О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 478

гр.София, 31.03.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и трети март две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 154/ 2011 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по искане на М. на о. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 1287 от 04.11.2010 г. по гр. д.№ 1120/ 2010 г. С посоченото решение е отменено частично и е потвърдено частично решение на В. районен съд по гр. д.№ 4084/ 2009 г., като по този начин по предявените искове от Н. С. Г. касаторът е осъден да му заплати 4 960 лв – разлика между платеното от министерството и дължимото се на касатора обезщетение по чл. 237 ал. 1 от ЗОВСРБ, както и сумата 7 502, 66 лв – обезщетение за положен извънреден труд за периода от 05.03.2006 г. до 30.11.2008 г. В останалата му част въззивното решение не обжалвано и е влязло в сила.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и по който има противоречива съдебна практика. Кой е този въпрос, в изложението не е посочено.

Ответникът по касация Н. Г. оспорва касационната жалба, моли обжалването да не бъде допускано и претендира за разноски.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е...