О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 12.01.2026 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2758 по описа за 2025 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Б. Н. Н., чрез адвокат Н. П., срещу въззивно решение № 376 от 04.04.2025 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по въззивно гр. д. № 382/2025 г.
Касаторът излага съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Министерство на правосъдието, чрез юрисконсулт Т. Ч., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е частично недопустима. Предявени са обективно съединени искове за причинени на ищеца различни имуществени вреди от едно и също дискриминационно деяние на ответника, който е и негов работодател. Неправилното сумиране на множеството претенции, което не намира опора нито в материалния, нито в процесуалния закон, не променя горния извод, както и необходимостта да се прецени функционалната подсъдност поотделно на всеки от кумулативно съединените искове. Съдът е длъжен служебно да следи дали са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване и в частност - минималния праг, с наличието на който процесуалният закон обвързва допустимостта на касационното обжалване. Всеки от исковете е граждански, оценяем, облигационен. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по исковете на Б. Н. Н. против Министерството на правосъдието за сумата...