Производство по чл. 288 ГПК.

С решение № 374 от 01.12.2014 година по гр. д. № 1326/2014 година на Старозагорски окръжен съд е потвърдено решение № 523 от 09.05.2014 г. по гр. д. № 1680/2013 г. на Старозагорски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за сумата 12824, 82 лева и чл. 86 ЗЗД за сумата 1250 лева, предявени от [фирма], [населено място] против З. Н. З. от [населено място]. В решението е прието за установено, че в периода от 2007 г. до 20.10.2011 г. ответникът е работел при дружеството ищец по трудов договор на длъжност „началник склад”, изпълнявайки отчетнически функции. По разпореждане от 30.06.2011 г. на управителя на дружеството е била извършена проверка за наличността на стоково материалните ценности в склада към 01.07.2011 г. В резултат на извършената инвентаризация, в която са взели участие и материалноотговорните лица, при сравняване на счетоводната наличност с фактически установената е била констатирана липса в размер на 12824, 82 лева без ДДС по отношение на материалните запаси (алуминиеви профили и аксесоари). Въз основа на така установените факти и съобразявайки изслушаните по делото съдебно-счетоводни експертизи и свидетелски показания, съдът е приел, че предявеният иск за пълно обезщетяване за липси е основателен; приел е, че ответникът, изпълнявал отчетнически функции отговаря имуществено за установените липси на поверените му материални ценности в размер на 12824, 82 лева, съобразно пазарната цена на липсващото имущество, която сума е присъдил на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.

Касационната жалба против въззивното решение на Старозагорски окръжен съд е постъпила от З. Н. З. от [населено място]. В изложението към касационната жалба са въведени доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса по какъв критерий се определя размера на вредата от отчетническа дейност – по отчетна цена или по пазарната стойност, по която работодателят би реализирал липсващите стоково-материални ценности. Поддържа се, че въпросът е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото предвид възприемането на единен критерий при определяне на обезщетенията по КТ за вреди от липси.

Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:

Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос относно начина на определяне размера на имуществената отговорност на отчетник за липси на поверено му за съхранение имущество не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт, отговорността за липси е пълна, т. е. отчетникът отговаря за настъпилата за работодателя вреда в пълния и размер, в т. ч. за пропуснатите ползи при реализацията на стоките по пазарната им цена. Когато липсата е на стоково - материални ценности, отговорността на отчетника към работодателя търговец е по пазарната им стойност, надвишаваща придобивната и по която по-висока цена са били заприходени и поверени на отчетника. Същият принцип е изрично проведен в чл. 24 ЗДФИ, съгласно който текст размерът на вредата се определя по по-високата от пазарната цена или отчетната стойност.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 374 от 01.12.2014 година по гр. д. № 1326/2014 година на Старозагорски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: