Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на К. П. Ч. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. Ж., против въззивното решение № VІ-126 от 14 ноември 2014 г., постановено по в. гр. д. № 1635 по описа на окръжния съд в [населено място], с което е отменено решение № 108 от 25 юни 2014 г., постановено по гр. д. № 1172 по описа на районния съд в [населено място] за 2013 г. и вместо него е прието за установено по отношение на Ч., че в полза на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя К. Г., съществува вземане от 12109, 48 лева, представляващо обезщетение за вреди, причинени на собствения на дружеството лек автомобил „Б. континентъл флаинг спур” в резултат на причинено по вина на Ч. пътно транспортно произшествие на 16 юли 2013 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата от 21 октомври 2013 г., и в полза на дружеството са присъдени разноски.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че след като дружеството е заплатило сумата по оферта на друго дружество, та тази сума се дължи от делинквента Ч., а според задължителната практика на ВКС на застрахователя следва да се представят надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на колата в сервиз, за да бъдат признати такива разходи, като такива доказателства не се представят. Твърди се, че не са съобразени поясненията на вещото лице по делото. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се заявява искане за допускането му на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], както и третото лице-помагач ЗК [фирма], не вземат становище по касационната жалба.

Срещу същото решение е подадена и касационна жалба от Застрахователна компания [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителните директори М. М. и В. П., чрез юрисконсулт С. П..

В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност на решението според чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че представените от ищцовото дружество две фактури са оспорени още при встъпването на застрахователя като помагач на страната на ответника, по отношение на несъответствието на вписаните в тях стойности и разпоредбата на чл. 273, ал. 2, вр. чл. 208, ал. 3 от Кодекса за застраховането. Поддържа се, както е мнението и на експерта, че в България изобщо не се предлагат резервни части за такъв автомобил, както и че неговият ремонт изисква специален инструментариум, който не е наличен на територията на страната, поради което представените разходооправдателни документи не могат да бъдат приети за такива, свързани с извършен ремонт на процесния автомобил, тъй като няма приложени насрещни фактури за закупуване на вложените в ремонта авточасти, а и те не съдържат индивидуализация на отделните компоненти, съществени при определяне на крайната стойност. Заявено е, че съдът се е произнесъл по едно неопределимо и недоказано обезщетение съобразно представените по делото доказателства. Въззивното решение е и немотивирано, тъй като не е посочено на какви други доказателства извън събраните пред първата инстанция, се е основал съда, след като такива не са искани и не са представяни пред въззивния съд. Твърди се, че не са съобразени изобщо мотивите на дружеството. Не е съобразено и че преди завеждането на иска ищецът е получил извънсъдебно от застрахователя 14605, 58 лева застрахователно обезщетение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се заявява искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представляван от управителя К. К. Г., чрез адв. С. З., в отговор на касационната жалба поддържа доводи за нейната неоснователност. Ответникът по тази жалба К. П. Ч. от [населено място] не взема становище по нея.

Въззивният съд в обжалваното становище не приема даденото от първата инстанция разрешение на спора. Приема се за безспорно установени вината на Ч. и притежаването към датата на произшествието от него на валидна застраховка „Гражданска отговорност” при третото лице-помагач, заплатено застрахователно обезщетение от 14605, 48 лева за щетата по автомобила и установена с проформа фактура сума за отстраняване на щетите по увредени автомобил от 26715, 06 лева. Не е споделено виждането на първата инстанция по експертното заключение на автотехническата експертиза. Приема се за установено, че ищецът е претърпял имуществени вреди, настъпили в резултат от причиненото от ответника пътно транспортно произшествие, които не са били изцяло обезщетени от застрахователя; неоспорени от страните са размерът на вредите на автомобила от общо 26715, 06 лева, като 12109, 48 лева са платени от ищеца за отстраняване на повредите, които действително са били нанесени на автомобила.

Касационният съд приема, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, поддържани от касаторите.

Касаторът Ч. поставя въпроса при настъпили щети вследствие на пътно транспортно произшествие и отстраняването им от собственика на увредения лек автомобил за негова сметка, при претендиране на същите от делинквента, за доказване на платената сума достатъчна ли е издадената от изпълнителя на ремонта проформа фактура с посочване на примерната стойност на ремонта, или за доказване на платения ремонт собственикът на увреденото и ремонтирано моторно превозно средство следва да представи конкретни доказателства за действително заплатената стойност на всяка ремонтна дейност и за всяка вложена в ремонта нова авточаст; издадената проформа фактура доказателство ли е за извършен ремонт или представлява само оферта за приблизителната стойност на ремонта на увреденото моторно превозно средство. Твърди се, че по поставения проблем въззивният съд се е произнесъл в нарушение на задължителната съдебна практика, изразена в решение № 209 по т. д. № 1069/2010 г., ІІ т. о., ВКС, и решение № 165 по т. д. № 469/2012 г., ІІ т. о., ВКС.

В първото от посочените решения ВКС приема, че ако застрахованият по застраховка “Каско на МПС” представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 203, ал. 3 КЗ. Този отговор е даден по въпроса за приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН Методика към имуществената застраховка „Каско на МПС” и значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение. Във второто решение съставът на касационния съд се е произнесъл по подобен въпрос – ограничени ли са суброгационните права на застрахователя по имуществена застраховка към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на застрахователното обезщетение, изчислено по Методиката – Приложение 1 към Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. Приема се, че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06г. на КФН. Следователно, нито едно от изрично посочените от касатора съдебни решения, съставляващи обвързваща съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не дава отговор на поставения правен въпрос, тъй като разглеждат различна хипотеза от тази в настоящия процес – изследва се отношенията между застрахователя и застрахован, а тъй като другите основания на чл. 280, ал. 1 ГПК не са заявени от този касатор, то касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Не обосновават допускането на касационното обжалване и въпросите, отправени от застрахователя.

Поставя се въпросът следва ли въззивният съд да определя конкретен размер на обезщетението за имуществени вреди по автомобил по фактури, когато същите са издадени от сервиз, който няма правото, нито необходимите инструменти за извършване на ремонт на процесния автомобил, и в Р. Б. не съществуват необходимите специализирани инструменти и резервни части за отстраняване на увреди по такъв луксозен клас автомобили. Касационният съд приема, че отговор на този въпрос не дължи, тъй като касаторът е пропуснал да оспори представените още с исковата молба фактури след конституирането си като помагач на страната на ответника Ч., и да въведе съответните фактически твърдения по съответния ред, за да може да се осъществи доказване по тях и да се защитят правата на страните. Видно от „молба-становище” (л. 60 и 61 от първоинстанционното дело) предявените искове са оспорени по основание с твърдението, че на ищеца му е изплатено застрахователно обезщетение, срещу размера на което той не е възразил, че размерът на вредите по автомобила е определен правилно и законосъобразно от експертите на застрахователя и е съобразен с чл. 273, ал. 2 КЗ. Исковете са оспорени и по размер - заплатеният ремонт е въз основа на представени фактури, но този размер не обвързвал застрахователя – към фактурите е приложена проформа фактура, в която стойностите на вложените нови части, ремонтните операции, материали и консумативи са завишени, като цените не отговарят на средните пазарни цени за ремонт на подобен клас автомобили към датата на транспортното произшествие. Изрично е заявено, че дружеството не възразява да се приемат представените с исковата молба и отговора писмени доказателства. Едва след изготвянето на автотехническата експертиза (според която авточастите следва да бъдат само оригинални – на цената на магазините на оторизирани фирми, а ремонтът да бъде осъществен от оторизиран автосервиз, притежаващ необходимия инструментариум и специалисти за това, като липсвали доказателства за съответния сервиз да е свързан с марката „Б.”, съответно да търгува с оригинални за марката авточасти, както и че липсват доказателства за произхода и цените на авточастите) и приключването на съдебното дирене, в писмените бележки на касатора се заема становището, че отремонтирането на автомобила би могло да се извърши единствено с оригинални части и специализиран инструментариум, с който соченият от ищеца автосервиз категорично не разполага – сервизът не е оторизиран автосервиз на марката, но и извършването на ремонт там е напълно невъзможно. Твърди се още, че по делото не са представени други доказателства и липсват всякакви сведения за вложените в ремонта на автомобила части, в приложените два броя фактури липсва разбивка на сочените в тях суми, както и информация относно цени и произход на части и вложен труд, поради което същите са негодни да установят и докажат размера на исковата претенция. При тези обстоятелства поставения въпрос не е обусловил изхода на спора, тъй като не е включен в предмета на спора по съответния ред.

По същите съображения следва да се приеме, че не са обуславящи и другите два въпроса на този касатор: при наличие на събрани по реда на ГПК доказателства, а именно съдебна автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която категорично установява, че размерът на обезщетението по пазарни цени е практически неопределяем в пределите на Р. Б. допустимо ли е да се приеме, че размерът на претендираното обезщетение е доказан, без допълнително ангажиране на доказателства; след като обстоятелството относно реално извършен ремонт на процесния автомобил не е обявявано за безспорно между страните, допустимо ли е без ангажиране на други доказателства за извършването му, само въз основа на издадени фактури, да се приеме, че ремонтът е реално извършен, при положение, че конкретният сервиз не разполага с необходимия инструментариум и части, за да извърши такъв ремонт.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № VІ-126 от 14 ноември 2014 г., постановено по в. гр. д. № 1635 по описа на окръжния съд в [населено място]

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: