Р Е Ш Е Н И Е

№ 741

гр. София, 13.12. 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2. Д. П.

при секретаря Р. С. в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 3245 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.307 ГПК.

Образувано е по молба на ТП на НОИ [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 208/20.05.№ 158/14.02.2024 г., постановено по гр. д.№ 4727/2022 г. от състав на Районен съд – Русе.

Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание се явява лично и поддържа това свое становище.

Молбата е с правно основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК.

Твърди се, че влязлото в сила решение на гражданския съд е в противоречие с решение №9/21.04.2022 г. на Административен съд – Русе, постановено по гр. д.№ 557/2021 г., влязло в сила на 21.04.2022 г., като неподлежащо на обжалване.

С решение №208/20.05.2024 г., постановено по гр. д.№ 245/2024 г. от състав на Окръжен съд – Русе, с което се потвърждава решение № 158/14.02.2024 г., постановено по гр. д.№ 4727/2022 г. от състав на Районен съд – Русе е прието по отношение на ТД на НОИ [населено място], че С. П. Ж. е работил по трудов договор с „Е. Б. ЕООД на длъжност „юрисконсулт“ на 8-часов работен ден, за периода от 18.10.2017 г. до 03.07.2019 г., което време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране.

С решение № 9/21.04.2022 г., постановено по адм. д.№ 557/2021 г. от ІІ-ри състав на Административен съд – Русе е отхвърлена жалбата на С. П. Ж. против решение № 1040-17-64/18.08.2021 г. на Директора на ТД на НОИ – Р..

С това решение е прието, че с разпореждане № 171-00-133-5/01.07.2021 г. на ръководителя за осигуряване и безработица е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя, на осн. чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1 от КСО с мотиви, че лицето няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Последните 18 месеца обхващат периода от 10.07.2018 г. до 09.01.2020 г. В 18-месечния период общият осигурителен стаж на лицето е изчислен в размер на 6 месеца и 16 дни с оглед влизането в сила на задължителните предписания, с които част от осигурителните данни са заличени. При обжалване по административен ред на разпореждане № 171-00-133-5/01.07.2021 г. е издадено обжалваното в административното производство по посоченото по-горе решение на АС - Русе решение № 1040-17-64/18.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Р.. С него жалбата срещу разпореждането е отхвърлена. Горестоящият административен орган е изложил съображенията, възприети и от ръководителя за осигуряване и безработица, а именно, че с оглед дадените задължителни предписания осигуреното лице не формира 12 месеца осигурителен стаж от последните 18 месеца, преди подаването на искането за изплащане на обезщетение.

Съгласно чл. 303, т. 4 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Основанието на чл. 303, т. 4 ГПК се осъществява, когато са постановени две влезли в сила решения по един иск (между същите страни, на същото основание и по същото искане) и силата на пресъдено нещо на едното е в противоречие със силата на пресъдено нещо на другото. С влизането си в сила неправилното решение също поражда правни последици и ако е в противоречие с друго влязло в сила решение едновременното съществуване и на двете се изключва регулаторното действие на силата на пресъдено нещо. Разрешението е в приложението на разпоредбата на чл. 307, ал. 4 ГПК, който поставя в компетентност на Върховният касационен съд по извънредния способ за контрол на глава ХХІV ГПК да отмени неправилното решение. Следователно относимият въпрос е, дали един иск е и разгледаният по двете дела.

Въз основа на чл. 303, т. 4 ГПК може да се иска отмяна, когато между същите страни, за същото искане, на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. За да имаме противоречие следва да е налице пълен идентитет - т. е. обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени.

В случая е налице идентитет между страните в гражданското и административното производство, макар и в производството по гражданското дело не е участвал работодателят на ищеца по причина, че същия не съществува като правен субект както към момента на разглеждането на делото, така и към настоящия момент.

Не е налице е обективно тъждество между двете дела.

В административното производство спорът е сведен до това, дали лицето има право на обезщетение за безработица, като е прието, че за процесния период /включващ и този по гражданското дело/, лицето не е формирало осигурителен осигурителен стаж. Прието е, че със задължителни предписания № ЗД-1-21-00842916/18.11.2020 г. за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е разпоредено осигурителят „Е. Б. ЕООД да заличи данни за 42 лица, вкл. за С. П. Ж. (под № 16) за времето от 17.10.2017 г. до 03.07.2019 г. Даден е срок за изпълнение на предписанията – 17 дни. Тези предписания са били обжалвани от дружеството пред директора на ТП на НОИ – София-град, който с определение № 1040-21-383/05.04.2021 г. е оставил без разглеждане жалбата срещу предписанията поради просрочие. Този акт на горестоящия орган е бил потвърден чрез отхвърляне на жалбата срещу него с определение № 3462/17.05.2021 г., постановено по адм. д. № 3956/2021 г. на Административен съд София-град, което има окончателен характер. По този начин издадените предписания са придобили стабилитет и са станали годно изпълнително основание.

С оглед стабилитета на тези предписания длъжностното лице по отпускане на обезщетение за безработица е било длъжно да зачете правните последици, предизвикани от стабилния административен акт, като респ. не е зачело за валиден осигурителния период от 17.10.2017 г. до 03.07.2019 г., въз онова на което е прието, че лицето няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването (10.07.2018 – 09.01.2020).

Жалбоподателят е представил удостоверение за декларирани данни, издадено от ТД на НАП В. от 26.11.2021 г., в което фигурират данни за осигуряване от „Е. Б. ЕООД за периода 11.2017 г – 07.2019 г. Доколкото тези данни обаче отразяват информация, подадена от осигурителя, а тя е безспорно заличена с влезлите в сила предписания, то информацията в удостоверението не е кредитирана от административния съд.

След влизане в сила на решението по административното дело, е постановено решението по гражданското дело, решението по което е постановено на основание разпоредбите на ЗУТОССР.

В предмета на спора по този иск е установяването на трудов стаж, при наличието на предвидените в закона предпоставки. Липсата на данни за осигуряване на лицето не е пречка – процесуалноправна или материалноправна за разглеждането и за постановяване на решение по този иск. В повечето случаи именно липсата на данни за осигуряването на лицето е основанието /по обстоятелствата в исковата молба/ за предявяването на иска по СУТОССР. Приетото от съда в административното производство относно липсата на основания за осигуряване на лицето не е пречка да са установи по съдебен ред по специалния закон наличието та трудов и осигурителен стаж. Обжалването на разпореждане, с което не е отпуснато обезщетение за безработица поради липса на осигурителен стаж, не включва в спора установяване на стаж по реда на специалния закон, както и последното не включва установяване и съдебен контрол на административния акт, предмет на спора пред административния съд.

Предвид изложеното не е налице обективна идентичност между двете дела, поради което не е и налице основанието по чл.303, т.4 ГПК.

Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ТП на НОИ [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 208/20.05.№ 158/14.02.2024 г., постановено по гр. д.№ 4727/2022 г. от състав на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.