5№ 92/12.01.2026 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2825 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 132/02.04.2025 г. по гр. д. № 931/2024 г., с което Окръжен съд – Плевен, потвърждавайки решение № 1399/22.10.2024 г. по гр. д. № 2278/2024 г. на Районен съд – Плевен в обжалваната част, на основание чл. 59, ал. 2 СК

· предоставил е упражняването на родителските права след развода спрямо малолетното дете Д. П. В. на бащата П. И. В.;

· определил е местоживеене на детето при бащата,

· определил е режим на лични отношения на детето с майката И. М. В., както следва: в периода от 6 месеца от влизане на решението за развод – срещи на майката с детето в присъствие на психолог в работното време на Центъра за социална рехабилитация за жени и деца, претърпели насилие в [населено място] всеки понеделник, сряда и петък по 2 часа на ден, съобразени с работното време на майката и училищната заетост на детето; след изтичане на 6-те месеца от влизане в сила на решението за развод – от 10:00 ч. до 18:00 ч. на неделния ден всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване на детето при майката, като детето се взема и връща от и в дома на бащата от майката; 30 дни през месеците юни, юли и август, през които майката да взема детето, разпределени по 10 дни през летните месеци; половината от зимната и пролетната ваканция на детето; съвместно празнуване на рождения ден на детето през всяка четна година, като майката взема детето от дома на бащата; всяка четна година по време на новогодишните празници с приспиване на детето при майката; всяка нечетна година по време на официално обявените дни за коледни празници – от първия до последния ден, с приспиване при майката;

· осъдил е майката да заплаща на детето чрез неговия баща от влизане в сила на решението за развод месечна издръжка 240.00 лв., ведно със законната лихва.

Решението се обжалва от майката Д. В. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите: 1. Представлява ли форма на психическо насилие над роденото от брака ненавършило пълнолетие дете поведението на родителя, който чрез манипулация, негативно отношение и целенасочено отчуждаване влияе върху отношението на детето към другия родител и ограничава нормалната връзка между тях, и в този случай при решаване на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК как съдът е длъжен да защити интересите на детето? 2. Следва ли съдът при данни за родителско отчуждение и емоционално влияние да възприеме заявеното предпочитание от детето за определящо при решаване на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, без да събере доказателства за автентичността на изявената от детето воля и възможността тя да е резултат от манипулация? 3. При доказано родителско отчуждение и данни за манипулация от единия родител, следва ли съдът да предостави детето за отглеждане на този родител и не води ли такова решение до задълбочаване на емоционалното отчуждение и опасност за трайно прекъсване на връзката на детето с другия родител? и 4. При решаване на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК длъжен ли е въззивният съд, включително служебно, да събере доказателства за възпитателските качества на родителите? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че първите три са от значение за точното прилагане на чл. 59, ал. 2 СК и за развитието на правото, а четвъртият въззивният съд е решил в противоречие с т. 1 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС и т. 2 ППлВС № 1/1974 г. Неправилността на решението обосновава с всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира разноските по делото.

Ответникът по касация П. В. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Въззивният съд е приел, че събраните пред първата инстанция доказателства установяват отчуждаващо поведение на малолетното дете Д., родено от прекратения с развод брак на неговите родители П. В. и И. В./сега касатор. В съответствие с предвиденото в чл. 59, ал. 8 СК и установената практика на Върховния касационен съд по прилагането на разпоредбата, е допуснал съдебно-психологическа експертиза. За да постанови обжалвания резултат, съдът е кредитирал приетото и неоспорено заключение на вещото лице-психолог, като е намерил то да установява наличието отчуждение в умерена степен на Д. по отношение на майката. Намерил е, че от заключението и от всички останали събрани по делото доказателства, включително изслушаните социални доклади – съответно пред първата и втората инстанция, се установява, че отношенията на родителите са влошени, помежду им липсва комуникация и разбиране по въпросите, касаещи отглеждането и възпитанието на малолетното им дете. Двамата са го въвлекли в конфликтите помежду си – спрямо всеки родител има издадена заповед за защита от домашно насилие, включително по отношение на малолетната Д., като за отчуждаващото й поведение бащата е бил подпомогнат от М. - другото родено от брака, навършило пълнолетие дете. За да се справи с интензивните негативни преживявания, малолетната Д. разцепва образите на родителите като „добър“ и „лош“, приемайки майка си като лошия родител, за да облекчи чувството за вина и да понесе последиците от избора в неукрепналата си детска психика. При освидетелстването й вещото лице е установило, а въззивният съд е възприел заключението му, за слаба емоционална връзка с майката. Д. я критикува и омаловажава, използвайки ирационални аргументи – „лоша е“, „променила се е“, без да назове с какво точно майката се е променила и какво е това, което я прави лоша. Въпреки типичната за децата амбивалентност по отношение на родителите, вещото лице е установило също, а въззивният съд – е възприел и заключението, че при малолетната Д. изцяло липсва амбивалентност по отношение на майката. Тя възприема баща си за изцяло добър, а майка си за изцяло лоша, като автоматично и безусловно подкрепя баща си. Отказва да посещава майка си, ако на срещите не присъства М., и възпроизвежда негативното отношение на сестра си към тяхната майка. Малолетната Д. е поставена пред тежък избор на лоялност. Ако признае, че обича майка си, предава баща си и сестра си. Ако обича тях, предава майка си. Това генерира у нея огромно вътрешно напрежение, тревожност и я поставя в риск. Съзнателно или не, тя е повлияна от баща си и по-голямата си сестра, като негативното отношение на двамата към майката формират изцяло негативния й образ в представите на малолетната Д.. Д. не зачита авторитета на майката като родител, не желае да прекарва времето си с нея.

При тези констатации, изпълнили с конкретно съдържание настъпилото отчуждение на малолетното дете от неговата майка, въззивният съд е отчел, че и двамата родители изразяват желание и готовност да упражняват родителските права, притежават сходен родителски капацитет, преценен през призмата на способността им да предоставят адекватни и достатъчни родителски грижи, и да възпитават Д., но е приел, че най-добрият интерес на детето изисква да постави упражняването на родителските права на бащата, към когото тя е привързана и желае да живее с него. Чувства се комфортно и спокойно в семейната среда на баща си, включваща по-голямата й сестра, жената, съжителстваща на съпружески начала с бащата, и нейните две деца. Малолетната Д. ги възприема за свое семейство. Първоначално са живели в нает от бащата водоснабден и топлоснабден тавански етаж от къща в [населено място] със стая, пригодена и обзаведена за Д., втора спалня, всекидневна и кухненски бокс. След основен ремонт семейството се е преместило и живее в масивна двуетажна жилищна тухлена къща в [населено място], с прилежащо към нея дворно място, отлични технически показатели, жилищно-битова и хигиенна среда за отглеждане на малолетното дете. Определеният с решението режим на лични отношение на малолетната Д. с майката е съобразен и с препоръчаните мерки от вещото лице-психолог, които са адекватни за преодоляване на констатираното отчуждаване на детето от този родител.

Настоящият състав намира първите три повдигнати въпроса свързани с констатираното в решението по чл. 59, ал. 2 СК отчуждение на малолетната Д. от майката, с причините то да настъпи, за значението на заявеното пред съда предпочитание на детето към родителя, причинил отчуждението, и за последиците в отношенията му с отчуждения родител, които би породило решението.

Съгласно установената практика на Върховния касационен съд по приложимата и приложена разпоредба на чл. 59, ал. 8 СК, за установяване на отчуждението и за мерките за неговото преодоляване е било необходимо изслушване на вещо лице-психолог. При събраните данни в първоинстанционното производство за отчуждение на малолетното дете от майката въззивният съд е бил длъжен и е изслушал вещо лице-психолог, като е базирал констатациите си за настъпилото отчуждение на заключението на допуснатата съдебно-психологическа експертиза, както и на останалите събрани по делото доказателства т. е. решението съответства на тази практика и на практиката на Върховния касационен съд, извеждаща задължението на съда да не възприема безкритично заключението на вещото лице, а да го обсъди в съвкупност с другите доказателства за релевантните факти. Решението съответства и на практиката на Върховния касационен съд, която приема, че при решаването на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК съдът е длъжен да отчете какви са конкретни причини за родителското отчуждение (неоснователни, основателни или смесени), неговата степен (лека, средна или тежка), включително да осигури справедлив баланс между интереса на детето и интереса на родителите. Водещ обаче е най-добрият/висшият интерес на детето (делото Sahin v. Germany), а съдът го преценя според възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата, възможност за помощ на трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – чл. 59, ал. 6 СК, възпроизвеждащ нормативното тълкуване, извършено с ППлВС № 1/1974 г. Решението е съобразено и с практиката на Върховния касационен съд, която изяснява значението на изрично заявената воля на детето и задължението на съда да се съобрази с нея при определяне на родителя, който да упражнява родителските права. Приема се, че „мнението на близките и желанието на децата на са задължителни за съда. Те се обсъждат наред с останалите обстоятелства и макар съдът да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее с единия родител и/или да има контакти с другия, във всички случаи изразеното от детето мнение има своето значение.“ Следователно първите два въпроса обуславят решението, но начинът по който въззивният съд им е отговорил, съответства на практиката на Върховния касационен съд. Настоящият състав я споделя, включително зачитайки запазеното, задължително действие на ППлВС № 1/1974 г. По въпросите са изключени допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационния контрол.

Не обуславя решението въпросът за последиците на решението (въпрос № 3). Въззивният съд е решил въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, като се е мотивирал най-добрия/висшия интерес на малолетното дете Д.. Съдът не разполага с правомощие да прогнозира какво ще е развитието на отношенията между детето и родителите при изпълнението на решението по чл. 59, ал. 2 СК. Такова решение не се поражда и сила на пресъдено нещо, т. е. при изменени обстоятелства решените въпроси могат да се преразгледат – чл. 59, ал. 11 СК. Изключена е общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Тя е изключена и по последния въпрос. Както чрез първите повдигнати въпроса, така и чрез оплакванията в касационната жалба, касаторът не изяснява какви доказателства въззивният съд е бил длъжен, но не е събрал в установяване на възпитателските качества на родителите.

При този изход в тежест на касатора са сторените разноски от ответника по касация пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговорения и изплатен адвокатски хонорар.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 132/02.04.2025 г. по гр. д. № 931/2024 г. на Окръжен съд – Плевен.

ОСЪЖДА И. М. В. да заплати на П. И. В. сумата 600.00 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.