О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60592
гр. София, 22.11.2021
В. К. С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. Н. Ч: Н. М.
Г. И. при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Г. И т. д. № 41 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
„Агро био пауър“ ЕООД чрез адв. П. Ч. обжалва с касационна жалба решение № 1481 от 19.10.2020 г. по т. д. 2267/20 г., ТО, 11 състав. С обжалваното решение на въззивния съд е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането на касатора за възобновяване на производството по несъстоятелност на длъжника „Гаич енд партнерс“ ЕООД (в несъстоятелност), на основание чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
В касационната жалба жалбоподателят сочи всички хипотези, предвидени в чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на процесуалния закон, нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилен бил мотивът на въззивния съд, че имуществото би могло да се счита за „новооткрито“ по смисъла на чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ, стига обаче да е налично, което не се установявало в процесния случай. Изводът на въззивния съд бил необоснован. Сумата била излязла от патримониума на длъжника в резултат на незаконосъобразните действия на публичния изпълнител и нарушаването на императивни норми на закона. От публичния изпълнител било допуснато нарушение на чл. 193, ал. 4 от ДОПК. Той е трябвало, след изтичане на 6-месечния срок, да вдигне запора си, да прекрати изпълнителното дело и да предаде запорираната и налична в банковата сметка на длъжника сума от 80 019, 17 лв по сметка, за продължаване на производството по несъстоятелност. Повече от 3 месеца след прекратяване на производството по несъстоятелност, а именно през м. февруари 2020 г., публичният изпълнител неправомерно и в нарушение на чл. 193, ал. 4 от ДПОК бил събрал тази сума от сметката на дружеството-длъжник. Нарушена била императивна правна норма – чл. 193, ал. 4 от ДОПК.
Моли да се отмени решението на въззивния съд и вместо него да се постанови друго, с което се възобнови производството по несъстоятелност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следния правен въпрос: имат ли значение причините, поради които имуществото на длъжника вече не се намира в патримониума му, дори и ако тази липса е обусловена от нарушаване на закона и от незаконосъобразните действия на друг държавен орган, не е ли това основание за възобновяване на производството, защото липсата понастоящем на това имущество е в резултат на нарушаване на закона и на незаконосъобразни действия на определен държавен орган. Счита, че по отношение на това основание за допускане касационно обжалване е налице допълнително соченото основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът, длъжникът в производството по несъстоятелност, „Гаич енд партнерс“ ЕООД счита, че касационната жалба е допустима и поддържа доводи за допускане касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваното решение № 1481/19.10.2020 г. по т. д. 2267/20 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав е потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд от 19.06.2020 г. по т. д. 55/18 г., СОС, с което е оставено без уважение искането на кредитора „Агро био пауър“ ЕООД за възобновяване на производство по несъстоятелност на длъжника „Гаич енд партнерс“ ЕООД, на основание чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
Въззивният съд е приел, че молителят „Агро био пауър“ ЕООД е легитимиран да отправи искане за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Гаич енд партнерс“ ЕООД, на основание чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Производството по несъстоятелност на длъжника било спряно на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Същото не било възобновено на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ. С молба, Държавата чрез НАП била поискала възобновяване на производството на това основание поради наличие на имущество, което може да бъде осребрено и да послужи за покриване на разноските за провеждане на производство по несъстоятелност, 2 бр. МПС, описани в справка на КАТ. Посочено било, че ако съдът прецени, че това имущество не е достатъчно, то да определи подходящ срок, в който молителят (НАП) да предплати разноските в определен от съда размер като посочи банкова сметка за това. С определение от 18.07.2019 г. Софийски окръжен съд бил указал на НАП, че по реда на чл. 629 б от ТЗ е определена сума в размер на 12 000 лв, за предплащане на разноските. Указано било, че сумата може да се внесе по депозитната сметка на съда като 1 седмичен срок се представят доказателства, съобщението, за което е връчено на НАП на 24.07.2019 г. С решение от 09.08.2019 г. било оставено без уважение искането на НАП като същото не било обжалвано. С решение на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ на 22.10.2019 г. било прекратено производството по несъстоятелност и било постановено заличаване на длъжника „Гаич енд партнернс“ ЕООД Заличаването било вписано на 06.11.2019 г.
Приел е, че искания за възобновяване на производството по делото са отправени от „Агро био пауър“ ЕООД и длъжника „Гаич енд партнерс“ ЕООД, в предвидения от закона срок.
Приел е, че длъжникът е легитимиран да иска възобновяване на производството. А също така, че и молителят „Агро био пауър“ ЕООД също е легитимиран да иска възобновяване на производството по несъстоятелност, доколкото твърди, че е кредитор. В случая, предвид основанието, на което е открито производство по несъстоятелност – на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, не било се развило производство по несъстоятелност с приемане на вземания. А този молител твърди, че притежава вземане към длъжника, доколкото е признато съществуването му с решението по чл. 625 от ТЗ, където по искане на този кредитор, чиято легитимация е установена, е открито производство по несъстоятелност на длъжника.
С оглед твърдението за налични суми по банкова сметка, върху които е извършено изпълнение от публичния изпълнител, въззивният съд е приел, че посоченото имущество отговаря на предвиденото в чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ, да представлява новооткрито имущество. Обсъдено е, че в производството по несъстоятелност, не е било известно наличието на 80 019, 17 лв – вземане по договор за банков влог, запорирано от публичния съдебен изпълнител. Подробно са анализирани доказателствата по делото и е прието, че в единствения ГФО на длъжника към 31.12.2015 г. било посочено, че длъжникът притежава 1 000 лв, т. е. не е установена наличността от 80 019, 17 лв. В заключението, изслушано преди постановяване на решение, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, също нямало данни за събиране на доказателства за наличие на сметки на длъжника в банки. Въззивният съд е посочил, че върху вземането по банковата сметка на стойност 80 019, 17 лв е бил наложен запор от публичния изпълнител през 2016 г. Отчетено е, че сумата е била налична на 03.02.2020 г., а на 04.02.2020 г. била преведена по сметка на НАП. С разпореждане от 16.03.2020 г. по изп. д.[ЕИК]/16 г. по описа на ТД на НАП, същата била разпределена от публичния изпълнител за покриване на публичните задължения на длъжника. Към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд, сумата по сметката не била налична, т. е. не се намирала в патримониума на длъжника. Направен е извод, че щом сумата не е в неговия патримониум, не могла да бъде налично имущество. Поради това е счетено, че е ирелевантно обстоятелството, че сумата е събрана от публичния изпълнител в съответствие с чл. 193, ал. 4 от ДОПК или не. Доколкото тя не съществувала към момента на провеждане на производството за възобновяване на производство по несъстоятелност, не можело да се приеме, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
Въззивният съд е приел, че имуществото от наличие по банкови сметки на парични суми, не е било известно в производството по несъстоятелност. Производството по несъстоятелност е спряно, на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ, а впоследствие и прекратено на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ. Въззивният съд е приел, че върху банковата сметка има наложен запор от публичния изпълнител по образувано от него изпълнително дело, както и че е извършено принудително изпълнение от публичния изпълнител, извън производството по несъстоятелност, като на 04.02.2020 г, след датата на която е извършено прекратяване на производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ - 22.10.2019, влязло в сила на 31.10.2019 г., сумата, от сметката на длъжника „Гаич енд Партнерс“ ЕООД е преведена по сметка в НАП. А на 16.03.2020 г. е извършено разпределение от публичния изпълнител на получената сума за публични задължения на длъжника. Така съдът е обобщил, че към приключване на устните състезания пред въззивния съд, сумата по сметката в банка не е налична, т. е. не се намира в патримониума на длъжника. Това означавало, че не представлява налично имущество. Наличността на имуществото съгласно чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ следвало да се преценява към момента на приключване на устните състезания в производството по чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Прието е, че няма значение какви са причините, поради които сумата не е в патримониума на длъжника. А съответно е преценено за ирелевантно обстоятелството за това, че изпълнението не е в срока по чл. 193, ал. 4 от ДОПК. Преценено е, че след като е било прекратено производството по несъстоятелност, то всички обезпечителни мерки са отпаднали. Разясненията в т. 10 от ТР 1/3.12.2018 г. по тълк. д. 1/2017 г. на ОСТК на ВКС засягали само вещите, но не и вземанията на длъжника.
Допускането на касационно обжалване се извършва на основание чл. 280 от ГПК. Служебно, касационната инстанция може да допусне касационно обжалване, ако установи пороци на въззивното решение, които могат да обусловят извод за вероятност съдебното решение да е нищожно. А също така и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК да допусне касационно обжалване служебно, ако е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо. При извършената служебна проверка в случая, настоящият съдебен състав не установи наличие на посочените основания. Въззивният съд е установил, че производството по искането за възобновяване, на основание чл. 744, ал. 1, т. 2 от ГПК, е образувано в предвидения в закона срок – 1 година от влизане в сила на решението за прекратяване на производството, което в случая е станало на 31.10.2019 г.
Извън хипотезите на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК, касационната инстанция може да допусне до обжалване решение на въззивния съд, когато касаторът е обосновал основание за допускане касационно обжалване. В настоящия случай, касаторът е поставил въпрос относно значението на причините, поради които едно имущество не е в патримониума на длъжника, тъй като върху него е извършено незаконосъобразно публично принудително изпълнение извън производството по несъстоятелност.
В случая, в предмета на делото е включен въпросът за новооткрито имущество след прекратяване на производството по несъстоятелност, но освен това и въпросът за това налично ли е имуществото към момента на постановяване на съдебното решение по искането на основание чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Въззивният съд, за да потвърди извода на първоинстанционния съд, за отхвърляне на искането, е заключил, че имуществото не е налично към момента на приключване на устните състезания. Върху него е проведено публично принудително изпълнение след прекратяване на производството по несъстоятелност и то не е налично, за да може да послужи за провеждане отново на производство по несъстоятелност. В случая, решаващият мотив на въззивния съд е отсъствието на имущество към момента на приключване на устните състезания. Поставеният правен въпрос за значението на причините, поради които имуществото не се намира в патримониума на длъжника, не са обусловили изхода на спора. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да обоснове общо основание за допускане касационно обжалване. Такова основание ще е обосновано само, ако правният въпрос, посочен от касатора, е включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора. В случая доколкото разрешението не е обосновало изхода на спора, то поставеният правен въпрос, не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България ОПРЕДЕЛИНЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1481/19.10.2020 г. по т. д. 2267/20 г., по описа на Апелативен съд – София, ТО, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: