О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5850

София 13.12.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ : М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1565 по описа за 2024г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Опал 94“АД [населено място], представлявано от изпълнителния директор, чрез процесуалния представител адвокат Ч. против въззивно решение № 15 от 4.01.2024г. по в. гр. д. № 1455 по описа за 2023г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 199 от 22.03.2022г. по гр. д.№ 261/2022г. на Окръжен съд София като са отхвърлени предявените от него искове против И. О. М. за заплащане на основание чл.79 ЗЗД на сумата от 27 000лв.,предоставени въз основа на договор от 12.06.2019г., за заплащане на възнаградителна лихва по чл.3 от същия договор в размер на 597.24лв. и за заплащане на сумата от 7 132.50лв., обезщетение за забава за периода от 1.09.2019г. до 8.04.2022г.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от И. О. М., чрез особения процесуален представител адвокат К., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че липсват ясно и конкретно формулирани въпроси, като въззивният съд е постановил законосъобразен акт, съобразно установените по делото обстоятелства.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е приел предявените искове за недоказани поради липса на ангажирани от ищеца надлежни доказателства, установяващи факта на даване на сумата, предмет на представения от него договор за заем от 12.06.2017г. – в договора не е удостоверено предаването на процесната сума от 27 000лв., а само поемането на такова задължение. В представения разходен касов ордер /РКО/ от същата дата е посочено, че е издаден за „аванс по договор от 12.06.2017г.“ и същият не съдържа отбелязване на лицето, което е предало сумата на ответника /няма посочен издател/. Въззивният съд е приел, че по начинът, по който е издаден РКО не може да обоснове извод, че ответникът е поел задължение за връщане на сумата именно по процесния договор и именно на ищеца. Отделно, съдът се е позовал и на заключението на приетата по делото експертиза, съгласно която за периода 1.06.2019г.-30.06.2019г. няма хронологично отразяване на разход в счетоводния регистър на ищцовото дружество по сметка 501“Каса на търговско дружество „Опал 94“ АД“ на сума от 27 000лв. Не са налични платежни документи за превод на процесната сума от дружеството към ответника. Към датата на сключване на процесния договор /12.06.2019г./ касовата наличност на дружеството е била на минус 34 857.29лв. Въззивният съд е коментирал и представения от ищеца договор за поръчка от същата дата /12.06.2019г./, който е сключен между ищеца и трето лице, като третото лице е поело задължение да предостави от името и за сметка на „Опал 94“ АД, във връзка със сключен договор за заем от 12.06.2019г.,сумата от 27 000лв. на И. М., като задължението бъде изпълнено със собствени средства на третото лице, а отношенията му с дружеството бъдат уредени допълнително. Във връзка с този договор, въззивният съд е посочил, че поемането на задължение от трето лица да предаде сумата от 27 000лв. на ответника, не доказва че същото задължение е изпълнено /а доказателства в тази насока не са представени/.

При тези мотиви на въззивния съд, касаторът се позовава единствено на основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, която обосновава с липса на изложени от съда съображения във връзка с приетото заключение на съдебно-почеркова експертиза, съгласно която - подписите под договора за заем от 12.06.2019 и представения РКО - са положени от ответника и обстоятелството, че съдът не е изследвал общата воля на страните, съобразно правилата за тълкуване на договорите по чл.20 ЗЗД.

Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав счита, че с оглед заявеното от касатора специално основание за допустимост - касационно обжалване не може да бъде допуснато. Съгласно установената съдебна практика /например решение по гр. д.№ /2020г. на І г. о. на ВКС/ - терминът „очевидна“ от посоченото основание „очевидна неправилност“ характеризира степента на проявление на съответния порок – изисква се той да е квалифициран, т. е. особено тежък порок. Не се изследва дали порокът на съдебния акт е явен за всички, а се изисква – „неправилността да е проявена по начин, че може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика“. В конкретния случай, подобни изводи не могат да бъдат изведени, защото формираният от съда правен извод за недоказаност на предявените искове е обоснован от изложените мотиви, в които са обсъдени приетите за установени факти и обстоятелства по делото, след произнасяне по наведените от страните доводи и възражения. Двете обстоятелства, на които касаторът акцентира - липса на изложени от съда мотиви във връзка с прието заключение на съдебно-почеркова експертиза и неприлагане на чл.20 ЗЗД, не могат да обосноват посоченото от него специално основание за допустимост по чл.280 ал.2 ГПК, доколкото с тях не се установява изискуемият се особено тежък порок.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 15 от 4.01.2024г. по в. гр. д. № 1455 по описа за 2023г. на Апелативен съд София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :