Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 60271 от 21.06.2021 г.. по касационна жалба, подадена от А. М. А. и Н. О. М. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260099 от 24.11.2020 г. по гр. д.№ 437/2020 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 73 / 17.02.2020 г. по гр. д. № 733 / 2015 г. на РС - Сливница, с което са отхвърлени предявените от касаторите искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД да бъде осъдено „ЧЕЗ Разпределение.България.“ АД да прекрати неоснователните си действия, пречещи на касаторите да ползват собствения си недвижим имот, представляващ УПИ.. ..,... в кв... . по ПУП [населено място], Софийска област с площ от 775 кв. м., като премахне за своя сметка намиращите се в имота на ищците два електрически стълба и за заплащане на сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищците от ползване на имота, /евентуално на частта от него, заемана от електрическите стълбове/ за периода 14.12.2012 г. – 14.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като е следвало да се съобразят изискванията за строителни книжа за изграждане на енергиен обект, предвидени в пар. 185-186 ППЗПИНМ и в пар. 259-261 ППЗПИНМ. Твърди се необоснованост на извода за възникнал сервитут, защото не е установено точно кога са поставени стълбовете в имота им и, че поставянето им съставлява търпим строеж по смисъла на пар. 16 ЗУТ.

Ответното дружество оспорва жалбата и доводите в нея. Счита, че е безспорно доказано че процесните стълбове, които са част от електроснабдителната мрежа са поставени преди 1983 г., че фактическият състав за възникване на сервитут не включва изискване за законосъобразност на изграждането на обекта. Позовава се на установения в чл. 73 ЗУТ ред за преместване на мрежи и съоръжения и на Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи отм. а на ДВ бр. 31 от 04.04.2014 г./ По иска по чл. 59 ЗЗД се позовава на това, че не се дължи заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на собствениците предвид възникналия по силата на ЗЕЕЕ сервитут, и запазването му при действието на ЗЕ.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди допустимостта на касационната жалба и заявените в нея основания по чл. 281 ГПК и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, но е допустима само в частта против въззивно решение по иска по чл. 109 ЗС, което в тази част подлежи на касационно обжалване.

Касационната жалба е недопустима в частта, с която се атакува въззивно решение № 260099 от 24.11.2020 г. по гр. д.№ 437/2020 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 73 / 17.02.2020 г. по гр. д. № 733 / 2015 г. на РС - Сливница, в частта, с което е отхвърлен предявения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД да бъде осъдено „ЧЕЗ Разпределение.България.“ АД да заплати на ищците / сега касатори/ А. М. А. и Н. О. М. сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на имота, /евентуално на частта от него, заемана от електрическите стълбове/ за периода 14.12.2012 г. – 14.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5000 лв. Изключение от това правило е предвидено за решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случай решението по иска по чл. 59 ЗЗД няма обуславящо значение за иска по чл. 109 ЗС – изхода от негаторния иск не зависи от иска за обезщетение за лишаване от ползване. Всеки от двата иска е самостоятелен и изхода по него не зависи и не определя изхода по другия иск. Затова касационната жалба против въззивното решение по иска по чл. 59 ЗЗД не подлежи на касационно обжалване и ще се остави без разглеждане.

По касационната жалба против въззивното решение по иска по чл. 109 ЗС:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса: за съществуващите енергийни обекти към влизане в сила на ЗЕЕЕ, чл. 60, ал. 2 т. 1 установява ли винаги законов сервитут, или той е правна възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането му и нормите за безопасност“.

С. Р № 454 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 467/2012 г., I г. о. и Решение № 20 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 3514/2008 г. III гр. о., за да се приеме, че енергиен обект е съществуващ и заварен от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) следва запазването му да отговаря на строителните правила и норми и на правилата за безопасност, Такива са съществували още при действието на Закон за електростопанството, благоустройствените закони – ЗПИНМ отм., ЗТСУ отм. и подзаконовите нормативни актове по приложението им. Установеният със закон сервитут е правна възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането на енергийния обект и нормите за безопасност. Ако те не са спазени и изградения обект смущава правото на собственост, не възниква сервитут. В същият смисъл е и Решение № 312 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4055/2013 г., I г. о. в което е посочено, че „когато предвижда създаването на сервитутна зона около заварените енергийни обекти и учредява сервитутно право на енергийните предприятия, необходимо за осъществяваната от тях дейност - производство и доставка на електрическа енергия, законът предполага, че тези обекти са били изградени и въведени в експлоатация по предвидения за това ред и отговарят на съответните строителни правила и норми и техническите правила за безопасност.

С т. 3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК се прие, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Пример за татова нарушение, посочен в тълкувателният акт е „когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него“.

По касационната жалба:

По предявеният негаторен иск е установено, че ищците са собственици на УПИ.. ..,... в кв... . по ПУП на [населено място], с площ 775 кв. м., заедно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 35 кв. м. Придобили са го на основание покупко-продажби с н. а. №.. .. г. на нотариус П. и н. а. №.. .. г. на нотариус К.Б., и на основание придаване по регулация, видно от н. а. №.. .. г. на нотариус П. и н. а. №.. .. г. на нотариус К.Б.. На ищците е издадено разрешение за строеж № 28 от 11.02.2011 г. за изграждане в този УПИ на двуетажна жилищна сграда с РЗП 343, 61 кв. м. Ищците са депозирали жалба до ответното дружество на 15.04.2011 г. с искане да бъдат премахнати двата електрически стълба в имота им, но дружеството е отказало с доводи, че това може да стане със средства на собственика, след одобряване на съгласуван проект с електроразпределителното дружество, съгласно предвидения за това ред в чл. 73 ЗУТ. СТЕ е установила, че въздушната електроснабдителна мрежа е изпълнена преди 1983 г., като е съобразил одобряването на плана през тази година, в който стълбовете са отразени. Те са отклонения от един от изводите и захранват къщата в УПИ.. ..,....от кв.... на ищците и къщата в УПИ.. .., с достъп до нея от друга улица. Сградата в УПИ.. ..,....от кв... . на ищците е построена след монтиране на единия от стълбовете - стълбът преминава през стрехата на къщата и е долепен до нея. В [община] не се съхраняват строителните книжа за изграждане на елеткропреносната мрежа, като е изтекъл и срока за съхранението им, но според вещото лице, по смисъла на пар. 16 от ЗУТ обектите /двата стълба/ били с режим на търпимост. От извършения оглед на място, вещото лице установява, че монтирането на процесните железобетонни центрофугални стълбове е извършено преди застрояване на къщата в парцела на ищците, за да се електрифицират втория ред имоти, в случая да достигне мрежата до УПИ.. ... Промяна на трасето не е правена.

РС е отхвърлил иска по чл. 109 ЗС, като е приел, че за стълбовете и трасето на кабелите е възникнал сервитут по силата на чл. 60, ал. 2 т. 1 ЗЕЕЕ отм., което не изисква никакви други предпоставки за възникване на това право, освен обекта да е съществувал към влизане в сила на закона - 1999 г., т. е. не е налице неоснователност на действието.

Въззивната инстанция е възприела този резултат за правилен. На основание §1, т. 23 от ДР на ЗЕ е приела, че двата стълба, които се намират в имота на ищците са енергиен обект, че са поставени преди 1983 г., според СТЕ, т. е., че са съществуващ енергиен обект към 16.07.1999 г., когато е обнародван в ДВ, ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ/ и на основание чл. 60, ал. 2 т. 1 от същия закон, за тях са възникнали сервитутни права в полза на енергийните предприятия. На основание пар. 26, ал. 1 от ПЗР от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) /ЗЕ/, в сила от 05.03.2004 г., възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия запазват действието си когато енергийни обекти са съществуващи към влизането в сила на този закон

Предвид отговора на поставения въпрос, изводът на въззивния съд, че двата стълба, монтирани в имота на ищците преди 1983 г. са търпим строеж по смисъла на пар. 16 ЗУТ е необоснован. За да се признае статут на търпим строеж на обект, който е изграден до 07.04.1987 г. без строителни книжа, е необходимо той да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по правилата на ЗУТ, По делото не е установено от СТЕ, че монтирането на двата стълба е съобразено със строителните правила и норми и действащия план към момента на изграждането му или че сега съответства на строителните правила и оставането му на това място е безопасно за запазване на живота и здравето на живеещите в имота.

За изследване на тези въпроси са необходими специални знания, поради което се налага назначаване на нова СТЕ служебно от съда. Без това доказателство, решението е необосновано и неправилно и следва да се отмени, а за събирането му, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане, съдът следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция – чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение РЕШИ:ОТМЕНЯ въззивно решение № 260099 от 24.11.2020 г. по гр. д.№ 437/2020 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 73 / 17.02.2020 г. по гр. д. № 733/2015 г. на Районен съд – Сливница, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. М. А. и Н. О. М. иск по чл. 109 ЗС да бъде осъдено „ЧЕЗ Разпределение.България.“ АД ЕИК 130277958 да прекрати неоснователните си действия, които им пречат да ползват собствения си недвижим имот, представляващ УПИ.. ..,... в кв... .. по ПУП [населено място], Софийска област с площ от 775 кв. м., като премахне за своя сметка намиращите се в имота на ищците два електрически стълба и

ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима на основание чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК касационна жалба, подадена от А. М. А. и Н. О. М. против въззивно решение № 260099 от 24.11.2020 г. по гр. д.№ 437/2020 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 73 / 17.02.2020 г. по гр. д. № 733/2015 г. на Районен съд – Сливница, в частта му, с което е отхвърлен предявеният от А. М. А. и Н. О. М. иск по чл. 59 ЗЗД да бъде осъдено „ЧЕЗ Разпределение.България.“ АД ЕИК 130277958 да им заплати сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищците от ползване на УПИ.. ..,... в кв... . по ПУП [населено място], Софийска област, /евентуално на частта от него, заемана от електрическите стълбове/ за периода 14.12.2012 г. – 14.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане.

В тази част решението е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: