О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3430

гр. София, 17.12.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на 16 декември през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.

ЧЛЕНОВЕ:К. Г.

А. Х.

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2634 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, срещу определение № 14710 от 25.09.2024г. по възз. ч.гр. д.№ 264/2024г. на СГС, с което е потвърдено определение от 20.05.2024 по гр. д.№ 1566/2023г. на РС – София, с което е оставена без уважение молбата на банката за изменение частта за разноските на първоинстанционното решение, с което в полза на ищците са присъдени деловодни разноски.

В частната касационна жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. Частният касатор „Банка ДСК“ ЕАД, оспорва извода, че е дал повод за предявяване на иска.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са релевирани основанията за допускане на касационно обжалване по т.1 и т. 3 на чл.280 ал.1 ГПК по следния въпрос:

При уважаване на предявен отрицателен установителен иск с основание изтекла погасителна давност, следва ли да се изключи приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и разноските по делото да бъдат възложени в тежест на кредитора – ответник, само поради това, че в кориците на „перемираното“ изпълнително дело се съдържа изпълнителен лист за вземането, макар и издаден преди погасяването по давност, и независимо от това, че е признал иска с отговора на исковата молба, прекратяването на изпълнителното дело е било вече прогласено от ЧСИ?“

По този въпрос е въведена допълнителната предпоставка по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на определение 534/06.12.2019г. по ч. гр. д.№ 4484/2019г., III г. о., определение № 75/21.04.2017г. по ч. гр. д.№ 1371/2017г., I г. о., и др.

Ответникът по частната касационна жалба не изпраща отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел се е позовал на практиката на ВКС , намерила израз в Определение №1220 от 05.12.2023 г. по ч. т.д. №1809/2023 на Второ т. о., с което състав на ВКС е приел, че уредените в чл.78 ал.2 ГПК предпоставки за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес. Или отнесено към настоящия случай, независимо от липсата на образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора.

На база изложените съображения въззивният съд е приел, че решаващо в случая е обстоятелството за наличието на изпълнителен лист за процесното вземане в полза на ответника по отрицателния установителен иск /Банка ДСК/ . Именно поддържаната дължимост на сумите по същия ИЛ е обусловило предявяването на отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, поради което и е счетен за неоснователен доводът на частния жалбопозател, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Ето защо, според съда, в случая не е налице изпълнена хипотезата на нормата в разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и ответникът следва да отговаря за сторените от ищците разноски

Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, респ. определението на съда. В мотивите към т.1 от ТР на нормативно тълкуване са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивния акт, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на последния.

Въпросът, на който е основано искането за допускане на касационно обжалване по настоящата ЧКЖ не отговаря на изискването на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Видно от мотивите на обжалвания въззивен акт, въззивната инстанция не е отрекла принципното приложение на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК в хипотеза на уважен отрицателен установителен иск по чл.124 ал. ал.1 ГПК при признание на иска от ответника. Въпросът е фактически, а не правен и изисква проверка на правилността на обжалвания акт, която е изрично изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство. Не е налице и противоречие с цитираните в изложението определения, които са постановени при различна фактическа обстановка.Фактическата обстановка в настоящия спор съответства на тази, по която е постановено определение №1220 от 05.12.2023 г. по ч. т.д. №1809/2023 на Второ т. о., с което състав на ВКС

Следователно не е налице първото общо основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК на обжалваното определение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14710 от 25.09.2024г. по възз. ч.гр. д.№ 264/2024г. на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.