О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 6040

гр. София, 20.12.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М. Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 205 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 359 от 05.10.2023г. по гр. д. № 523/2023г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено решение № 94 от 23.05.2023г., постановено по гр. д. № 1037/2022г. на Районен съд-Р а. в частта, в която е уважен предявеният положителен установителен иск за собственост по отношение на А. С. А. и вместо това е постановено ново, с което е отхвърлен иска на В. Д. П., В. З. П., Б. Г. П., Е. Г. П. и С. С. П. против А. С. А. за установяване собствеността върху реална част с площ от 470 кв. м от урегулиран поземлен имот, с площ от 682 кв. м, който по регулационни план на [населено място], общ. Радомир, представлява парцел *, в кв. 168, при посочени граници на реалната част: улица, УПИ *, УПИ X* и останалата част от УПИ *, която реална част е заключена между буквите А-Б-В-Г-Д-А по комбинираната скица - приложение № 4 към заключението на вещото лице инж. С., която скица, приподписана от съда, е неразделна част от решението. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът за установяване собствеността върху описаната реална част е уважен по отношение на ответниците Д. Т. Й. и С. Т. Й..

Касационната жалба е подадена от ищците В. Д. П., В. З. П., Б. Г. П., Е. Г. П. и С. С. П. чрез адв. А.. Претендира се допускане на касационно обжалване по правните въпроси: 1/ тече ли придобивна давност за реална част от имот, който не е бил предмет на реституционна преписка по ЗСПЗЗ; 2/ тече ли придобивна давност по отношение на реална част от недвижим имот, независимо дали имотът е бил предмет на реституционна процедура по ЗСПЗЗ; 3/ длъжен ли е въззивния съд да постанови решението си като обсъди в съвкупност и в тяхната взаимовръзка събраните доказателства, включително гласните такива и заключението на вещото лице. Сочи се допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по жалбата А. С. А. чрез пълномощника си адв. М. взема становище за недопускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по положителен установителен иск за собственост на реална част от поземлен имот, предявен от В. Д. П., В. З. П., Б. Г. П., Е. Г. П. и С. С. П. против А. С. А., Д. Т. Й. и С. Т. Й.. Спорната реална част е индивидуализирана като такава с площ от 470 кв. м. от УПИ *, в кв. 168 по плана на [населено място], заключена между букви А-Б-В-Г-Д-А по скица - приложение № 4 към заключението на вещото лице С..

С първоинстанционното решение искът е уважен. Решението е обжалвано единствено от ответника А. С. А., така че спрямо Д. Т. Й. и С. Т. Й. решението е влязло в сила. С въззивното решение искът срещу А. А. е отхвърлен.

Съдът е приел на първо място, че за ищците съществува правен интерес от воденето на иска, независимо от неприключилата процедура по реституция по ЗСПЗЗ, тъй като те се позовават на наследство и придобивна давност, а не на наследство и реституция. От фактическа страна съдът е установил, че ищците В. Д. П., В. З. П., Б. Г. П., Е. Г. П., и С. С. П. са наследници на С. Т. П., починал на 1971г. Със съдебно решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ от 2008г. на наследниците е признато правото да си възстановят собствеността върху нива в местността „Ч.“ с площ от 1,200 дка. С решение № 6 от 19.01.2007г. на ОСЗГ-Радомир е признато правото на възстановяване на собствеността на наследниците на С. Т. П. върху тази нива; отразено е, че собствеността ще бъде възстановена след представяне на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ. С решение № 6 от 27.05.2015 г. на ОСЗ-Радомир е постановено следното: възстановено е в стари реални граници правото на собственост върху нива с площ от 0,120 дка; отказано е възстановяването на нива с площ от 0,610 дка на осн. чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ като е указано, че на правоимащите се следва обезщетение; отказано е възстановяването на нива с площ от 0,470 дка поради наличие на спор за материално право, за което на правоимащите е указано, че спорът следва да бъде разрешен по реда на чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Именно правото на собственост върху последната посочена част от 0,470 дка, представляваща част от цялата бивша нива с обща площ от 1,200 дка, е предмет на настоящия спор. Според удостоверението по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ тази част се намира в УПИ *, кв.168 по действащия регулационен план на [населено място], за който имот е издаден нотариален акт през 2006г. на името на В. Т..

Установено е, че с нотариален акт от 1994 г., поправен с два други акта, е признато в полза на С. А. В., Ц. А. К., С. А. К. и К. А. Т. правото на собственост по давност върху горепосочения УПИ * с площ от 680 кв. м. С нотариален акт от 22.06.2006г. К. А. Т. и Ц. К. са се разпоредили в полза на В. Д. Т. с притежаваната от тях 1/2 идеална част от УПИ *. С решение по гр. д. № 778/2014г. на Районен съд-Р а., влязло в сила на 12.10.2017г., е извършена съдебна делба на УПИ *, като имотът е възложен в общ дял на ответника А. С. А. и на Г. С. А., Ц. Й. М., З. Й. С., Д. Т. Й. и С. Т. Й.. С нотариален акт от 09.08.2022 г. Г. С. А., Ц. Й. М. и З. Й. С. са продали на А. С. А. своите 10/18 ид. ч. от имота.

Според приетата техническа експертиза имотът за пръв път е включен в регулационния план от 1981г., изменен през 1988г., като в кадастралния план не са посочени имоти с планоснимачни номера. По първата редакция на регулационния план са обособени два парцела: *-за магазин и *. Съгласно изменението от 1988г. от парцел * са обособени нови четири парцела за индивидуално жилищно строителство, един от които е парцел *. Спорната част попада в парцел *. от кв. 168, с площ от 680 кв. м. Вещото лице при оглед на място е констатирало, че спорната част от 470 кв. м. е оградена с метални и бетонови колове и телена оградна мрежа, като ограждането включва и целия съседен парцел *, който е застроен с двуетажна масивна жилищна сграда. На изготвената комбинирана скица към заключението спорният имот е ограничен по буквите А-Б-В-Г-Д-А.

Събрани са показания на трима свидетели. Според тях процесният имот е част от бивша нива с площ над 1 декар, в която наследодателят на ищците е отглеждал царевица и картофи. След смъртта на С. П. очертаната със зелен контур в скицата на вещото лице част от тази нива се ползва от неговите наследници, които са я заградили, а около 1980 г. са построили къщата в парцел * от кв. 168.

Въз основа на тези фактически обстоятелства решаващият съд е приел, че реституцията на земеделски имот, който е включен в урбанизирана територия, се извършва въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ. До приключване на реституционната процедура давност срещу правоимащия не може да тече. Съдът е приел, че правоимащите също не могат да се позовават на давност преди приключване на реституцията, в който смисъл е посочил Решение № 69 от 31.03.2010г. по гр. д. № 646/2009г. на І г. о. Конкретно в случая наследниците на С. П. са инициирали реституционна процедура за бившата нива от 1200 кв. м. и тази процедура не е приключила с решението на ОСЗ от 2007г., защото то не съдържа граници на възстановявания имот. С решението от 2015г. е отказано възстановяването на собствеността за частта от 0,470 дка поради спор за материално право. С това решение реституционната процедура също не е приключена, а следва да се счита спряна до разрешаване на спора. Според съда спор по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ не е налице в случая, тъй като ответникът или негови праводатели не заявяват реституционни права, противопоставими на тези на ищците. Ето защо съдът е счел, че при неприключила административна процедура за ищците не е могла да тече придобивна давност. С тези съображения е отхвърлил иска им.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:

Поддържа се основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси: 1/ тече ли придобивна давност за реална част от имот, който не е бил предмет на реституционна преписка по ЗСПЗЗ; 2/ тече ли придобивна давност по отношение на реална част от недвижим имот, независимо дали имотът е бил предмет на реституционна процедура по ЗСПЗЗ. Практика по тези въпроси не е посочена. Въпросите, както са формулирани, не са определящи за изхода на спора. Първо, самите ищци в исковата молба са се позовали на реституционната процедура, в резултат на която им е отказано възстановяването на спорната реална част от 470 кв. м., т. е. имотът несъмнено е предмет на възстановяване по ЗСПЗЗ. Второ, според решаващите мотиви на съда висящата процедура по възстановяване собствеността на ищците и техния наследодател е пречка да тече давност в тяхна полза. Тези мотиви и позоваването на Решение № 69 от 31.03.2010г. по гр. д. № 646/2009г. на І г. о., са некоректни. В решението е разгледана хипотеза на позоваване на придобивна давност срещу община и е прието, че поради забраната на чл.86 ЗС давност срещу ТКЗС, а след отчуждаването и срещу държавата, не може да тече; посочено е също така, че за имоти, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ правоимащите не могат да се позовават на придобивна давност, а следва да се легитимират с решение на поземлената комисия. Казусът е неотносим към настоящия случай, в който ищците сочат неприключената административна процедура, спряна до разрешаване на спор за материално право и същевременно се позовават на придобивна давност, но срещу физически лица и за период включително след приемането на реституционните закони. Безпротиворечиво се приема в практиката на Върховния касационен съд, че при неприключена реституционна процедура давност не тече срещу претендиращият възстановяване на собствеността. В този смисъл е другото посоченото от съда решение - решение № 106 от 16.07.2019г. по гр. д. № 4100/2018г. на І г. о. Разрешението е продължение на заложения в чл.5, ал.2 ЗВСОНИ принцип, че давност не тече срещу този, който не може да се защити. Целта е да се избегне придобиване по давност на подлежащия на реституция имот от друго лице докато трае административното производство. В настоящия процес на давност се позовават ищците, чиято реституционна процедура не е приключила и в тяхна полза давност срещу ответниците би могла да тече. Независимо от горното, доколкото предмет на спора е реална част от урегулиран поземлен имот, то за придобиването й по давност е действала забраната на чл.59 ЗТСУ/отм./, а сега чл. 200, вр. чл.19, ал.1 ЗУТ. Спорната реална част от 470 кв. м. е присъединена на място към съседния парцел *, но оставащата площ от парцел * (680-470 = 210кв. м.) не отговаря на изискванията на чл.19, ал.1 ЗУТ за самостоятелен УПИ нито по площ, нито по лице. Затова придобиване по давност на такава реална част е невъзможно. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд - решение № 50045/04.05.2023 г. по гр. д. № 2690/2022 г. на ВКС, I г. о., Решение № 14/13.09.2022 г. по гр. д. № 1600/2021 г. на ВКС, II г. о., Решение № 154/21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г. на ВКС, I г. о. и др. Изводът на въззивния съд, че ищците не са могли да придобият реалната част от УПИ по давност, съответства на тази практика, макар и не по изложените от съда съображения.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по третия въпрос - за задължението на съда да постанови решението си като обсъди в съвкупност и в тяхната взаимовръзка събраните доказателства, включително гласните такива и заключението на вещото лице. Решаващият съд е изпълнил това свое задължение. Наведените от касатора оплаквания са, че съдът не е взел предвид установеното владение на ищците върху реалната част по буквите А-Б-В-Г-Д-А на скицата на вещото лице, а не върху целия бивш имот, както и не е взел предвид посоченото от вещото лице, че не може да се търси идентичност между процесния имот, имот пл. № * по помощния план и решението на ОСЗГ от 19.01.2007г. Първото оплакване не кореспондира с мотивите на съда. С тях искът е отхвърлен не поради недоказано владение, а поради пречка за придобиване по давност. Второто оплакване не съответства на посоченото от вещото лице. Видно от заключението и от скица приложение №4, че имот № * по помощния план, записан на С. П., попада върху парцел * и върху спорната част от парцел *. Експертът установява, че границите на имота, признат за възстановяване с решението от 19.01.2007г., са определени със съдебното решение по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и те също попадат в върху парцели * и * по действащия ЗРП на [населено място].

Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.

В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 359 от 05.10.2023г. по гр. д. № 523/2023г. на Пернишки окръжен съд по касационната жалба на В. Д. П., В. З. П., Б. Г. П., Е. Г. П. и С. С. П..

ОСЪЖДА В. Д. П., В. З. П., Б. Г. П., Е. Г. П. и С. С. П. да заплатят на А. С. А. сумата 1200/хиляда и двеста/ лева разноски по делото.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: