О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1736

София 20.06.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 4291 по описа за 2022 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. И. С., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат Р. М., срещу въззивно решение № 782 от 31.05.2022 г. по в. гр. д. № 196/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 28.03.2018 г. по гр. д. № 10559/2015 г. на Софийския градски съд, в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК „Л. И. АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 160 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на неговия баща И. П. С., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие на 09.10.2014 г.

Ответникът по касационната жалба ЗК „Л. И. АД, [населено място], чрез юрисконсулт М. В., изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Третото лице помагач Д. Т. П., със съдебен адрес – [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат П. А., оспорва касационната жалба като недопустима, а по същество – неоснователна.

Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) във връзка с настъпило пътно-транспортно произшествие на 09.10.2014 г. на първокласен път І-6 между [населено място] и [населено място] при отклонението за [населено място] между управлявания от Д. Т. П. лек автомобил, марка „Ф. П. с рег. [рег. номер на МПС] , и велосипед с водач И. П. С., в резултат на което е причинена смъртта на велосипедиста. Доказано е от заключението на назначената в хода на първоинстанционното производство медицинска експертиза, че е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между смъртта на И. С. и процесното ПТП. От заключението на психиатричната експертиза е установено, че резултатът от кръвната проба на водача на автомобила сочи за наличие на етилов алкохол в кръвта в количество 1, 4 промила, съответстващо на лека степен на алкохолно опиване, което обичайно води до отслабване на вниманието, концентрацията и повишаване риска от неправилна преценка на ситуациите. От събраните пред двете инстанции доказателства съдът е направил извод, че не е налице пряка причинна връзка между противоправното поведение на водача на автомобила и настъпилия резултат, независимо от констатацията, че е управлявал превозното средство след употреба на алкохол. При съобразяване на изяснения в експертизите механизъм на произшествието и показанията на разпитаните свидетели, е приел, че причина за настъпването на ПТП е навлизането на велосипедиста в кръстовището и главния път при несъобразяване с наличието на знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, при което за водача на лекия автомобил ударът е бил непредотвратим. От съществено значение в случая е обстоятелството от кой момент навлезлият в кръстовището и главния път велосипедист е дал повод на другите участници да го възприемат като опасност за движението. Изводите на автотехническите експертизи са идентични по въпроса, че към момента, в който водачът е видял и възприел опасния обект разстоянието на велосипедиста до мястото на удара е било 55, 35 м. - по-малко от опасната зона за спиране от 92, 57 м. От тези констатации е направил извод, че от момента, в който велосипедистът е преминал десния край на платното за движение и предприел пресичане отдясно-наляво спрямо посоката на движение, водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати удара. Водачът не е могъл да предвиди, че друго превозно средство ще навлезе в траекторията му на движение забранителен знак „Б1“, а към момента, в който е възприел опасността, ударът за него е бил непредотвратим. Прието е, че и двамата водачи са имали възможност да се възприемат от значително разстояние на около 100 м., както и че не е имало данни за препятствие, което да ограничава видимостта. Съдът не е установил наличието на причинна връзка между превишаването на позволената скорост на движение със 7-8 км/ч. За неоснователни са приети доводите на ищците за нарушение на правилата за движение поради извършване на изпреварване и управление в лява пътна лента, като съдът се е позовал на разясненията, дадени от вещите лица в открито заседание. В заключение е прието, че не е доказано поведението на водача да е в нарушение на правилата за движение, и да се намира в причинна връзка с пътния инцидент, поради което е отхвърлен предявения пряк иск против застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ като неоснователен. Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционната, обжалваното решение е било потвърдено.

Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси, по отношение на които счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС:

1. „Кой е началният момент на възникване на опасността за движение за водач, който се движи по път с предимство?“.

2. „В кой момент възниква опасността за движение за управляващия ППС по път с предимство, когато за движещия се по път без предимство е налице пътен знак „Б1“?.

По първите два въпроса се твърди противоречие с тълкувателно решение № 28 от 28.09.1984 г. по тълк. д. № 10/1984 г. на ОСНК, ВКС, решение № 106 от 14.10.2020 г. по н. д. № 347/2020 г., II н. о., НК, ВКС, решение № 216 от 20.05.2019 г. по н. д. № 668/2018 г., II н. о., НК, ВКС, решение № 105 от 14.01.2021 г. по т. д. № 2939/2019 г., II т. о., ТК, ВКС.

3. „Превишената скорост представлява ли винаги /съдържа ли в себе си/ и несъобразена скорост?“.

4. „При съобразяване на критериите за определяне на скоростта за движение като технически съобразена по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП длъжен ли е съдът да обсъди и да вземе предвид всички затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача, включително употребата на алкохол и възрастта на водача, както и всички други отрицателно действащи фактори?“.

5. „Приближаването на кръстовище от водач, движещ се по път с предимство, представлява ли отрицателно действащ фактор, налагащ движението му със съобразена скорост?“.

По горните въпроси се твърди противоречие с тълкувателно решение № 28 от 28.09.1984 г. по тълк. д. № 10/1984 г. на ОСНК, ВКС, решение по КНОХД № 44/2010 г. на ВКС, решение № 577 по гр. д. № 1741/2009 г., III г. о., ВКС, решение № 1 от 09.03.2015 г. по н. д. № 1934/2014 г., III н. о., ВКС.

6. „Обвързан ли е въззивният съд при повторното разглеждане на делото от указанията на ВКС, произтичащи от постановеното отменително решение по прилагането и тълкуването на закона?“.

7. „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решение при повторното разглеждане на делото да изложи мотиви във връзка с правните въпроси, поставени с указанията, дадени в отменителното решение, и да обсъди събраните доказателства във връзка с дадените указания и доводите на въззивника?“.

8. „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?“.

По последните три въпроса също са представени множество решения на ВКС, с които се твърди, че е налице противоречие.

Имайки предвид така изложените мотиви на обжалваното решение, както и задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по осмия, поставен от касатора въпрос – за задължението на съда в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 782 от 31.05.2022 г. по в. гр. д. № 196/2021 г. на Софийски апелативен съд.

Делото да се докладва на Председателя на ІII г. о. на ВКС за насрочване в открито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.