и оценка на договореното, което е оценено като „несправедливо и необосновано“, „чиято дължимост не зависи нито от изхода на делата, нито от свършената работа“. 2. Следва ли съдът, при преценка на нищожността на една сделка поради накърняване на добрите нрави, да вземе пред вид и обуславящите я предходни сделки и действия/бездействия и следва ли съдът да отчита комплексно всички обстоятелства, мотивите и причините в тяхната взаимовръзка, довели до формиране на волята за извършването й, както и целта на договора и крайният резултат от него? Позовава се на противоречие с приетото в решения по гр. д.№ 5477/2007г. на V г. о., гр. д.№ 3796/2019г. на ІV г. о. и гр. д.№ 485/2011г. на І г. о., изискващи съобразяване дали крайният резултат от сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност“, изследване на всички установени обстоятелства по делото във всеки един конкретен случай, целта на сделката, 3. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите на страните, като ясно и конкретно посочи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а при противоречиви доказателства - да обоснове кои възприема и защо? Позовава се на противоречие с конкретни решения, които цитира. Отделно, касаторът се позовава и на очевидна неправилност, по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, която обосновава с развитата теза, че в случая е налице допуснато нарушение на основни принципи, каквито са тези на справедливостта и за недопустимост на неоснователно обогатяване, което винаги е основание за нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД.Псе на конкретиката на случая, съгласно която един от управителите на дружеството, който не е бил в добри отношения с другите двама, е поел от името на дружеството огромен и неоправдан дълг, без знанието на останалите /без да ги уведоми/, приел е без възражение дружеството да изпълнява сумите по издаден изпълнителен лист, получавайки накрая същата сума чрез фирма, която представлява, упражнявайки в личен интереси права, предоставени му за да действа в интерес на дружеството, след нарушаване на принципите на добросъвестност и фирмена лоялност.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Олимпа“ ЕООД, представлявано от Т. Т., чрез процесуалния представител адвокат П., с който се оспорват както нейната допустимост, поради липса на посочените касационни основания по чл. 280 ГПК, така и основателност. Счита като краен резултат постановения въззивен акт за правилен, като оспорва твърдението за липса на насрещна престация, доколкото по силата на сключеното на 8.11.2019г. споразумение Т. Т. е дарил на другите двама управители притежаваните от него акции в ищцовото дружество, които са на обща стойност 444 600лв.

Имайки пред вид гореизложените мотиви и след преценка на наведените от касатора основания за допустимост по чл. 280 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че по поставените от него въпроси, касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като те са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика. Съображенията:

Първите два от поставените от касатора въпроси са свързани с предпоставките, водещи до извод за нищожност на сделка поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД. Добрите нрави са неписани правила, т. е. не се съдържат в нормативните актове, като най-често включват общоприети морални норми, въплъщаващи общественото понятие за справедливост. От това, че не представляват систематизирани и конкретизирани правила следва, че хипотезите, които покриват състава на чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД не са лимитирани. Преценката дали една сделка е нищожна на посоченото основание е конкретна и е безспорно, че се прави въз основа на всички установени по делото обстоятелства, които се разглеждат в тяхната взаимовръзка, като се отчитат всички релевантни факти, включително и мотивите и причините, довели до осъществяване на сделката, нейната цел и краен резултат и това е начина, по който е процедирал въззивният съд в конкретния случай. В съдебната практика последователно и трайно се приема, че не всяко несъобразяване с морала, съставлява основание за нищожност. Нищожността е налице при установен тежък порок, водещ до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици. Според настоящият съдебен състав такъв не може да е налице, когато по делото е установено, че страните свободно са изразили волята си и въз основа на нея са осъществили помежду си сделка, предпоставена от други последователно предприемани във времето от тях действия. Безспорно е, че нарушаването на всеки един от основните принципи, на които се позовава касатора, каквито са тези на справедливостта, недопустимост на неоснователно обогатяване, добросъвестност и фирмена лоялност, би могло да е самостоятелно основание за нищожност на една сделка поради противоречие с добрите нрави, но не и когато по делото е установено, че страните по делото доброволно са сключили окончателната сделка, знаейки за допуснатото нарушение на основен принцип, съгласявайки се с това, приемайки по обща воля последиците му и съобразно интересите си, решавайки да уредят отношенията си по окончателен начин. /В случая въззивният съд е приел за установено, че на 6.11.2019г. тримата съдружници и управители на ищцовото дружество „МТБ - Хидратехника“ ООД - Д. А., М. Т. и Т. Т., подписват нотариално заверено споразумение, с което се съгласяват да приемат дълга, за който се твърди, че е поет в нарушение на посочените от касатора принципи, констатират, че вземането е прехвърлено и уведомлението за цесия е редовно връчено и решават вместо този общо дължим дълг, дружеството да прехвърли на Т. Т. правото на собственост върху собствения на дружеството имот с идентификатор № 99088.15.29, а последният да прехвърли на дружеството притежаваните от него дружествени 342 дяла, на обща номинална стойност 444 600лв./ След като преценката дали една сделка е нищожна поради накърняване на добрите нрави е конкретна и се прави въз основа на всички установени по делото обстоятелства, дори и да се констатира, предхождащо поведение на една от страните, нарушаващо правни принципи и злепоставящо интересите на дружеството с цел извличане на собствена изгода, то същото няма как да бъде прието за решаващо от съда, при положение, че страните по сделката не са го оценили като такова, а са постигнали съгласие и са изразили свободната си воля за сключване на договор. Съдът, съгласно чл. 9 ЗЗД, е длъжен и следва да зачита свободата на договаряне на страните, които са властни да определят – съобразно интересите си - вида и размера на насрещните престации, при които волеизявленията им съвпадат. Нарушаване на добрите нрави има само при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне и затова тя обичайно се свързва със съществена нееквивалентност на престациите. Съгласно чл. 9 ЗЗД, съдържанието на договора /а не поведението на страните/ не може да противоречи на закона и на добрите нрави. В този смисъл са и мотивите на въззивния съд и не може да се счете, че той не е изпълнил задължението си за самостоятелна преценка на всички релевантни и допустими доказателства по делото, за обсъждане доводите и възраженията на страните, в какъвто смисъл е третия поставен от касатора въпрос. Видно от горецитираните му мотиви той е посочил приетите от него за установени обстоятелства и е аргументирал направените правни изводи.

Не е налице и очевидна неправилност, по смисъла на чл. 280, ал. 2 ЗЗД, защото същата изисква от съдържанието на мотивите да е видно въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма в смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила, какъвто настоящия случая не е.

Мотивиран от изложеното, като счита че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 14 от 24.06.2021г. по в. гр. д. № 234 по описа за 2021г. на Апелативен съд Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.