О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 122

София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

ч. гр. дело №4089/2025 г.

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 26107/06.10.2025 г. на Г. О. З., [населено място], срещу определение №2044/01.08.2025 г. по в. ч. гр. д. №1025/2025 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като просрочена молбата по чл. 248 ГПК за изменение на определение №1130 от 25.04.2025 г. по в. ч. гр. д. №1025/2025 г. на Софийския апелативен съд.

Ответникът по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място], оспорва молбата. Претендира деловодни разноски.

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Правилно е направен извод в обжалваното разпореждане, че молбата е недопустима като просрочена, защото определение №1130 от 25.04.2025 г. по в. ч. гр. д. №1025/2025 г. на Софийския апелативен съд е окончателно, а молбата по чл. 248 ГПК за изменението му е подадена на 27.06.2025 г., т. е. след изтичане на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора на ответника по частната жалба не следва да се присъждат разноски, защото производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно...