5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 464

[населено място], 21.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 595 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „АНИ-ДЕСИ 2000“ ЕООД срещу определение № 307/19.09.2022 г. по в. ч.т. д. № 213/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено определение № 260065/16.03.2022 г. по т. д. № 138/2022 г. на Окръжен съд Плевен за прекратяване на производството в приложение на чл. 130 ГПК, както и определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на въззивното определение и моли то да бъде отменено. Излага доводи, че неправилно от въззивния съд е интерпретиран въпросът за наличието на интерес от търсената с предявения установителен иск защита. В правната доктрина и практика се приема, че не е необходимо интересът непременно да е непостредствен като е достатъчен и евентуален интерес. В този смисъл заинтересован от предявяване на иска е не само този, чието право е засегнато от правния спор, но и този, чието право е застрашено от правото, претендирано от друго лице. Посочва съображения, че с този иск могат да се защитят и лица, които са чужди на правоотношението, не са процесуални субституенти, но чиито права се засягат от съществуването или несъществуването на спорното право. Настоява, че диспозитивното начало в гражданския процес осигурява право на участника в правен спор сам да определи кога, доколко и в какъв обем защита да търси. В конкретния случай самият факт на отричането на претендираното от ищеца право да ползва...