№ 1688

София, 16.06. 2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание осми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 542/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Предявените от „Елит - 94“ ЕООД [населено място] срещу „ПС Електрик“ ЕООД [населено място] искове за парични вземания, произхождащи от непозволено увреждане, се основават на твърдението, че в изпълнение на договор за покупка и доставка, сключен от ищеца с „Л. Е. Г. ЕООД, на 23.03.2018 г. на площадката на ищцовото дружество за компресиране на природен газ в [населено място] било доставено и монтирано от служители на ответното дружество съоръжение бетонен комплектен трансформаторен пост /БКТП/. На 12.06.2018 г. служители на ответното дружество неправомерно демонтирали и отнесли съоръжението. В резултат ищецът претърпял редица имуществени загуби, чието репариране претендира.

С решение № 141/12.10.2022 г. по в. гр. д. № 251/2022 г. Великотърновският апелативен съд е потвърдил решение № R-10/26.04.2022 г. по гр. д. № 962/2019 г. на Великотърновския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете за обезщетение за имуществени вреди, както следва: 25 920 лв. - имотна загуба в размер на заплатеното на Елком МД' ООД за изработка и доставка на същото като демонтираното съоръжение; 11 160 лв. - имотна загуба в размер на заплатена цена на маслен трансформатор за функциониране на съоръжението; 70 367.23 лв. - имотна загуба в размер на разликата в цената на закупения от „Овергаз мрежи АД природен газ и цените на Б.АД, от когото ищецът щял да купува, ако съоръжението не било прибрано, за времето от 12.06.2018 г. до 24.10.2018 г.; 45 582.65 лв. - имотна загуба в размер на разликата в цената на закупения от „Девогаз ЕООД и цените на „Б. АД за същия период; 19 433.39 лв. - имотна загуба в размер на заплатени транспортни разходи за купените количества газ от „Девогаз ЕООД; законна лихва върху вземанията от предявяване на исковете насетне; 23 522.04 лв. - обезщетение за вреди от забава, търсено в размер на законната лихва от 12.06.2018 г. до 15.10.2019 г.

Въззивният съд е приел, че не се твърди и не се доказва между страните по делото да са налице някакви договорни отношения, съгласно които ответникът, който е собственик на вещта, да е имал някакви задължения към ищеца във връзка със същата - да я прехвърли, предаде, достави и т. н.

Налице е договор от 22.12.2017 г. за покупко-продажба, сключен между ПС Електрик ООД като продавач и Л. Е. Г. ЕООД като купувач, съгласно който вещта е следвало да бъде закупена от дружеството-купувач. В чл. 4, т. 4 е посочено, че продуктът остава собственост на продавача до получаване на окончателно плащане на пълната му стойност. С допълнително споразумение от 11.06.2018 г. дружествата са развалили договора поради неплащане на цената от страна на купувача, който се задължил да я върне за своя сметка на продавача.

Дружеството-купувач по договора от 22.12.2017 г. не е страна и не участва по настоящото дело. Ищецът твърди, че с това дружество е имал устни договорни отношения.

С решение № 28/22.02.2019 г. по гр. д. № 84/2018 г. на Габровския окръжен съд във връзка с тези отношения между Елит - 94 ЕООД и Л. Е. Г. ЕООД, последното е осъдено да върне на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД полученото по разваления между тях договор с нотариална покана от 05.10.2018 г., в размер на 40 000 лв. Въззивният съд е приел, че не е установено какво точно е включвал този развален договор и какви са били уговорките между тези дружества, тъй като са били устни, но в нотариалната покана от „Елит - 94“ ЕООД до Л. Е. Г. ЕООД е посочено, че последното е следвало да достави процесното съоръжение на обекта в [населено място] срещу договорена и платена цена 40 000 лв. /за изработка и монтаж/, но това не било направено до 15.08.2018 г., поради което за „Елит - 94“ ЕООД вече не представлявало интерес да получи въпросното съоръжение.

Въззивният съд е обсъдил показанията на св. Л. Н. - управител на Л. Е. Г. ЕООД, който е посочил, че Елит - 94 ЕООД не е заплатило на дружеството му процесната вещ, поради което то, като купувач, също не я е заплатило на продавача ПС Електрик ООД. Свидетелят е посочил още, че въпреки многобройните опити в продължение на месеци не получил плащане, поради което предупредил ищцовото дружество, че ако не му заплати трафопоста, ще си го вземе, и след като Елит - 94 ЕООД отново не превело парите, свидетелят и работници от неговото дружество демонтирали вещта, натоварили я на камион на ПС Електрик ООД, който организирали да дойде, и подписали протокол „че им го връщат“.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че няма данни ищцовото дружество да е било някога собственик на вещта, която е собственост на ответното дружество. Ищецът е договарял и твърди, че е купил същата от Л. Е. Г. ЕООД, но по делото няма данни последното да е станало неин собственик - да е заплатило цената на продавача ПС Електрик ООД. Дори Л. Е. Г. ЕООД да е продало вещта на ищеца въпреки, че не е станало неин собственик, договорът за продажба на вещ, сключен от продавач-несобственик, не поражда целения вещно-транслативен ефект. Купувачът не придобива правото на собственост върху вещта, поради което сделката е непротивопоставима на действителния собственик. Отговорността на продавача Л. Е. Г. ЕООД е реализирана с решение № 28/22.02.2019 г. по гр. д. № 84/2018 г. на Габровския окръжен съд, с което е приложена хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. След като не е бил собственик на вещта, „Елит - 94“ ЕООД не може да претърпи имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от това, че е лишен от същата или от ползването й. Може да бъде увреден само собственик, чието имущество е намалено със стойността на негова вещ, ако в резултат на непозволено увреждане същата е отнета, унищожена и т. н., а в случая процесната вещ е собственост на ответното дружество, което като такъв я е прибрало, след като му е била предадена от купувача Л. Е. Г. ЕООД, който не я е заплатил.

Въззивният съд е изложил и съображения за това, че по делото не е доказано ищцовото дружество да е претърпяло посочените в исковата молба загуби - имуществени вреди, които се претендира да бъдат присъдени като парична равностойност. Дори собственикът да не е прибрал вещта си, а тя да е ползвана от Елит - 94 ЕООД, няма доказателства, че това дружество е щяло да получава от Б. ЕАД по-евтин газ от този, който е закупувало от други доставчици, както твърди в исковата си молба. Не са налице категорични доказателства, че процесното съоръжение е щяло да започне да работи на определена дата и са били налице всички технически и законови предпоставки за това, нито че Б. ЕАД е щяло да продава на ищцовото дружество газ на по-ниски цени. В представения по делото предварителен договор с Б. ЕАД от 21.06.2017 г. се сочи, че едва със сключването на окончателен такъв ще се определят цени, а окончателен договор ще се сключи, когато доставчикът има възможност да осигури съответните количества природен газ за нуждите на клиента - чл. 2.1, 2.2, 2.3. Т. е. нито датата на сключване на окончателен договор е определена, нито цената, на която ще бъде продаван и купуван газ, като няма доказателства, че тази цена е щяла да бъде по-ниска от тази, на която Елит - 94 ЕООД е закупувало газ. Не представлява имуществена вреда и претенцията за сумите: 25 920 лв., заплатена на друго дружество - Елком МД ООД, за изработка и доставка на същия вид съоръжение; сумата 11 160 лв. - цена на маслен трансформатор за функциониране на съоръжението, тъй като същите са заплащане на цена по договор от 06.08.2018 г. с това дружество за закупени стоки и извършени услуги.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подал ищецът, който се позовава на основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

От ответника по касация - ответник по исковете, е получен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 и ал. 2, предл. 3-то ГПК.

При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени въпросите:

1. Задължена ли е въззивната инстанция в решението си да обсъди всички събрани в хода на делото доказателства, относими към релевантни за спора факти, и може ли въззивната инстанция да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, без да изложи мотиви защо приема едни доказателства за достоверни и защо отхвърля други - по този въпрос се поддържа противоречие на въззивното решение с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и със следните решения на състави на ВКС: решение по гр. д. № 761/2010 г. на IV-то г. о., решение по гр. д. № 4744/2010 г. на I-во г. о., решение № 553/27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г. на IV-то г. о., решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на II-ро т. о., решение № 101/28.10.2016 г. по гр. д. № 853/2016 г. на II-ро г. о., решение № 214/15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на IV-то г. о., и решение № 112/02.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г. на IV-то г. о.; в касационната жалба касаторът се позовава на следните решения на ВКС, IV-то г. о.: решение № 331/19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г., решение № 700/28.10.2010 г. по гр. д. № 91/2010 г., решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г., решение № 445/02.11.2011 г. по гр. д. № 1733/2010 г. и решение № 443/25.10.2011 г. по гр. д. № 166/2011 г.

Като необсъдени касаторът е посочил платежни нареждания от 03.01.2018 г. и 09.02.2018 г., от които се установява, че е изпълнил задължението си към продавача да заплати пълния размер от 40 000 лв. цена на процесната вещ, и писмените доказателства за готовността за въвеждане в експлоатация към момента на отнемане на вещта, както и доказващи, че имотното състояние на ищеца е намалено след и в резултат противоправното поведение на служители на ответното дружество; приетата счетоводна експертиза, от която се установява размерът на претендираните вреди; съдът се е позовал на показанията на с Л. Н., които дори са възпроизведени погрешно, като не са обсъдени останалите гласни доказателства и имената на свидетелите дори не са споменати в решенията на двете инстанции; въз основа на оплакванията във въззивната жалба въззивният съд е следвало да обсъди всички събрани по делото доказателства, носещи информация за релевантните факти, в т. ч. и всички свидетелски показания;

2. Задължен ли е въззивният съд въз основа на чл. 236 ГПК да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната й жалба и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора - твърдението е за противоречие с Постановление № 1/1953 г. на Пленума на ВС, Постановление № 7/1965 г. на Пленума на ВС, Постановление № 1/1985 г. на Пленума на ВС, т. 19 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и следните решения на състави на ВКС: решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на II-ро т. о., решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на II-ро т. о., решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на IV-то г. о., и решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV-то г. о.

Въпросът е мотивиран с твърдението, че в обжалваното решение изобщо липсват мотиви относно това дали е осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане.

3. Допустимо ли е въззивният съд в решението си да интерпретира събрани по делото гласни доказателства в смисъл, различен от този, /в/ който са дадени - въпросът, който според касатора е решен в противоречие със съдебната практика по първия поставен въпрос, е обоснован с твърдението за неправилно възпроизвеждане в обжалваното решение на показанията на св. Л. Н., дадени в съдебното заседание на 20.04.2021 г.

Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване може да се допусне по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение. В разглеждания случай данните за изпълнение, респ. неизпълнение от страна на ищеца на задължението му да заплати на трето за спора лице цената на вещта, част от които според касатора не са обсъдени, други са интерпретирани неправилно, а събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на вещо лице не са обсъдени в тяхната съвкупност, не са послужили за формиране решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на исковете за парични вземания с източник непозволено увреждане. Изводът е мотивиран с липсата на доказателства третото за спора лице, от което ищецът твърди да е закупил вещта, да е придобило собствеността, като заплати цената на собственика й - ответника по исковете, от което съдът е заключил, че ищецът не е носител на правото на собственост, а само собственикът на една вещ може да търпи имуществени вреди, ако е лишен от същата или от ползването й. Фактическите констатации при формиране на този решаващ извод са основани на извършената от съда преценка на всички относими към спора доказателства в тяхната съвкупност, което според трайно установената съдебна практика дава основание определени имащи значение за спора факти да бъдат приети за доказани, респ. за недоказани, а необсъждането на ирелеванти доказателства е без значение за крайния извод. Въззивният съд е изложил свои собствени мотиви по доказателствата, твърденията, възраженията и доводите на страните и оплакванията във въззивната жалба, и самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, при което постановеното от него решение съответства на изискванията на закона - чл. 236, ал. 2 ГПК, и на съдебната практика, според която мотивите трябва да бъдат кратки, точни, ясни и убедителни и да съдържат най-кратко указание за спора; какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и преценката на кои доказателства идва до тази фактическа обосновка; когато има разноречиви доказателства, да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите; преценката на установените факти и приложението на закона към тях. Ето защо поставените от касатора въпроси не обосновават наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите:

1. Може ли лице, което е придобило владението върху движима вещ на правно основание и по възмезден начин, макар и от несобственик, но без да знае за това, да търпи имуществени вреди от това, че е лишен от вещта и от ползването й в резултат на противоправно действие - отнемане на вещта от собствения му недвижим имот без негово знание и съгласие - въпросът е обоснован с твърдението, че въззивният съд не е взел предвид доказаните обстоятелства, които налагат извода, че преди отнемане на вещта ищецът е имал качеството на собственик, независимо че същата е закупена от продавач-несобственик, поради осъществяване хипотезата на чл. 78, ал. 1 ЗС, още повече, че за продажбата на вещта не се изисква съставяне на нотариален акт или нотариална заверка на подписите;

2. Задължена ли е въззивната инстанция при предявен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 51 ЗЗД за репариране на имуществени вреди от непозволено увреждане да изложи мотиви в съдебното решение по отношение на наличието или липсата на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: 1. деяние; 2. противоправност на деянието; 3. вреди, причинени на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между вредите и извършеното деяние; 5. тези вреди да са причинени от лице, на което отговорното по чл. 49 ЗЗД юридическо лице е възложило работа; 6. вина за причинените вреди - въпросът е обоснован с твърдението, че във въззивното решение липсват мотиви относно това дали е осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане.

Първият въпрос не отговаря на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С поставянето му в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът - ищец се позовава на придобивен способ, какъвто не е надлежно въведен в хода на делото и не е разгледан от съда в двете инстанции, а именно чл. 78, ал. 1 ЗС, при въведено придобивно основание закупен от ищеца в резултат на сключен с „Е. Е. Г. ЕООД договор за продажба и доставка на бетонен комплектен трасформаторен пост, поръчан на и изработен от ответника съгласно договор между „Е. Е. Г. ЕООД и ответника, срещу заплатена от ищеца на продавача „Е. Е. Г. ЕООД цена от 40 000 лв. Първичното придобивно основание по чл. 78, ал. 1 ЗС - придобиване на движима вещ чрез добросъвестно владение, е извън предмета на спора и не може да бъде разглеждано в производството по селекция на касационните жалби, поради което по този въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.

По втория въпрос също не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът не е обуславящ изхода на спора. Задължението за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане възниква от нарушение на правната норма, която изисква от правните субекти да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на други правни субекти. В разглеждания случай въззивният съд е приел за недоказано имуществото, от което ищецът твърди, че е лишен, да му е принадлежало, при което излагането на мотиви към въззивното решение по елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане не би довело до промяна на крайния правен извод за неоснователност на предявените искове.

Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК е обосновано с твърденията: 1. за допуснато нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, тъй като въззивният съд не е обсъдил голяма част от събраните по делото доказателства, относими към спора, в каквато насока са били изложени оплаквания във въззивната жалба във връзка с дейността на първоинстанционния съд; налице е неправилно интерпретиране на свидетелски показания, които не са съпоставени нито със събрания писмен доказателствен материал, нито с показанията на другите свидетели; не са изложени мотиви защо се кредитират свидетелски показания пред безспорни писмени доказателства; 2. за липса на мотиви относно това осъществен ли е фактическият състав на непозволеното увреждане. Касаторът се позовава на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на I-во т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на II-ро т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на I-во т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на II-ро т. о., решение № 186/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г. на IV-то г. о., и Постановление № 1/1985 г. на Пленума на Върховния съд.

Очевидната неправилност като предпоставка за допускане на касационно обжалване по същество се явява квалифицирана форма на неправилността като порок на съдебните актове, поради което предполага неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без анализ на извършените от страните и съда процесуални действия, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, на събраните по делото доказателства и тяхното съдържание. В случая такива видими пороци на обжалваното решение не се установяват.

Мотивите, с които основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК е обосновано от касатора, се припокриват с въпросите, поставени при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и с втория въпрос, поставен при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В този смисъл то се поглъща от останалите въведени основания, и доколкото предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените при тези основания въпроси не са налице по вече изложените съображения, то основанието очевидна неправилност не може да се разглежда като самостоятелно и да обуслови допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските по водене на делото в касационната инстанция в размер на 13 920 лева по договор за правна защита и съдействие от 09.01.2023 г. и фактура № [ЕГН] от с. д.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 141/12.10.2022 г. по в. гр. д. № 251/2022 г. на Великотърновския апелативен съд.

ОСЪЖДА „Елит - 94“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на „ПС Електрик“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 13 920 /тринадесет хиляди деветстотин и двадесет лв./ лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: