О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1734

София 20.06.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 4860 по описа за 2022 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. К., [населено място], чрез адвокат М. Т., против въззивно решение № 1140 от 29.09.2022 г. по в. гр. д. № 1035/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2350 от 15.06.2019 г. по гр. д. № 14073/2019 г. на Районен съд – Варна в частта, с която по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 13 655, 70 лева, начислена след корекционна процедура на количествата потребена електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], местност „Б.-Север“,[жк], с кл. № [ЕГН] и аб. № [ЕГН] за периода от 09.08.2017 г. до 08.08.2018 г., за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 13.08.2019 г. Вместо него е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявеният от ищеца отрицателен установителен иск за процесната сума. В останалата част, касаеща разликата от 13 655, 70 лв. до общо начислената с фактурата сума 15 939, 00 лв., първоинстанционното решение е потвърдено.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. „Допустимо ли е второинстанционният съд да приеме и постанови...