О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5770

гр.София, 11.12.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

втори декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2012/ 2024 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. И. Т. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 116 от 01.03.2024 г. по гр. д.№ 31/ 2024 г., в частта му, с която е потвърдено решение на Врачански районен съд по гр. д.№ 1496/ 2023 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Областна дирекция на МВР – Враца /ОДМВР Враца/ иск, квалифициран по чл. 179 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ - за заплащане на допълнително възнаграждение в размер на 8 046,37 лв за периода 15.06.2020 г.- 15.06.2023 г., със законната лихва от 15.06.2023 г. до окончателното изплащане и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Въззивното решение не е обжалвано в имащата характер на определение част – тази, с която е потвърдено определение № 1955/ 06.12.2023 г. по гр. д.№ 1496/ 2023 г. на Врачански районен съд, с което е отхвърлена молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските; и в частта, в която е отхвърлен искът по чл.86 ал.1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 1 138,36 лв. за периода от 28.07.2020 г. до 15.06.2023 г. В тези части то е влязло в сила, доколкото не са налице съмнения по валидността му.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е разрешил следните имащи значение за точното прилагане...