Производството е по чл. 282 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№7684/29.07.2016г. от [фирма] с искане за освобождаване на сумата от 924 576 лв., внесена като обезпечение по специалната сметка на ВКС за спиране на изпълнението на въззивно решение№1660 от 22.07.2015г. по т. д. №761/2015г. на Софийски апелативен съд, която да бъде преведена по банкова сметка на молителя или по сметка на ЧСИ Р. М., пред която е висящо изпълнителното производство за събиране на признатите с влязлото в сила решение вземания.

С молба от 07.11.2016г., в изпълнение на указанията на ВКС, молителят е представил доказателства за размера на задълженията по изпълнителното делото – удостоверение изх.№32206/03.11.2016г. на ЧСИ Р. М..

Ответникът [фирма], в молба от 30.11.2016г. се е противопоставил на искането за превеждането на внесената като обезпечение сума по сметка на ЧСИ. Изложил е доводи, че между него и [фирма], представлявано от вписания като управител В. С. К., е било сключено споразумение от 13.08.2015г. за доброволно уреждане на задължението, в изпълнение на което банката с платежно нареждане е наредила сумите по споразумението да бъдат преведена по сметка на дружеството. Сумата била изтеглена в брой от управителя К., който още на същия ден я е предал на процесуалния представител на [фирма]. Към молбата са представени доказателства в подкрепа на твърденията на ответното дружество. В същата молба е формулирано искане за връщане в полза на [фирма] на сумата, депозирана като обезпечение по сметка на ВКС.

На 14.12.2016г. е постъпило искане с вх. №12531 от ЧСИ И. Ч., рег.№783, за превеждане на внесеното по сметка на ВКС обезпечение по ч. т.д. №1973/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., по сметка на частния съдебен изпълнител по изп. д. №20167830400689. В същото е удостоверено, че размерът на задължението по изпълнителното дело е 1 289 296, 28 лева, като няма данни за погашения и удовлетворяване на взискателя [фирма].

Същото искане се поддържа и в отговора на взискателя [фирма] от 20.01.2017г. В отговора се излагат фактически твърдения, че лицето В. К., подписало споразумението в качеството на управител [фирма], е било вписано в търговския регистър като управител въз основа на неистински документи. Излагат се и доводи за недобросъвестност от страна на [фирма] при сключването на споразумението и извършването на плащането, както и за това, че от взискателя не е получавано плащане по изпълнителния лист. Оспорва се и авторството на подписа на адвокат Д. в представената от [фирма] разписка.

Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното:

С определение № 473 от 12.08.2015г. по ч. т.д. №1973/2015г. на ВКС, ТК, е спряно изпълнението на въззивно решение №1660 от 22.07.2015г. по т. д. №761/2015г. на Софийски апелативен съд.

С определение №688 от 22.07.2016г. по т. д. №3452/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., не е допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение №1660 от 22.07.2015г. по т. д. №761/2015г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение №1737 от 11.10.13г. по т. д.№4916/2012г. на Софийски градски съд, VІ ТО, 7 състав, с което [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл. 82 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД сумата 851 000 лв., представляваща обезщетение за вреда, настъпила в резултат на неизпълнение под формата на бездействие от страна на [фирма], на договорни задължения, произтичащи от договори за разплащателна сметка в лева и в евро и депозитна сметка в евро за периода от 19.10.2009г. - 26.10.2009г., ведно със законната лихва от 11.07.2012год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в полза на ищеца в размер на 58 550 лв., като са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно чл. 282 ал. 5 от ГПК при обезпечение на изпълнението на присъденото с въззивното решение вземане, обезпечението се освобождава в две хипотези: при отхвърляне на иска или при прекратяване на делото. Съдебната практика приравнява на тези хипотези и случаите, когато присъдената сума е доброволно заплатена или принудително събрана от ответника. В редица свои определения по чл. 282 ал. 5 от ГПК, ВКС на РБ съобразявайки представени от ответника и неоспорени от ищеца доказателства за погасяване на задължението, или издадени от съдебния изпълнител удостоверения за погасяване на задължението в изпълнителното производство, освобождава внесената като обезпечение сума и разпорежда връщането й на вносителя. В производството по чл. 282 от ГПК обаче не подлежат на разрешаване спорове между страните относно изпълнението на задължението по влязлото в сила осъдително решение. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми, макар и двустранно съгласно задължителните разяснения в ТР №6/2014 от 23.10.2015г. на ОСГТК на ВКС, не е исково производство, в което могат да се събират доказателства във връзка с направени от страните оспорвания на писмени документи и извършването на счетоводни операции, да се формират изводи относно добросъвестността на страните, респективно да се опровергават констатациите на съдебния изпълнител относно размера на погасения дълг. Поради това при влязло в сила осъдително решение, образувано и непрекратено изпълнително производство и направено искане от съдебен изпълнител /държавен или частен/ по висящо изпълнително дело за превеждане на съответното обезпечение с цел изплащане на задължението, съдът следва да преведе сумата на съдебния изпълнител. Той от своя страна разполага с правомощието да върне на длъжника тази част от преведената сума, която надвишава действителния размер на дълга. Ако вземането е погасено, длъжникът има възможност да защити правата си в изпълнителното производство съгласно чл. 433 от ГПК, включително чрез оспорване на вземането по исков ред на основание на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, съгласно чл. 439 от ГПК. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, формирана с определение №462 от 05.11.2009г. по ч. гр. д.№2101/2008г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., определение №66 от 01.07.2010г. по т. д.№548/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. определение №24 от 08.02.2011г. по гр. д.№602/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. определение №361 от 18.11.2016г. по гр. д.№61269/2016г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и др.

По изложените съображения молбата на [фирма] за освобождаване и връщане на сумата по обезпечението следва да бъде оставена без уважение.

Поради това внесената сума по обезпечението в размер на 924 576 лв. следва да бъде преведена на ЧСИ И. Ч., рег.№783 на КЧСИ, по посоченото изпълнително дело за погасяване на задълженията на [фирма], [населено място], по влязлото в сила решение №1660 от 22.07.2015г. по т. д. №761/2015г. на Софийски апелативен съд.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма], [населено място], за връщане на сумата 924 576 лв., депозирана по сметка на ВКС и представляваща обезпечение за спиране на изпълнението на въззивно решение №1660 от 22.07.2015г. по т. д. №761/2015г. на Софийски апелативен съд.

ДА СЕ ПРЕВЕДЕ сумата по обезпечението - 924 576 лв., внесена от [фирма] на 10.08.2015г., по сметка на ЧСИ И. Ч., рег.№783 на КЧСИ, посочена в молба вх.№12531 от 14.12.2016г., за погасяване на задължението към [фирма] по изп. д. №20167830400689, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по т. д. № 761/2015г. на САС, ТО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.