О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр.София, 27.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч. гр. д.№ 225/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. С. срещу определение на Софийски апелативен съд № 3709 от 07.11.2016 г. по ч. гр. д.№ 4986/ 2016 г. С него е потвърдено определение на Софийски градски съд по гр. д.№ 5178/ 2016 г. и по този начин е прекратено производството по подадената от К. Г. С. искова молба против Национална агенция по приходите (НАП) за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д.№ 003836/ 2015 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – С.
Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като предявяването на иск е единственият законен начин да реагира на проведеното срещу него изпълнително производство. Не съществува друг способ, по който да се установи, че от него се иска плащане на държавна такса, която не дължи. Затова счита за неправилни изводите на съдилищата относно допустимостта на иска и моли определенията за прекратяване да бъдат отменени. Като основание за допускане на касационно обжалване повдига процесуалноправни въпроси за задължението на публичния изпълнител да прекрати производството, когато за вземането по изпълнителното основание е изтекла погасителна давност и за дължимостта на държавна такса по иск, предявен на основание ЗОДОВ, ако последващо законодателно изменение внася промени в режима на определяне на таксата. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната...