В пенсионното осигуряване са включени у нас всички трудещи се. Основен дял в тая насока се пада на Закона за пенсиите. Пенсионните комисии, които прилагат закона, и Върховният съд, който по реда на надзора контролира техните решения, по начало правилно разрешават пенсионните спорове. Поради широкия обхват и разнообразието на пенсионните случаи, както и поради редицата изменения и допълнения на закона и правилника за приложението му и издадените във връзка с тях наредби и инструкции все още се допускат грешки, неправилни тълкувания и противоречива практика. За отстраняване на неправилните разрешения и уеднаквяване на практиката Пленумът на Върховния съд на НРБ дава следните указания:

1. Когато от обстоятелствата по подадената молба и представените документи се установява, че молителят има право на друга пенсия, а не на исканата от него, пенсионната комисия, щом това е в кръга на нейната компетентност, е длъжна да отпусне пенсията, на която молителят има право. В тези случаи молбата се счита подадена за тази пенсия и съответно намират приложение разпоредбите на § 1, ал. 3 и § 20 ППЗП.

2. Влезли в сила решения на пенсионните комисии, с които пенсията изцяло или частично е неправилно отпусната, се поправят, а пенсията съответно изменява или прекратява по реда, предвиден в § 23 и 27 ППЗП.

Когато пенсията неправилно е била определена поради техническа грешка или пропуск, поправката на влязлото в сила решение на пенсионните комисии или разпореждане на началника на окръжния отдел "Пенсии" се извършва от органа, който ги е допуснал.

Технически грешки са тези, които се дължат на неправилно определяне на пенсията поради аритметически грешки на сборовете в трудовия стаж, в трудовото възнаграждение или когато, макар и правилно да е определено брутното месечно възнаграждение и прослужени години или съответната група инвалидност, е неправилно изчислена пенсията, и други подобни случаи.

Пропуск по смисъла на § 27 ППЗП ще е налице, когато пенсионните органи не са взели пред вид представени документи, имащи значение за определяне на пенсията. Такива са документите, с които се установява трудовият стаж, възрастта, категорията труд, семейното положение, трудовото възнаграждение, датата на смъртта и др. подобни.

Във всички останали случаи на неправилно отпуснати пенсии същите следва да се прекратят по реда на § 23 ППЗП.

3. Когато поради изменение на закона се налага изменение на отпусната пенсия (увеличение, намаление или прекратяване), това изменение следва да се приложи от влизане в сила на закова, освен ако последният не постановява друго.

В случаите на намаляване или прекратяване получената след това пенсия се връща без лихва.

4. Редовно водената занаятчийско-ученическа книжка съставлява пълно доказателство за отразения в нея трудов стаж, който се зачита изцяло, щом е прекаран по силата на трудов договор.

5. Обстоятелството, че уволнението поради съкращение на работник или служител е настъпило наскоро след назначаването му на работа, не дава основание по начало на пенсионната комисия да откаже отпускане пенсията по чл. 9 ЗП.

Пенсионната комисия може да откаже отпущането на пенсията, ако констатира, че самото назначение и уволнение е станало единствено с цел да се създадат условия за отпущане на пенсията. В тая насока обаче е необходимо да са събрани положителни данни към пенсионната преписка.

6. (точка 6 е обявена за загубила сила с ППВС № 11/1975 г.) Лицата, на които е отпусната пенсия като инвалиди при II и III група инвалидност, когато работят с брутно месечно възнаграждение до 100 лв. включително, имат право да получават 50 % от пенсията си, ако при III група инвалидност са преминали на работа съгласно трудовоустроителното заключение на ТЕЛК, а при II - съобразно трудовоприспособителното заключение на същата комисия.

7. (точка 7 е обявена за загубила сила с ППВС № 11/1975 г.) Изискването за липса на достатъчно доходи за издръжка по чл. 28 ЗП се отнася само до лицата, които искат отпущане на народна пенсия поради навършване на възраст - над 60 години за мъжете и над 55 години за жените, а не на основание на загубена трудоспособност, попадаща в една от трите групи инвалидност.

8. След изменението на чл. 81 ЗЛС и създаването на ал. 3 и 4 към § 67 ППЗП осиновените деца имат право на наследствена пенсия от осиновителите си независимо от това, колко време са били издържани от тях.

Съгласно § 67, ал. 2 ППЗП (доп. Изв., бр. 104/1958 г.) при живи и трудоспособни рождени родители осиновените деца имат право на наследствена пенсия, ако са били напълно издържани от осиновителите си не по-малко от една година преди смъртта им.

С изменението на чл. 81 ЗЛС (Изв., бр. 50/1961 г.) след осиновяването правата и задълженията между осиновените и техните роднини по произход се прекратяват, а между осиновителите и техните роднини и осиновените и техните роднини възникват права и задължения, каквито съществуват между роднините по произход. В съответствие с това беше допълнен § 67 ППЗП с ал. 3 и 4, според които осиновените деца нямат право на наследствена пенсия от рождените си родители и роднините си по произход, докато съществува осиновяването. С оглед на тия изменения разпоредбата на § 67, ал. 2 ППЗП не може да намери приложение за случаите, настъпили след изменението на закона.

9. Осиновените деца имат право на наследствена пенсия само от онзи от рождените родители, който е съпруг на осиновителя. Те нямат право на такава пенсия от другия си рожден родител, защото по силата на чл. 81 ЗЛС роднинските му връзки с него са прекъснати.

10. Ако наследствена пенсия от един наследодател е отпусната на няколко наследници и впоследствие някой от тях загуби това си право, пенсията по отношение на останалите наследници, които имат право на такава, следва да се преизчисли съобразно с броя им по процентите, указани в чл. 32 ЗП.