О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 12.01.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 2276/2025 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. Т., П. П. Т. и Г. П. Т., и тримата със съдебен адрес - Благоевград, чрез процесуалния им представител адвокат София К.-Б., против въззивно решение № 81 от 14.02.2025 г. по в. гр. д. № 1217/2024 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 265 от 09.08.2024 г. по гр. д. № 1417/2023 г. на Районен съд – Петрич. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Национална агенция за приходите срещу П. П. Т., П. П. Т. и Г. П. Т. искове с правно основание чл. 216, ал. 1 ДОПК и са признати за относително недействителни спрямо държавата до размер на 1/2 от ид. ч. от правото на собственост, предмет на следните две прехвърлителни сделки: 1. Договор за покупко-продажба на недвижим имот – земеделска земя с идентификатор № ..., находящ се в [населено място], местност „К.“, сключен на 13.12.2018 г. между П. П. Т. и П. П. Т. – негов син, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № 603/2018 г. на нотариус К. Т.; 2. Договор за дарение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор № ..., както и на самостоятелен обект – гараж, находящи се в [населено място], [улица], сключен между П. П. Т. и Г. П. Т. – негова дъщеря, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № 581/2022 г. на нотариус Г. Т.. В касационната жалба решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно – постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Национална агенция за приходите, ТД – София, чрез процесуалния представител Р. Я. - Г., с който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество, че касационната жалба е неоснователна. Претендира се присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима с изключение на частта и относно иска за обявяване относителната недействителност спрямо държавата на сделката, обективирана в нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № 603/2018 г. на нотариус К. Т., за покупко-продажба на земеделска земя. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5 000 лв., съобразно определената по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, предл. второ във вр. т. 2 ГПК цена на иска равна на данъчната оценка на имота. Според разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска за обявяване относителната недействителност спрямо държавата на покупко-продажбата на имот с данъчна оценка 134, 06 лв. следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Касационната жалба в останалата част е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта , Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел, че са предявени искове по чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК за обявяване недействителността по отношение на държавата на сделка, сключена с намерение да се увредят публичните взискатели. Установено е, че ответникът П. П. Т., осъществяващ дейност като ЕТ „П. Т. – Р.“ е бил обект на ревизия с обхват - данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г., заповедта за възлагане на която е връчена на проверяваното лице на 25.01.2018 г. Видно от представените доказателства, ревизията е завършила с влязъл в сила ревизионен акт № 22002218000226-091-001/07.09.2018 г., установяващ задължения на ревизираното лице към 07.09.2018 г. в размер на 54 930, 63 лева. От представените от НАП писмени доказателства – декларации по образец 6, подадени пред приходната администрация съдът е констатирал, че ищецът е декларирал и други задължения към бюджета - задължения по ЗДДФЛ по подадени годишни данъчни декларации /ГДД/ и задължения за задължителни осигурителни вноски за фондове, а именно: по декларация обр. 6 от 27.04.2020 г. – главница 856, 24 лева и лихва 300, 11 лева; по декларация обр. 6 от 04.05.2021 г. – главница 959, 10 лева и лихва 237, 57 лева; по декларация обр. 6 от 21.04.2022 г. – главница 1 139, 04 лева и лихва 166, 79 лева; по ГДД по ЗДДФЛ от 22.04.2019 г. – за календарната 2018 г. главница 1 674 лева и лихва 756, 93 лева; по ГДД по ЗДДФЛ от 28.04.2020 г. - за календарната 2019 г. – главница 898 лева и лихва 314, 75 лева; по ГДД по ЗДДФЛ от 28.04.2022 г. - за календарната 2021 г. – главница 62 лева и лихва 9, 11 лева. Съдът е посочил, че по делото не се спори, че посочените задължения не са заплатени, като последователно е разгледал обстоятелствата, свързани с прехвърлителната сделка, с която проверянато лице се е разпоредило със свое имущество.
При разглеждането на дарението, направено на 06.12.2022 г. в полза на дъщерята на проверяваното лице, като неотносими са преценени възражения, че договорът е привиден и прикрива договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Съдът е допълнил, че освен това твърдението не е доказано и от ангажираните по делото свидетелски показания. Съдът е приел, че тази сделка е сключена при действието на чл. 216, ал. 1 ДОПК /ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г. /, поради което за отмяната на атакуваната сделка е достатъчно да се установи, че е сключена след деклариране на публичните задължения. Посочил е, че систематичното тълкуване на нормите на чл. 105 ДОПК и чл. 202, ал. 2, т. 2 ДОПК обуславя извода, че подадената от данъчно задълженото лице декларация служи за установяване на неговите публични задължения без да е необходимо органът на данъчната администрация да издава нарочен установителен акт. След като нормата на чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК допуска принудително изпълнение да се предприеме въз основа на декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, то няма никакво съмнение, че такава декларация служи за установяването на публични задължения. Предвид представената от НАП справка за подадените от прехвърлителя данъчни декларации, имаща качеството на официален документ, който не е бил оспорен, и чието съдържание се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, съдът е отхвърлил като неоснователни оплакванията относно невъзможността да се насочва принудително изпълнение за декларираните от прехвърлителя публични задължения. По тези съображения, въззивната инстанция е потвърдила като правилно първоинстанционното решение, с което исковете са уважени.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси:
1. Представлява ли съществено процесуално нарушение и необоснованост на съдебния акт обстоятелството, че когато една от сделките е покупко-продажба и е възмездна, съдът не отчете факта, че е налице еквивалентност на даденото по нея и имуществото на длъжника не е намалено, а една вещ е заменена с нейната парична равностойност?
2. Доказано ли е намерението за увреждане по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК като мисловно-емоционално състояние на П. П. Т. при положение, че разпоредителните сделки са направени след един продължителен период от време от започване на ревизионното производство, както и от влизане в сила на ревизионния акт, с който са установени публичните задължения?
3. Доказано ли е намерението за увреждане по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК като мисловно-емоционално състояние на П. П. Т. при положение, че разпоредителните сделки са направени от същия, както и от трети за спора лица?
Поддържа се още наличието на очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:
Предвид извода за недопустимост на касационното обжалване по отношение на исковете, предявени във връзка със сделката, обективирана в нотариален акт № 068, том IV, рег. № 15318, дело № 603/2018 г. на нотариус К. Т., то първият въпрос, отнасящ се именно до нея, не може да обуслови касационното обжалване.
Останалите два въпроса, касаещи намерението за увреждане по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, също не обосновават допускането на касационното обжалване. Така зададени същите изразяват несъгласието на касаторите с изводите на въззивния съд, основани на преценката му на събрания доказателствен материал, за наличието на предпоставката „намерение за увреждане“ по иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Освен това не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно въпросите да са разрешени от съда в противоречие с практиката на ВКС, доколкото двете определения и решение № 117/24.10.2012 г. по т. д. № 410/2012 г. на ТК на ВКС са неотносими към преценката за наличието на соченото основание и към предмета на делото. Съдът е съобразил приетото в решението, че намерението за увреждане в хипотезата на предявен по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК иск не се предполага, а подлежи на доказване от страна на ищеца. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е посочил изрично кои установени по делото обстоятелства стоят в основата на извода му за наличие на намерение за увреждане у ответника-прехвърлител и защо са ирелевантни твърденията за липсата на такова намерение у ответниците-приобретатели. Преценката на посочените от съда обстоятелства е такава по същество, поради което не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото самият ищец сочи съдебна практика, за която не твърди, че е противоречива, остаряла и неправилна, което изключва по поставените въпроси едновременното наличие и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Решението не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. С. З. за въвеждане на еврото в Р. Б. те трябва да се превалутират в евро, като се присъдят 102.27 евро.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. П. Т., П. П. Т. и Г. П. Т., и тримата със съдебен адрес - [населено място], срещу въззивно решение № 81 от 14.02.2025 г. по в. гр. д. № 1217/2024 г. на Окръжен съд - Благоевград в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 216, ал. 1 ДОПК по отношение на прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № 603/2018 г. на нотариус К. Т. за покупко-продажба на земеделска земя.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 81 от 14.02.2025 г. по в. гр. д. № 1217/2024 г. на Окръжен съд - Благоевград в останалата му част.
ОСЪЖДА П. П. Т., П. П. Т. и Г. П. Т., и тримата със съдебен адрес - [населено място], да заплатят на Национална агенция за приходите, [населено място], 102.27 евро деловодни разноски.
Определението в частта за оставяне без разглеждане може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.